Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 56

 

гр. Добрич, 14.02.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, І кас. състав в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                            ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАД №668/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОО „АА“ гр. Добрич, против решение № 495/02.11.2016 г., постановено по н.а.д. №718 по описа на РС-Добрич за 2016 г. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 28 - 0000192/12.05.2016 г. на началник Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Добрич, с което за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози  е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на И.Й.И. ***.

Жалбоподателя твърди, че неправилно районният съд е квалифицирал нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е отменил обжалваното НП на това основание. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.                                

Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява, не се представлява. Представен е писмено становище в което се оспорва жалбата и се моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава становище, че жалбата е основателна. Сочи, че безспорно е осъществен състава на административното нарушение, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Административен съд гр. Добрич, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за установени фактическите констатации описани в АУАН и НП, съгласно които на 25.04.2016 г., около 12.50 ч. По главен път от гр. Силистра за гр. Добрич, пред КПП Рилци, И.Й.И. управлява товарен автомобил марка „Мерцедес” от категория №3 с  СН 1365 ВН с прикачено ремарке с рег. №***, като в момента на проверката извършва превоз на товари за собствена сметка по маршрут на движението с. Смолница-Добрич-Сливен, видно от заповед за движение от 01.04.2016 г., в момента на проверката натоварен с краве мляко. При проверката е установено, че И.И., в качеството си на водач извършва дейността без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Представя се карта за квалификация валидна до 10.01.2016 г.

За констатираното нарушение е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия А-2015, № 218093 от 25.04.2016 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление № 28-0000192/12.05.2016 г., с което за извършено административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на И. му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Въззивният съд е приел за доказано вмененото административно нарушение на водача на товарния автомобил. Приел е, че в конкретния случай по-важното условие за упражняване на съответния вид дейност е притежаването на познания, придобити чрез посещение на курсове и полагане на изпит. И това е така, защото И. е преминал обучение и е положил изпит, за което има издадено Удостоверение №1-039816/09.02.2016 г., поради което и районният съд е счел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което е и отменил наказателното постановление.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Съгласно ал. 2 на същия член, Министъра на транспорта или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача. Предвид разпоредбата на ал. 3, изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.

              В настоящия казус безспорно е установено, че водача на товарния автомобил  притежава необходимите познания, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит. Това условие е изпълнено и водачът притежава удостоверение, потвърждаващо неговите знания. Картата за квалификация по същество представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с правно значение, а именно, че водачът е преминал началната квалификация или задължителното периодично обучение. С други думи конкретният водач може да извършва превоз, когато притежава познания, придобити чрез посещение в курсова за обучение, и е положил успешно изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на познанията. Видно от представеното Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари, същото е издадено от лицензирана фирма на дата 09.02.2016 г., като изрично в същото е записано, че удостоверението е достатъчно доказателство за придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба №41 на МТ и Директива 2003/59.  Съдът счита, че картата за квалификация е необходима, още повече, че е изискуема по закон и директива, но доколкото се касае за първо нарушение и тя се явява само едно обективиране на изпълнението на условията за нейното притежаване, органът е следвало да предупреди водача, че при следващо констатиране на нарушение ще понесе съответната санкция. Предвидената по закон санкция е висока и затова следва да бъде преценявано много конкретно и аналитично нейното прилагане. В този смисъл, конкретното нарушение излиза извън рамките на този вид обществено опасни деяния и настоящият състав счита, че правилно районният съд е приложил разпоредбата чл. 28 от ЗАНН.

Липсва легално определение на понятието “маловажен случай” по чл.28 то ЗАНН. По силата на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността следва да се приложи общата част на НК, конкретно легалното определение по чл.93, т.9 от НК. Съгласно тази разпоредба “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Законодателят изрично не е изключил преценката за “маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН за нарушения като процесното. Следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл.35, ал.3 от НК – наказанието да бъде съответно на престъплението и да постига целта му по чл.36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл.93, т.3 от НК – да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици. Безспорно в настоящият казус, е че водачът има необходимите познания за да управлява товарен автомобил, не са налице вредни последици и самото деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите деяния по ЗАвтП и другите подзаконови нормативни актове. Наложената санкция, която е в най-ниския предвиден размер е несъразмерно с извършеното, макар и да е предвидено като формално нарушение от законодателя и която санкция е несъответна на принципа на пропорционалност.

           С оглед на което настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния съд  е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него  наказателното.

             Водим от гореизложеното на основание чл.221, ал.2, пр.2 и чл.222, ал.1 АПК  Административният съд

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение №495 от 02.11.2016 г.по нахд №718/2016 г. по описа на ДРС.

 

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.