Р Е Ш Е Н И Е

 

 19 / 24.01.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя канд № 664/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 2716/ 21.12.2016 год. на Регионална дирекция по горите – Варна, представлявана от директора инж. Т.Г., подадена чрез ст. юрисконсулт А. Г., срещу Решение № 505/ 11.11.2016 год. по нахд № 619/ 2016 год. на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление № 367/ 15.03.2016 год. на Директора на РДГ – Варна.

Жалбоподателят прави оплакване, че РС неправилно е приел, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в Констативен протокол № 077814 от 04.09.2015 г. била описана проверка за нарушение, установено на 03.09.2015 г. За своето оплакване се позовава на твърдението, че по делото са били приложени доказателства за комплексна проверка, извършена в отдел 163 „г“ ОУ Житница, продължила от 02 до 04 септември2015 г., описана в КП с №№ 077930, 077851, 077928, включително според касатора, приложен по делото и обобщен доклад вх. № 2273/ 07.09.2015 г. Настоява, че съдът не е взел предвид, че в този доклад са описани всички констатирани обстоятелства, включително за натрупана дървесина  в котлите, което било нарушение на технологичния план. Сочи, че ако е бил спазен технологичният план и не са били обособени временни складове в котлите, фактическата обстановка е щяла да бъде различна от установената. Отбелязва, че наказаното лице не е изпълнило задължения и контролни правомощия, възложени му по този закон (Закон за горите), подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях и в конкретния случай, възложени му съгласно Наредба № 8 за сечите в горите – чл. 47, ал. 1, т. 6. Според касатора неправилно съдът е счел, че се касае за нарушение на технологичния план. Обръща внимание, че изпълнителното деяние  се изразява в това, че като директор на „Добруджанска гора“ АД, на която е било възложено  да извършва добива на дървесина, не е извършил контрол да се спази технологичният план, в който са посочени видът на сечта, местата на временните складове и т.н. Заявява, че технологичният план не е сред актовете по чл. 257 от Закона за горите, но нарушението му и липсата на контрол за спазването му са административни нарушения. Настоява, че наказаното лице има качеството и на управител, и на лицензиран лесовъд, поради което неправилно съдът е счел, че не е посочено точно и категорично качеството на жалбоподателя за разграничаването му като субект на нарушението. Иска от съда да отмени решението на ДРС и да потвърди наказателното постановление. 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по касационната си жалба. Не представя нови доказателства.

           Ответникът – , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц.В., който оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

         С Решение  № 505 от 11.11.2016 г. по нахд № 619 за 2016 г. ДРС е отменил НП № 367/ 15.03.2016 г., с което на Д.Н.Д. (във въззивната жалба и пълномощното пред РС са разменени местата на фамилното име и презимето на наказаното лице) е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от с.з. във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за това че на 03.09.2015 г. в териториалния обхват на ТП ДГС Добрич, ОУ Житница, отдел 63, подотдел „г“, горска територия, е установено, че лицето Д.Н.Д., като длъжностно лице, упражняващо лесовъдска практика, е обособил временните складове в нарушение на технологичния план. В НП е указано, че фактическата обстановка се установява от АУАН с.К 2009 № 0000814/ 29.09.2015 г., Констативен протокол с. ЕОО № 077814 и възражение от Д.Н.Д..

 

За да стигне до извода за незаконосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление, решаващият съд е приел, че не са налице доказателства относно твърдяното нарушение – обособяване на временни складове в сечището. От описаната в КП обстановка е стигнал до извода, че временните складове са били в котлите, а не извън тях, като в този смисъл е счел, че не е било нарушение на технологичния план. Счел е, че АУАН и НП са издадени при съществени процесуални нарушения, тъй като посочената в КП е проверка е била извършена на 4.09.2015 г., а в АУАН и НП е записано, че е установено нарушение на 03.09.2015 г. Добавил е, че в НП е посочено, че е нарушен технологичният план, без да е ясно какво е съдържал той. Същевременно е указал, че технологичният план не е сред актовете, описани в чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на ДРС.

Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) гласи: Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, а съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8: При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина. С оглед отделните хипотези в първия текст, за да е ясно какво е нарушението, следва изрично да се посочи в НП коя хипотеза от чл. 257, ал. 1, т. 1 от закона се вменява на лицето като виновно неизпълнена. В случая това не е сторено. От друга страна, според текста на разпоредбата от Наредбата, се налага изводът, че се касае за неспазване на одобрения технологичен план. Последният обаче не е сред актовете по разпоредбата на закона. В този смисъл следва да се има предвид следното:

По делото в първа инстанция са представени като доказателства и приети като такива единствено АУАН и КП от 04.09.2015 г. В НП се сочи, че фактическата обстановка, описана в него, се установява от АУАН и КП от 04.09.2015 г. Вярно е, че на 12.10.2016 г. е постъпило пред ДРС писмено становище от РДГ – Варна, в което са описани и други доказателства, като е записано, че са приложени към становището и се иска да бъдат приети като такива. Становището не е подписано, а към него липсват цитираните доказателства. Последните не са описани в НП, за да може административнонаказващият орган да се позове на тях. Дори и да се приеме, че те са били част от преписката, то няма как да бъдат коментирани, защото липсват сред доказателствения материал, а и административноказващият орган не се е мотивирал с тях при повдигане на обвинението и при налагане на наказанието. В този смисъл правилно съдът е приел, че са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и че нарушението е недоказано. В КП се говори за повторна проверка, но липсва записване за първоначалната проверка, кога е била тя и какво е установено с нея.

В касационното производство също не са представени доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Касаторът е описал отново доказателствата от писменото становище, но без дори да си направи труда да провери били ли са приети такива пред ДРС. По този начин съвсем голословно твърди, че съдът е стигнал до неправилни изводи. Пасивното поведение на административнонаказващия орган е довело до това да бъде отменено наказателното постановление. Освен това в НП е записано като нарушение: „обособил временни складове в нарушение на технологичния план“. Ако се чете НП само по себе си, не става ясно защо точно това лице е наказано, а изискването на закона е в АУАН и НП да бъде описано подробно, ясно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и точната правна разпоредба, която е нарушена. В НП не е указано какво общо има конкретното лице с обособените складове, за чието наличие се твърди. В АУАН се сочи, че лицето е изпълнителен директор на „Добруджанска гора“. В КП № 077814 са описани констатации, от които може да се направи извод, че проверяваното лице е „Добруджанска гора“, но не става ясно коя точка от КП сочи на нарушението, посочено в НП, както и какво точно е било изискването по технологичния план, за да се стори извод, че това изискване е било нарушено. Този КП пък очевидно няма как да е основа на НП, тъй като касае проверка от 04.09.2015 г., ден след датата, на която се твърди, че е извършено нарушението. В този смисъл АУАН и НП са налице нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Имало е друга проверка, други доказателства, но неясно по какви причини нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са ги посочили, за да се мотивират. Недопустимо е с допълнително становище да се обосновава обвинението. Освен това в касационната жалба е записано, че се касае за изпълнително деяние, състоящо се в следното: наказаното лице, като директор на „Добруджанска гора“ АД, на която е било възложено  да извършва добива на дървесина, не е извършил контрол да се спази технологичният план, в който са посочени видът на сечта, местата на временните складове и т.н. Да, но нито в АУАН, нито в НП е описано нарушението по този начин. В НП е използван глаголът „обособил“, който няма нищо общо с контролни правомощия. В този смисъл няма как да се приеме, че лицето е било наказано за неизпълнени контролни правомощия.

С оглед горното касационната жалба е необоснована и неоснователна. Решението, с което ДРС е уважил жалбата срещу наказателното постановление и го е отменил, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд-Добрич, І касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 505/ 11.11.2016 год. по нахд № 619/ 2016 год. на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление № 367/ 15.03.2016 год. на Директора на РДГ – Варна.

Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:       1.                                                                                                                             

                                                                                     2.