Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

123

гр.Добрич, 23.03.2017 година.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари ,през две хиляди и седемнадесета година ІІІ състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА -  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М., разгледа докладваното от  съдия Георгиева адм. дело №662/2016 по описа на съда и за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. с чл.215 от  ЗУТ.

          Образувано е по жалба от В.Ц.В.Б. ***, подадена чрез адв.С.Г., срещу  заповед №ДК-10-СИР-26/01.11.16г. на Началника на РДНСК Североизточен район,с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж № 304/ 13.08. 2012г., издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич,  за “Ограда, изпълнена изцяло в имота на възложителя с дължина 13.00м., Н на плътната част на оградата по страничните регулационни линии 2.20 м.“, находяща се в УПИ ХІІ, планоснимачен №573,кв.1253, по плана на ж.к.“Север 2“ гр. Добрич, с административен адрес ул. „Баба Тонка“ №30,гр.Добрич и възложители на строежа Г.Н.Г. и Г. К. Г..

           В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради противоречието й с материалния закон и постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл.149,ал.3 от ЗУТ а именно: липса на съгласие от заинтересованите лица и липса на уведомяването им. Настоява се,че спорното разрешение за строеж е издадено от лице без компетентност.Иска се отмяна на заповедта и прогласяване на разрешението за строеж за нищожно. Претендира се присъждане на разноските по делото.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. в депозирано писмено становище, в съдебно заседание и писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна.

          Заинтересованите страни Г.К.Г. и Г.Н.Г. оспорват жалбата.

          Заинтересованата страна Гл.архитект на община гр.Добрич,редовна призован, не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата.

          От събраните по делото доказателства,съдът приема от фактическа и правна страна следното:

          По допустимостта на жалбата:

           По силата на чл.216,ал.5 от ЗУТ,оспорваната заповед  подлежи на съдебен контрол.Жалбата срещу  нея е подадена от лице,което е участвало в административното производство и за което актът е неблагоприятен.Подадена е  в рамките на преклузивния  срок по чл.215,ал.4 ЗУТ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

           Разрешението за строеж е издадено и подписано от арх. Петър Н. за гл.арх.,по силата на заповед №576/25.07.2012г. на Кмета на общината, с която на  гл. архитект Б.С. е разрешен отпуск от 17 дни.Той е определен като неин заместник.Възраженията в жалбата относно компетентността на арх. Н. са неоснователни, защото става въпрос за заместване,а не за делегиране на правомощия. Делегирането е възможност, предвидена в закон, административен  орган да предостави правомощията си на някой от подчинените му органи.В този случай административните актове се издават от подчинения орган, въз основа на делегацията.

           Заместването се извършва когато титуляра на правомощията отсъства. Предвид функциониране на административния орган без прекъсване, се издава заповед за заместване,като заместващият изпълнява правомощията на титуляра в пълен обем и от негово име. Следователно,разрешението за строеж  е  издадено от  компетентен орган. Това възражение е направено и с жалбата пред РДНСК-СИР. От извършената служебна проверка и изисканите документи от общината, приложени към преписката,авторът на оспорваната заповед е преценил,че РС е издадено от компетентен за това административен орган, което е правилно.     

           В съобразителната част на оспорваната заповед е прието,а това се доказва и от събраните по делото доказателства,че жалбоподателката и заинтересованите страни Г.К.Г. и Г.Н.Г. са собственици на жилища  в жилищна сграда, построена в държавно дворно място.От удостоверение за факти и обстоятелства по устройство на територията на община гр.Добрич се установява,че имотът на  Г.,описан в н.а. №151/ 22.07.2002г. е идеална част от ПИ с идентификатор 72624.606.573 по КК на гр.Добрич, към 06.01.2017г. и се намира в югозападната му част.Следователно разрешението за строеж се отнася за ограда, разположена изцяло в имота на Г. Тя не засяга правото на собственост на жалбоподателката, нито правото й на строеж в ПИ. Действително, жалбоподателката е следвало да бъде уведомена за РС, но не и да се иска нейното съгласие за изграждане на оградата, тъй като тя не е разположена в нейния имот. Що се отнася до спазване на разпоредбата на чл. 183, ал.1 ЗУТ,същата е неотносима към случая.Съгласно нормата,в  съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В случая не е налице режим на съсобственост на имота,тъй като жалбоподателката и заинтересованите  Г. не са собственици на ПИ, а имат отстъпено право на строеж.

           На следващо място, в преписката по издаване на разрешението се съдържа виза за проектиране по чл.147,ал.1,т.5 и т.7  от ЗУТ, която е влязла в сила и към момента не може да се преценява законосъобразността й, а въз основа на нея е издадено и спорното разрешение за строеж.

          Жалбоподателката не сочи конкретни пороци на административния акт, който обжалва, а такива, в административното производство по издаване на РС. Съдът след като взе предвид всички събрани по делото доказателства прецени,че заповедта на Началника на РДНСК-СИР е издадена от компетентен за това административен орган, след извършване на служебна проверка,събиране на доказателства и след изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. Заповедта е в предписаната от закона форма и е обоснована.Постановена е в съответствие със събраните писмени доказателства и материалния закон.           

          Предвид изложеното, оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата  срещу нея е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

          Предвид изхода от спора, жалбоподателката няма право на съдебно – деловодни разноски. Основателна е заявената от заинтересованата страна по делото на Г.К.Г.  претенция за разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, направените разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат присъдени и заплатени  от жалбоподателката. На основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

           Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът     

           

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.Ц.В.Б. ЕГН ********** ***, срещу  заповед №ДК-10-СИР-26/01.11.16г. на Началника на РДНСК Североизточен район,с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж № 304/ 13.08. 2012г., издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич,  за “Ограда, изпълнена изцяло в имота на възложителя с дължина 13.00м., Н на плътната част на оградата по страничните регулационни линии 2.20 м.“, находяща се в УПИ ХІІ, планоснимачен №573,кв.1253, по плана на ж.к.“Север 2“ гр. Добрич, с административен адрес ул. „Баба Тонка“ №30, гр. Добрич и възложители на строежа Г.Н.Г. и Г. К. Г..

ОСЪЖДА В.Ц.В.Б. ЕГН ********** *** да заплати на РДНСК-Североизточен район сумата от 100(сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Ц.В.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.Г. *** ЕГН ********** сумата от 300(триста) лева, изплатен адвокатски хонорар.

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   

                                                          Административен съдия :