Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр. Добрич, 14.02.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, І кас. състав в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                         ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАД №659/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.Г.Н. *** против Решение № 456 от 12.10.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 364/2016 година по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 28-0000042 от 05.02.2016 година на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Добрич. С твърдения за постановяване на решението при неправилно възприемане на фактите по делото и нарушение на материалния закон, с жалбата се претендира отмяна на оспорения акт и отмяна на наказателното постановление. Релевират се доводи, че не е установено по безспорен начин, че е извършван превоз, попадащ в хипотезата на Регламент №561/2006, както и че въобще на процесната дата е извършван превоз. В тази връзка се посочва, че не са събрани доказателства, а именно пътен лист, товарителница и от други от които да е видно, че наистина на 15.12.2015 г. е осъществен обществен превоз на товари. Твърди се, че от представения тахографски лист се установява, че същият е издаден в гр. Варна, но от там не може да се направи извод какъв е бил маршрута на автомобила. Твърди се, че от тахографския лист не може да се изведе и информация дали и какво МПС е теглено.

Ответната страна в представен писмен отговор по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Представителят на окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:

С решението от 12.10.2016 година Районен съд Добрич е потвърдил Наказателното постановление №28-0000042 от 05.02.2016 година, с което на Н.Г.Н., на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 8, пар.2, изр.2 от Регламент 561/2006 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

След проверка на наказателното постановление по отношение спазването на процесуалните правила в производството по образуването и издаването му, компетентността на длъжностните лица, въззивният съд приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта и наказателното постановление. Съдът е възприел изцяло описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и е приел, съобразно събраните писмени и гласни доказателства, че безспорно е установено, вмененото на санкционираното лице нарушение. Изложил е подробни доводи по всяко едно от възраженията на жалбоподателя. Обосновал е и извода си, защо не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция не е съгласна с изводите на въззивния съд.

С обжалваното НП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93б, , ал. 7, т. 3АвтП за това, че при управление на товарен автомобил, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г. не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 /девет/ последователни часа след края на предходната дневна почивка, квалифицирано като нарушение на чл. 8, §. 2, изр.2 от Регламент 561/06, вр. с чл. 4 буква "ж”, второ тире и във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.

Конкретно вменено административно нарушение в настоящия случай е свързано с нарушение /според контролния орган и АНО/ на чл.8, §2, изр.второ от Регламент /ЕО/ №561/2006 г.

Текстът му гласи „Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период е поне девет часа, но е по-малко от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка“. Само този, посочен текст без визирането на чл.8, §2, изр. Първо не внася логическа, познавателна връзка, вкл. относимо към конкретния казус.

Чл.8, §2, изр. Първо гласи „За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка“.

В чл. 4 б. " ж " от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. е дефинирана "дневна почивка”, която означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална дневна почивка” и "намалена дневна почивка”; " нормална дневна почивка” означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа, като алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне девет часа, а " намалена дневна почивка” означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа. Съгласно чл. 8 т. 2 от Регламента, както се посочи и по-горе,  за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, като ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Съгласно чл. 8 т. 4 от Регламента водачът може да има най-много три намалени седмични почивки между всеки две седмични почивки. Водач, който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, относно намалената дневна почивка и относно разделената дневна почивка се наказва съответно по чл. 93б, ал. 6, ал. 7 или, ал. 8 ЗАвтП съобразно намаляване на времето съответно на нормалната или намалена дневна почивка, или на втория период от разделената дневна почивка.

В случая нито в АУАН, нито в НП е посочен вида на дневната почивка, за която не са спазени изискванията на Регламент № 561/2006 г. Единствено е посочено, че водачът не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 часа, като най - големият период на ползваната непрекъсната почивка е от 09.20 ч. до 14.30 ч. на 15.12.2015 г.. От описанието на нарушението не става ясно дали е прието, че в случая не са спазени изискванията относно намалена дневна почивка - от поне девет часа, в който приложима ще е санкционната норма на чл. 93б, ал. 7 ЗАвтП или за неспазване на изискванията относно разделената дневна почивка, в който случай ще е приложима санкционната норма на чл. 93б, ал. 8 ЗАвтП. В първия случай следва да се има предвид и че съгласно чл. 8 т. 4 от Регламента водачът може да има най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки, което не е изследвано от АНО. Видно като доказателство по делото е приложен само един тахографски лист от дата 15.12.2015 г., от който безспорно се установява, че е ползвана от водача непрекъсната почивка от 09,20 ч. до 14,30 ч. /т.е. 5 часа и 10 мин./, липсват другите тахографски листи от предходната и от следващата дата, за да може да се установи кога е бил периода на предходната дневна или седмична почивка в рамките на 24 часовия период, респ. кога е следващата дневна почивка, колко часа е дневната почивка, за да се направи извода дали е ползвана намалена или пълна дневна почивка, респ. кога е налице нарушение по смисъла на чл.8 от Регламента. Последният много точно и ясно разграничава понятията и изискванията към работното време, дневната и седмичната почивка, респ. намалената дневна почивка, намалената седмична почивка и т.н.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочен период в който е ползвана дневна почивка от водача, като не става ясно за намаляване на нормалната или за намаляване на намалената дневна почивка става въпрос, още повече, че съществуват различни административни наказателни състави, като в настоящият случай явно с оглед посочената санкционна разпоредба е прието, че се касае за намаляване на намалената дневна почивка, за която както и по-горе съдът посочи не са събрани никакви доказателства.

В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.

Относно непосочването на място на извършване на нарушението следва да се отбележи, че такова е мястото на извършване на проверката, както правилно е отразено в НП.

Настоящият състав намира, че не е установено по безспорен начин от административнонаказващият орган, че на процесната дата 15.12.2016 г. – 16.12.2016 г., водачът наистина е осъществявал превоз на товари, с оглед представеното становище на работодателя му. Липсват доказателства в тази насока – пътен лист, товарителница и др. документи, удостоверяващи факта на превоза.

          Административно-наказващият орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани в наказателното постановление, въззивният съд е бил длъжен да му укаже тази тежест.

Липсата в АУАН и НП на всички релевантни за нарушението факти от обективна страна води до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна. Ето защо като е достигнал до обратния извод, районният съд е постановил решение в нарушение на закона и същото ще следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Добрич

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 456 от 12.10.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 364/2016 година по описа на Районен съд – Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №28-0000042 от 05.02.2016 година на Началник на ОО „АА“ гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1……………….

 

 

                                                                                   2……………….