Р Е Ш Е Н И Е

164

 гр. Добрич, 24.04.2017 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание  на двадесет и трети март  две хиляди и седемнадесета година  ІІІ състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА МАРКОВА-  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 658/2016 г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

          Образувано е по жалба,допълнена в съдебно заседание на 16.02.2017г., от Е.В.Е., ЕГН **********,***, срещу решение № 28 /04.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич,с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане  №**********/ 23.08.2016г.  на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ , гр. Добрич за отказ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

          В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Възразява се срещу мотива за отказа,че няма необходимия сбор осигурителен стаж и възраст-100 точки.Настоява се,че стажът за периода 04.10. 1979г. до 05.11.1982 следва да бъде зачетен като такъв от І категория,тъй като  жалбоподателят е бил член от екипаж на подводни съдове при което, една година изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и адв. М.Г.. 

          Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ-Добрич, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в хода по същество,изразява становище, че жалбата  е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          След цялостна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

          Жалбоподателят е подал заявление вх.№2113-24-541/20.04.16г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Представените със заявлението документи са разгледани от ръководителя  „ПО“ –Добрич който е приел,че не са налице условията за отпускане на исканата пенсия,тъй като заявителят няма необходимите 10 години осигурителен стаж от І категория,а има 8г.,2м.,11 дни. Ръководителят на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич отказва да зачете от І категория стажът,за времето от 04.10.1979г. до 05.11.1982г., тъй като за този период лицето е отбивало редовна военна служба и като краен резултат,със свое разпореждане №**********/23.08.2016г., отказва да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е..

           Недоволен от разпореждането, Е. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ-Добрич. Жалбата съдържа съображения, идентични с жалбата до съда. Жалбата е разгледана,но е отхвърлена с Решение № 28/04.11 2016г. В решението се сочи, че мотивите в разпореждането са правилни и правилно спорният стаж е зачетен като такъв от ІІІ категория. С решението Директорът на ТП на НОИ-Добрич отговаря на всички наведени с жалбата възражения.Счита,че в случая е неприложима разпоредбата на чл.37,ал.1,т.1 от ППЗП/отм./, тъй като с нея се урежда зачитането на трудовия стаж за изслужено време на кадрова военна служба, а през спорния период Е. е бил на наборна военна служба.В подкрепа се цитира писмо от Командира на Военно формирование 32140-Варна,в което е отбелязано,че за описания период Е. е отбивал наборната си военна служба. При това положение придобитият от Е. стаж от І категория е 8г.2м.11д. и е недостатъчен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,ал.1 от КСО.  

          С жалба срещу това решение е сезиран административният съд който прецени, че същото е издадено от компетентен за това административен орган, а потвърденото с него разпореждане е издадено от компетентно за това длъжностно лице.И в двата акта са спазени изискванията на чл.59 от АПК относно формата и съдържанието на административния акт и не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването им.

          По делото е спорен осигурителния стаж на жалбоподателя от 04.10.1979г. до 05.11.1982г. и от 31.03.2003г. до 07.03.2005г.За обстоятелството достатъчен осигурителен стаж за отпускане на исканата пенсия би имал Е.,ако стажът по спорните периоди бъде зачетен за І категория труд, по делото е назначена ССчЕ, заключението по което,неоспорено от страните,съдът приема.  

          В  оспорваното решение подробно е изложена фактическата обстановка по отказа за отпускане на личната пенсия на Е..Подробно са описани всички действия на жалбоподателя. В мотивите е коментиран подробно първия спорен период,тъй като в административното производство Е. е възразил срещу него. За втория спорен период Е. е въвел възражения в съдебната фаза, като е допълнил жалбата си до съда в първото съдебно заседание.Съдебният състав прецени,че независимо от това, следва да се произнесе и по втория спорен период,тъй като Директорът на ТП на НОИ  е разгледал оспореното пред него разпореждане в цялост и го е приел за законосъобразно.

           Първият спорен трудов стаж се отнася за период, през който Е. е отбивал наборната си военна служба като член на плавателния състав на подводница.Безспорно това се установява от представената военна книжка, а и между страните по делото не се спори по това.Спори се към коя категория труд следва да се  приобщи той.През този период е действал Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм. /. Съгласно чл. 81 от същия, за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба       в Народна република България (отм.).По време на тази служба лицата са полагали труд, осъществявали са трудови функции без за това да им се заплаща трудово възнаграждение и това е логиката този труд да им бъде зачетен като трудов(осигурителен) стаж,но за действително отслуженото време,в случая за военноморските сили  3 години. Приравняването на тези  години към І категория труд не почива както на правна норма,така и на каквато и да било логика,тъй като осигуровките за съответните социални рискове са били за сметка на държавата.Без значение е,че трудът на членовете на плавателния състав е І категория.Ако законодателят е имал предвид зачитане на стажа на наборната военна служба във военноморските сили за І категория, то той би уредил службата във  флота с отделна норма, а не би използвал израза “съответния род войски”. В подкрепа следва да се посочи,чл.81,изречение второ от цитирания по-горе Правилник съгласно което,времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория.Ето защо, правилно спорният стаж не е зачетен за І категория от Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Добрич и правилно Директорът на ТП е потвърдил това заключение. Във връзка с гореизложеното правилно е и изразеното в решението становище,че в случая е неприложима разпоредбата на чл.37,ал.1,т.1 от ППЗП(отм.). 

          Вторият  спорен период е от 31.03.2003г. до 07.03.2005г. и се отнася за времето,през което Е. не е полагал реално труд поради незаконно уволнение. Според  жалбоподателя, след влизането в сила на съдебното решение,с което заповедта за уволнението му е призната за незаконосъобразна,той е следвало да бъде възстановен на същата длъжност,преди уволнението,домакин,той и оръжейник в ОСлС-Добрич със звание гл.сержант,което определя и положения през това време І кат. труд.Това становище на жалбоподателя не кореспондира с доказателствата по делото. Е. е бил назначен за служител на длъжността домакин,той и оръжейник в ОСлС-Добрич.С тази заповед му е било присвоено и званието главен сержант.Със заповед №16,/31.03.2003г. на Директора на ОСлС Добрич гл.сержант Е. е бил преназначен от тази длъжност на длъжността пазач невъоръжена охрана.С последваща заповед №48/31.03.2003г. на Е. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.Заповедта е била отменена с Решение №57/30.03.2004г.,по адм.дело №170/03 на ОС-Добрич,потвърдено с Решение № 1848/28.02.2005г. на ВАС по дело 6261/04. На тези решения Е. се позовава и твърди,че не са изпълнени законосъобразно,тъй като не е възстановен на заеманата от него,преди уволнението, длъжност.От мотивите на съдебните решения,приложени по делото се установява,че заповедта за уволнение е отменена поради незаконосъобразно проведено дисциплинарно производство по реда на ЗМВР(отм.).Правоотношението между Е. и ОСлС е трудово,предвид което не е подчинено на режима на ЗМВР за прекратяването му.Към този момент, ОСлС са били органи на съдебната власт,респективно служителите в тези служби, са служители в администрация на орган на съдебната власт,чиито органи са уредени със Закона за съдебната власт, съответно правоотношенията на работещите в системата се уреждат по този закон.В него липсва препратка към Закона за министерството на вътрешните работи,а за неуредените в ЗСВ случаи, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.Следователно, Е. не може да се ползва от разпоредбите на ЗМВР относно категорията труд.В заключение следва да се отбележи,че е неоснователно твърдението за неизпълнение на цитираното съдебно решение,тъй като Е. не бил възстановен на заеманата от него,преди уволнението,длъжност.Видно от заповед №16,/31.03.2003г. на Директора на ОСлС Добрич гл.сержант Е. е бил преназначен от  длъжността “домакин,той и оръжейник” в ОСлС-Добрич на длъжността пазач невъоръжена охрана-л.109,а със заповед №68/07.03.2005г. е възстановен на същата длъжност,считано от 31-03-2003г., като заповедта е издадена на основание влязлото в сила решение за отмяна на уволнението.   

          По изложените съображения съдът намира, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. Обжалваното решение е постановено при наличие на компетентност и на посочените в него фактически и правни основания за издаването му, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

           Предвид изхода по делото, жалбоподателят няма право на сторените съдебно – деловодни разноски. Ответникът е претендирал разноски, поради което съдът следва да възложи същите на жалбоподателя,като определя 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ,във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.     

            Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Добрич

 

 

Р Е Ш И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Е.В.Е., ЕГН **********,***, срещу решение № 28 /04.11. 2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич,с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане  №**********/ 23.08.2016г.  на Ръководителя “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ , гр. Добрич за отказ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

           ОСЪЖДА Е.В.Е., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ Добрич сумата от 100 лв.

          Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.        

          На основание чл.138,ал.1 от АПК,препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                                                                                              

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: