Р Е Ш Е Н И Е

 

84

град Добрич, 27.02.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 655/ 2016 год. по описа на Адм.С-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 2671/ 15.12.2016 г. на “АКВА СПОРТ” ЕООД, ЕИК 124681711, представлявано от управителя Г.П.Т., подадена чрез адвокат К.И., ДАК, с адрес ***  срещу Решение № 164 от 07.11.2016 г. по н.а.х.д.  № 128/ 2016 год. по описа на Районен съд Балчик.

Жалбоподателят възразява срещу приетото от съда, че нарушението е доказано по безспорен начин, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство, които да налагат отмяната на наказателното постановление.Според него, съдът не е отчел факта, че в НП има само правни изводи, а липсват описание на извършеното нарушение. Твърди, че актосъставителят не е добил лични впечатления за вмененото нарушение, а свидетелката Спасова, която му е свела информацията, давала противоречиви показания. Настоява, че законодателят е предвидил възможност дадена работа да бъде извършвана при наличието на граждански договор, какъвто в случая е налице. Иска от съда да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено и НП.   

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

           Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, редовно призован, не се представлява. Не представя отговор по жалбата.

           Представителят на ОП-Добрич счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №  08 - 0803019/001 от 12.01.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “АКВА СПОРТ” ЕООД, ЕИК 124681711,със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. “Стара планина” № 37а, представлявано от управителя Г.П.Т., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62,ал.1,във връзка с чл.2 от КТ,на основание чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за това, че е приел на работа на 27.11.2015 г. лицето д.с.д., ЕГН **********, като шивач в цеха в гр. Балчик, с определено работно място, с определена длъжност и трудова функция – ушиване на парашути, за определен период от време – от 02.11.2015 г. до 02.12.2015 г., като не е изпълнило задължението си да сключи с лицето трудов договор в писмена форма.

Съдът е приел фактическата обстановка за установена, такава каквато е по акта и постановлението и, като в резултат на правилно установената фактическа обстановка е достигнал до единствено възможния  извод за доказаност на административното нарушение. Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Балчик.

Правилно съдът е счел, че независимо от приетия като доказателство граждански договор, в случая се касае за трудови правоотношения. Събраните по делото доказателства сочат, че и четирите установени на място лица са извършвали една и съща дейност – св. А.:“…На шивашка машина шиеха парашути, това правеха всички, като двете лица имаха трудови договори, двете – нямаха “. Възниква въпросът, как дружеството е сключило трудови договори с две от шивачките и е счело,че функцията е трудова, а с другите две – граждански договор за идентична дейност и дори е извършило трудов инструктаж на едно от лицата, което е с граждански договор. В този смисъл очевидно,самото дружество е възприемало функцията за трудова, но по някакви причини е сключило граждански договор. Последният не съдържа съществени признаци на договора за изработка. Написан е като препис от закона, без да съдържа конкретика  относно предмета на изработката. Липсва указание за размерите, вида, материала, от който следва да бъдат ушити парашутите, с чии средства ще стане това. Напротив, дейността се извършва в цеха и както се установява от събраните показания, които са еднопосочни, очевидно под надзора на лице, представител на дружеството, като в този смисъл са налице отношения на власт и подчинение, каквито при гражданския договор няма.

Нарушението е описано точно и подробно, като в този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че липсва описание на нарушението. Голословни са и твърденията, че актосъставителят не е възприел лично извършеното нарушение, въпреки че законът няма такова изискване. От разпита на актосъставителя се установява противното. Вярно е, че има дейности, за които може да бъде сключен граждански договор, но в конкретния случай са налице всички реквизити на престиране на трудова сила, поради което неоснователно е настояването, че отношенията е следвало да бъдат уредени като граждански. Приетата по делото декларация от лицето Д.Д. не променя този извод, както правилно е приел РС-Балчик, тъй като сочи на мястото на работа,  длъжност – шивач, срок, за който е следвало да бъде сключен трудовият договор (но е сключен граждански) и времето, в което е установено от проверяващите, че лицето изпълнява трудовите си задължения.

Настоящият състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда от наказаното дружество. В дадения случай е налице противоправно поведение от страна на работодателя. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са уредени чрез трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа, както изисква текстът на чл. 1, ал. 2 от КТ. От съществено значение е липсата на писмен трудов договор, който да уреди съответно отношенията между страните. В този смисъл решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като неоснователна – оставена без уважение.

Воден от горното, Добричкият административен съд, І касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 07.11.2016 г. по н.а.х.д.  № 128/2016 год. по описа на Районен съд Балчик.

            Решението е окончателно.           

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

2.