Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 13 / 23.01.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

           При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя КАНД № 654/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 2670/ 15.12.2016 г. на “АКВА СПОРТ” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Г.П.Т., подадена чрез адвокат К.И., ДАК, с адрес ***  срещу Решение № 165 от 07.11.2016 г. по нахд  № 129/ 2016 год. по описа на Районен съд Балчик.

С жалбата се настоява, че съдът необосновано е приел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че не са допуснати съществени са допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство, които да налагат отмяната на наказателното постановление. Касаторът сочи, че според него съдът не е отчел факта, че в НП имало само правни изводи, а липсвало описание на извършеното нарушение. Твърди, че актосъставителят не е добил лични впечатления за вмененото на дружеството нарушение, а св. С., която му е свела информацията, давала противоречиви показания. Изтъква, че законодателят е предвидил възможност дадена работа да бъде извършвана при наличието на граждански договор, какъвто в случая е налице. Иска от съда да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено и НП.   

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

           Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, редовно призован, не се представлява. Не представя отговор по жалбата.

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №  08 - 0803020/002 от 12.01.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “АКВА СПОРТ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ***, представлявано от управителя Г.П.Т., в качеството му на работодател, е приел на работа на 27.11.2015 г. лицето Ц.Ж.Г., ЕГН ********** като шивач в цеха в гр. Балчик с определено работно място, с определена длъжност и трудова функция – ушиване на парашути, за определен период от време – от 16.11.2015 г. до 25.05.2015 г., като не е изпълнило задължението си да сключи с лицето трудов договор в писмена форма.

Съдът е приел фактическата обстановка за установена, такава каквато е по АУАН и НП, като в резултат на правилно установената фактическа обстановка е достигнал до единствено възможния  извод за доказаност на административното нарушение. Настоящият състав споделя изцяло изводите на ДРС.

Правилно съдът е счел, че независимо от приетия като доказателство граждански договор, в случая се касае за трудови правоотношения. Събраните по делото доказателства сочат, че и четирите установени на място лица са извършвали една и съща дейност – св. А.:“…На шивашка машина шиеха парашути, това правеха всички, като тия двете лица имаха трудови договори, другите две - нямаха.“ Неясно как дружеството е сключило трудови договори с две от тях и е счело,че функцията е трудова, а с другите две – граждански за идентична дейност. Същевременно дори е извършило трудов инструктаж на едно от лицата, което е с граждански договор. В този смисъл очевидно самото дружество е възприемало функцията за трудова, но по някакви причини е сключило граждански договор. Последният не съдържа съществени признаци на договора за изработка. Написан е като препис от закона, без да съдържа конкретика от относно предмета на изработката. Липсва указание за размерите, вида, материала, от който следва да бъдат ушити парашутите, с чии средства ще стане това. Напротив, дейността се извършва в цеха и както се установява от събраните показания, които са еднопосочни, очевидно под надзора на лице, представител на дружеството, като в този смисъл са налице отношения на власт и подчинение, каквито при гражданския договор няма.

Нарушението е описано точно и подробно, като в този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че липсва описание на нарушението. Голословни са и твърденията, че актосъставителят не е възприел лично извършеното нарушение, въпреки че законът няма такова изискване. От разпита на актосъставителя се установява противното. Вярно е, че има дейности, за които може да бъде сключен граждански договор, но в конкретния случай са налице всички реквизити на престиране на трудова сила, поради което неоснователно е настояването, че отношенията е следвало да бъдат уредени като граждански. Приетата по делото декларация от лицето Ц.Ж. не променя този извод, както правилно е приел БРС, тъй като тя единствено сочи на мястото на работа, длъжност – шивач, срок, за който е следвало да бъде сключен трудовият договор (но е сключен граждански) и времето, в което е установено от проверяващите, че лицето изпълнява трудовите си задължения.

Настоящият състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда от наказаното дружество. В дадения случай е налице противоправно поведение от страна на работодателя. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са уредени чрез трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа, както изисква текстът на чл. 1, ал. 2 от КТ. От съществено значение е липсата на писмен трудов договор, който да уреди съответно отношенията между страните. В този смисъл решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като неоснователна – оставена без уважение.

Воден от горното, Добричкият административен съд, І касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 07.11.2016 г. по нахд  № 129/2016 год. по описа на Районен съд Балчик.

         Решението е окончателно.    

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:      

1.

2.