Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………/27.02.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ВИТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

НЕЛИ КАМЕНСКА

 

   При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря В.С. разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева. к.адм.д. № 650/2016 год. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Г.И.Н. ЕГН ********** *** срещу повторно постановено решение № 465/17.10.2016г. по н.а.х.д. № 745/2016г. по описа на РС - Добрич, след като с касационно решение № 164/02.06.2016г. по к.н.а.х.д. № 111/2016г. по описа на АС – Добрич е отменено решение № 31 от 21.01.2016г. по н.а.х.д. № 1531/2015г. по описа на РС – Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като основните възражения се свеждат до това, че изводите на районния съд се основават на негодни доказателствени средства и неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното НП.                           

   Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. 

   Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, тъй като е съобразено с решението на касационната инстанция при първоначалната отмяна на решението на въззивния съд, поради което следва да бъде оставено в сила. 

   Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

   С повторно постановеното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 15-0851-002218 от 05.11.2015г. на началника на сектор ПП към ОД на МВР – Добрич, с което на касаторката Н. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на материалния и процесуалния закон, както и че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянието си жалбоподателката е осъществила състава на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.183, ал.4, т.8 от същия закон. В мотивите към решението си съдът е посочил, че нарушението е установено от показанията на св.Златанов, който е изпратил сигнал (с приложен към него снимков материал) до ОД на МВР – Добрич  чрез приложение за мобилно устройство „Гражданите“, препратен служебно до сектор „ПП“ - Добрич. Подалият сигнала свидетел е участвал при съставянето на акта като очевидец, което е удостоверено с подписа му съгласно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Подчертал е, че водещото при налагане на наказанието е наличието на свидетел, който е установил нарушението, а не снимковия материал. Снимката в случая подкрепя възприетото от свидетеля. Тя има характер на веществено доказателство, от което могат да се направят доказателствени изводи за релевантния по спора факт. Счел е, че действително свидетелят няма компетентност по смисъла на ЗДвП, но и такава не му е необходима, за да стане свидетел на извършеното нарушение. Св. Златанов е заявил ясно, че е наблюдавал паркирането на автомобила от страна на жалбоподателката на забранено за това място на посочените в акта и НП дата и час. Съдът се е позовал на презумптивната доказателствена сила на редовно съставените актове по смисъла на чл.189, ал.1 от ЗДвП, като е изтъкнал, че жалбоподателката не е представила годни доказателства, които да оборват описаната в АУАН и НП фактическата обстановка. Счел е за неотносима представената по делото служебна бележка, съгласно която Н. не е ползвала отпуск през месец октомври 2015г., тъй като тя не касае използването на личния автомобил на жалбоподателката към датата на нарушението. Въз основа на това е направил извод, че наказателното постановление е законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.       

Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е второ по ред, след предходна отмяна на решение на ДРС, с което обжалваното НП е отменено поради липса на годни доказателствени средства за установяване на нарушението. Именно този мотив не е възприет от първата касационна инстанция, която е развила съображения как следва да се ценят събраните доказателства и каква е доказателствената стойност на снимковия материал и показанията на свидетеля, който е изготвил този материал. При новото разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с тези указания на по-горната инстанция, като е преценил, че показанията на св.Златанов са годно и достатъчно доказателство за установяване на извършеното нарушение, което стои в основата на обвинението, а снимковият материал е само доказателство, което служи за изясняване на обстоятелствата по делото. 

Когато касационната инстанция отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тя дава указания относно тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни за по-долната инстанция. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да направи изводите си въз основа на нова преценка на събраните доказателства, но тази преценка трябва да се направи с оглед на указанията в отменителното решение относно значението и силата на доказателствата по делото. Задължителността на указанията относно приложението на процесуалния закон следва не само от това, че чл.228 от АПК не прави разлика между материален и процесуален закон, но и от подчинеността на по-долната инстанция и правото на по-горната инстанция да я напътства към процесуално законосъобразна дейност. Ето защо, правилно районният съд се е съобразил с указанията на касационната инстанция и всички възражения на касаторката за негодността на доказателствения материал са опит за повторно разглеждане на този въпрос, след като той вече е разрешен в предходното съдебно производство от по-горен съд по пътя на обжалването, поради което настоящата съдебна инстанция не счита за нужно да ги обсъжда.

Действително при новото разглеждане на делото са събрани и нови доказателства, които не са били предмет на обсъждане при първоначалната отмяна на въззивното решение, но всички те са преценени заедно с останалите доказателства по делото, като правилно районния съд е приел, че представената от жалбоподателката служебна бележка за това, че не е ползвала платен годишен отпуск през м. октомври 2015г., не може да опровергае описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, тъй като няма отношение към използването на личния й автомобил на инкриминираната дата. Освен това в цитираната бележка няма данни от кога и при какво работно време Н. работи в учебното заведение в град Варна и дали не е ползвала друг отпуск извън платения годишен отпуск, за да се приеме, че към датата на нарушението тя не е била в гр. Добрич. Показанията на св.Златанов, дадени както в административнонаказателното, така и в съдебното производство, сочат ясно, категорично и недвусмислено, че именно жалбоподателката е паркирала автомобила на посоченото в акта и НП кръстовище между ул. „В.Левски“ и ул. „Страцин“ в гр.Добрич, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че тя е извършител на нарушението. Свидетелят е съобщил напълно добросъвестно, последователно, подробно и в детайли всичко, което му е известно по случая, като обективно не съществуват никакви данни, които да внесат обосновано съмнение в истинността на изнесеното от него по отношение на това кога, къде и на какво разстояние от кръстовището е било паркирано процесното МПС и кой го е паркирал. При установяване на авторството на деянието въззивният съд правилно и обосновано е кредитирал показанията на св.Златанов, който с оглед на конкретните обстоятелства по извършване на нарушението е имал обективната възможност да възприеме външния вид на водача на паркираното МПС, а след това и да го идентифицира при разпита му в съдебно заседание, като дадените от него сведения са логични и правдоподобни. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че самоличността на нарушителя не е установена, тъй като свидетелят няма компетентност да установява самоличността на други граждани. В случая не се касае за установяване на самоличност от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му по установените от закона форма и ред, а за идентифициране на извършител на нарушение от свидетел – пряк очевидец, който споделя личните си впечатления и непосредствените си възприятия относно извършеното нарушение и неговия автор. Неоснователно е и възражението на касаторката, че нарушението не е безспорно установено, тъй като не е ясно за паркиране, престой или спиране се касае в случая. От събраните гласни доказателства се установява по категоричен и непротиворечив начин, че автомобилът е бил паркиран на самото кръстовище, а не спрян за ограничено време, необходимо за качване или слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, или пък с цел избягване на конфликт с друг участник в движението, или сблъскване с някакво препятствие, в каквито случаи пътното превозно средство се характеризира като „престояващо“ или „спряно“ поради някакво непредвидено и независещо от водача обстоятелство, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателката е осъществила състава на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което подлежи на наказание по реда на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП. Отговорността на Н. е ангажирана за извършителство на нарушението, което е видно от текста както на АУАН, така и на НП, поради което всички доводи на касаторката, че не е ясно в какво качество е наказана – като собственик или водач на процесното МПС, са несъстоятелни и не могат да бъдат споделени.                                                                       

С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.                                    

Водим от горното, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465/17.10.2016г., постановено по н.а.х.д. № 745/2016г. по описа на РС – Добрич.        

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: