Р      Е      Ш      Е      Н     И      Е

46

гр. Добрич, 10. 02. 2017 год.

 

 

Добричкият административен съд, II-ри касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

                                                             ЧЛЕНОВЕ:           Дарина Витанова

                                                                                            Нели Каменска

 

при секретар В.С. и с участието на прокурора Радослав Бухчев изслуша докладваното от съдия Дарина Витанова КАД № 649/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на хххх, Началник сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич против решение № 471/ 18. 10. 2016 год. на Районен съд, гр. Добрич по НАХД № 1034/ 2016 год., с което е отменено наказателно постановление № 16-0851-000093/ 12. 02. 2016 год. на Началник на сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич, с което на А.Х.А., ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200. 00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца”.

В жалбата си касаторът излага становище, че съдът е игнорирал факта, че в АУАН е посочено, че е нарушена първата хипотеза на чл. 103 от ЗДвП-при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част от платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Сочи, че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП е свързана с разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, в която за посочени начините, по които контролният орган може да даде разпореждане за спиране на ППС, но санкционираното лице не е реагирало на нито един от изброените в закона варианти. Претендира за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Оплакванията на касатора представляват касационни основания по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура, гр. Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на решението на въззивния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба от А.Х.А., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 16-0851-000093/ 12. 02. 2016 год. на Началник на сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200. 00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца”.

   Районният съд е приел, че на 16. 01. 2016 год. длъжностни лица на ОД на МВР-Добрич-св. хххх и св. хххх са се движили с патрулен автомобил из гр. Добрич, когато получили сигнал от дежурния за катастрофирал автомобил, който се движел неадекватно по пътя. След като открили автомобила-“ Пежо партнер” с рег.хххх тръгнали след него, като между въпросният автомобил и полицейската кола имало пет-шест автомобила. Свидетелите подали светлинен и звуков сигнал, но водачът на автомобила не реагирал на сигналите, след което полицейските служители го последвали с патрулния автомобил. Съдът е приел, че служителите на МВР не са подали друг сигнал за спиране, освен звуков и светлинен сигнал. При предприемане от преследвания автомобил завой, полицейският автомобил спрял пред него, което е предизвикало и спиране на последния. Извикан бил служител на сектор “ПП”, който е съставил АУАН на водача на автомобила. Съдът е приел, че по делото не е установено да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, включително от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не е сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като този сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение /чл. 104, ал. 1 от ЗДвП/, но тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по силата на чл. 103 от ЗДвП. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП, съгласно която сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис “Полиция-Спри!”. С оглед тези си съображения съдът е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Водим от тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд. Неправилен е извода на съда, че служителите на МВР не са подали друг сигнал за спиране освен звуков и светлинен. В заседание, проведено на 14. 09. 2016 год. св. хххх в показанията си сочи, че между полицейската кола и колата на нарушителя е имало 6-7 коли, но всички за реагирали на подадения звуков и светлинен сигнал и са спрели, след което полицейската кола се е позиционирала непосредствено след колата на нарушителя. “Продължихме да караме след него, изравнихме се с него, показахме му къде да спре, погледна ни, но въобще не ни отрази и продължи да кара, даже ускори и внезапно зави на това кръстовище, което е до “Химойл”, за да влезе в кв. “Балик” и там щеше да се удари и вече спря, защото нямаше къде вече да отиде, защото щеше да се удари”. От тези показания се налага извода, че освен звуков и светлинен сигнал е подаден и с действия от страна на контролните органи сигнал за спиране. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. В конкретния случай поведението на св. хххх и св. хххх е съобразено с изискванията на разпоредбата, А.Х.А. е възприел сигнала за спиране, но не само, че не е изпълнил даденото от полицейските служители нареждане и не е спрял, а напротив е ускорил скоростта и едва при възникнала непосредствена опасност от удар на управлявания от него автомобил е спрял. При така очертаната фактическа обстановка по делото неправилен е извода на районния съд, че за А.Х.А. не е възникнало задължение за спиране в най-дясната част на платното за движение по см. на чл. 103 от ЗДвП, а само задължение за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение по см. на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. Неправилният извод на съда за липса на нарушение по чл. 103 от ЗДвП е довел и до неправилен извод относно незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.  

   С оглед тези мотиви касационният състав счита, че районният съд е  постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

При преценката на спора по същество съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съставеният АУАН и НП отговарят на изискванията за форма по см. на ЗАНН, нарушението и нарушителят са безспорно установени. Административно наказателната отговорност на А.Х.А. е ангажирана на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право на управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движение. В конкретния случай на А.Х.А. от движещ се полицейски автомобил е подаден сигнал за спиране - звуков, светлинен и с действия на полицейските служители, които той е възприел, т.е. издадено му е нареждане за спиране, което той не е изпълнил. С действията си същият е допуснал нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което нарушение носи отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Административно наказващият орган е издирил правилно, както нарушената правна норма, така и санкционната норма. Наложеното наказание по размер съответства на определеното от закона, поради което същото се явява законосъобразно и в този аспект.

Така мотивиран и на осн. чл. 222., ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение №.471/ 18. 10. 2016 год. на Районен съд, гр. Добрич по НАХД № 1034/ 2016 год., с което е отменено наказателно постановление № 16-0851-000093/ 12. 02. 2016 год. на Началник на сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич, с което на А.Х.А., ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200. 00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца”, като вместо него постановява:

  ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №.16-0851-000093/ 12. 02. 2016 год. на Началник на сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич, с което на А.Х.А., ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200. 00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца”.           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1………………

                                                          

                                                                                             2………………