Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 02.02.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд,  в публично заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:       Силвия Сандева                                  

                                                                                          Нели Каменска

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 648 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Н.С. в лично качество като председател на Политическа партия “Атака“ със седалище и адрес на управление в гр.София, район“Оборище“, ул.“Врабча“ № 1 срещу решение № 463/14.10.2016г., постановено по нахд № 916/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № ПИОС 545/22.10.2015г., издадено от заместник -кмета на Община град Добрич, арх.Пламен Ганчев, с което на касатора, в качеството му на председател и представляващ ПП “Атака“, на основание чл.472, ал.1 от Изборния кодекс е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не може да коригира допуснати съществени процесуални нарушения, от категорията на абсолютните при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. На първо място касаторът възразява, че отговорността му е привлечена за нарушаване на чл.186, ал.1 от ИК,  цитираната в наказателното постановление, която норма не съответства на изпълнителното деяние. Изразява несъгласие със становището на РС, че в НП била допусната техническа грешка. На второ място е направено оплакване, че съдът не е изследвал дали извършеното на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН спиране на административно-наказателното производство е законосъобразно. Твърди се, че не са били налице предпоставките за спиране на производството, тъй като не е налице хипотезата за „щателно издирване“. В тази връзка касаторът счита, че са изтекли сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. По тези основни съображения, подробно изложени в касационната жалба касаторът счита, че решението и потвърденото с него наказателно постановление са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Ответникът, Община град Добрич, редовно призована, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че има извършено нарушение на Изборния кодекс – непремахване в срок на агитационни материали, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Административен съд - Добрич, като обсъди доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 и, ал. 2 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна, в законоустановения срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Спорът за законосъобразност на наказателното постановление е разгледан от районния съд в хипотезата на чл.222, ал.2, т.1 от АПК, след като делото е било върнато от касационната инстанция за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неразглеждане на спора по същество.

При новото разглеждане на делото съдът е приел за установено, че на 14.10.2014г., т.е. след изтичане на седем дни от проведените на 05.10.2014г. избори за народни представители, на посочените в акта и в наказателното постановление места в гр.Добрич, агитационните материали на ПП ”Атака”, изобразяващи бюлетина № 11, не били премахнати. Съдът е обсъдил приложимия закон, нормите на 472, ал.1 във връзка с чл.186, ал.3 от Изборния кодекс и е приел, че деянието е обявено за нарушение от нормата на 472, ал.1 от Изборния кодекс (ИК). В мотивите на решението е коментирана приложимата разпоредба на чл.186, ал.3 от ИК, с която е въведено задължението на партиите, коалициите и инициативните комитети да премахват агитационните материали в седем дневен срок от деня на избора и е прието, че за неизпълнението му отговорност носят лицата, които представляват тези политически субекти. Съдът е обсъдил отговорността на ответника и е приел, че същият се явява субект на нарушението, доколкото е представляващ ПП “Атака”.

По отношение на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, същите са обсъдени в мотивите на решението, в което е прието, че производството законосъобразно е било спряно на осн. чл.43, ал.6 от ЗАНН, тъй като били извършван многократни опити за предявяване и връчване на акта, но нарушителят В.С. не бил открит в централата на партията. Затова и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН бил спазен. По отношение на неправилното цитиране в НП на нормата на чл.186, ал.1 от ИК, която не визира отговорността на представляващите партиите и коалициите за премахване на агитационните материали, съдът приел, че е допусната яна техническа грешка, тъй като от фактическото описание на нарушението ставало ясно, че е нарушен чл.186, ал.3 от ИК, а не визираната в НП ал.1 от чл.186.

          По тези съображения  и по съображения, че НП е издадено от компетентен орган, съдът е потвърдил като законосъобразно оспореното наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

При извършване на проверката за спазване на процесуалните правила, съдът неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено в законосъобразно проведено административно-наказателно производство.

 На първо място, актът за административно нарушение е съставен на 05.11.2014г., връчен е на 01.10.2015г. с посочването, че е получен от Райна Димова –упълномощено лице, а наказателното постановление е издадено на 22.10.2015г.

Никъде в представената административно-наказателна преписка не се съдържат доказателства, че на лицето, срещу което е съставен акта е била изпратена покана да се яви за предявяване на АУАН. Не се съдържат и доказателства, че актът е бил изпратен на Столична община за предявяване и връчване или че служители на тази община са посещавали адреса за предявяване на акта. Освен това в представения по делото единствен екземпляр на АУАН № 38/05.11.2014г., л.11 от нахд № 1473/2015г. на РС гр.Добрич липсва отбелязване или отметка, че производството било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. При положение, че по делото няма доказателства за изпращане на АУАН №38/05.11.204г. на Столична община за връчване, няма и доказателства, че служители на тази община или служители на МВР са посещавали повече от един път адреса за връчване, не става ясно въз основа на кои доказателства съдът в  мотивите си приема, че производството законосъобразно е било спряно по силата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Предприеманите действията за връчване на акта се удостоверяват с писмени доказателства, затова за установяването на факта, че многократно са извършвани неуспешни опити за връчване на АУАН твърденията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и актосъставителя, не са достатъчни. Липсват  доказателства, че лицето получило АУАН действително е упълномощен представител на В.С., тъй като в преписката пълномощно няма.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че твърдяното спиране на производството по чл.43, ал.6 от ЗАНН не е изобщо доказано. Поради липса на документ, отметка, удостоверяващи извършено спиране на производството, не може да се установи нито времето на спирането, нито спазен ли е 6 месечният срок за издаване на наказателното постановление, който тече от датата на съставяне на АУАН. Отделно от това не може да се установи налице ли са предпоставките за спиране по чл.43, ал.6 от ЗАНН. По делата, образувани при първото разглеждане на делото и при новото разглеждане на делото, доказателства за  проведено „щателно издирване“ на лицето, срещу което е съставен АУАН, не се представят от наказващия орган. И по двете дела пред настоящата инстанция подобни доказателства също не са представени.

Административният съд намира, че при горните обстоятелства единственият законосъобразен извод е, че административно-наказателното производство е проведено в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като актът е съставен на 05.11.2014г., а наказателното постановление е издадено на 22.10.2015г., т.е. след изтичане на 6-месечния срок. Нарушението е съществено, тъй като с изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН законодателят е приел, че не следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца чрез издаване на НП. В този смисъл е и  практиката на РС гр.Добрич при решаване на идентичен спор по нахд № 21/2016г. и нахд № 1118/2015г.

Като не е съобразил, че наказателното постановление е издадено при съществен порок – извън сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и го е потвърдил, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да бъде решено по същество с отмяната на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, ІІ касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 463/14.10.2016г., постановено по нахд № 916/2016г. по описа на Районен съд - гр. Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ПИОС 545/22.10.2015г., издадено от заместник -кмета на Община град Добрич, арх.Пламен Ганчев, с което на В.Н.С., ЕГН ********** ***, в качеството му на председател и представляващ ПП “Атака“, на основание чл.472, ал.1 от Изборния кодекс е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв..

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: