Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 03.02.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд,  в публично заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова

ЧЛЕНОВЕ:       Силвия Сандева

                      Нели Каменска

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 644 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на “СИД 12” ЕООД, ЕИК 202230436, с. Орляк, община. Тервел, подадена от управителя Ц.М.Р. против решение № 54/ 25. 10. 2016 г., постановено по нахд № 91/2016г. на Районен съд гр. Тервел, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0803050/020 от 17.02.2016г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич, с което  на жалбоподателя  на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за извършено нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ за това, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател е сключило на 04.01.2016г. трудов договор № 23/ 04.01.2016г. с M.К.Х., с ЕГН **********, но в тридневен срок от сключването му не е изпратило уведомление за това в ТД на НАП-Добрич, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приел, че на 21.01.2016г. е извършена проверка от длъжностни лица на Инспекция по труда - Добрич в производствен обект на дружеството-фурна, която към тази дата не е работела, поради наскоро извършен ремонт на същата. Твърди, че такава проверка не е извършвана. Сочи и, че съдът неправилно е приел за истински представения по делото трудов договор. С касационната жалба се оспорва истинността на този трудов договор. Претендира отмяна на решението. Твърдяните нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по тредя“ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител Д.П.- ст.юрисконсулт, в писмено становище по делото изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че оспорването на истинността на трудовия договор е следвало да се извърши в производството пред районния съд и в това производство да се поиска експертиза за установяване истинността му. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвръдено.

Прокурорът при Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба от “СИД 12” ЕООД против наказателно постановление № 08-0803050/020/ 17.02.2016г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което  на жалбоподателя,  на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ за това, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател е сключило на на 04.01.2016г. трудов договор № 23/ 04.01.2016г. с M.К.Х., с ЕГН **********, но в тридневен срок от сключването му не е изпратило уведомление за това в ТД на НАП-Добрич. С наказателното постановление е е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

 За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за установено, че на 21.01.2016г. служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич са извършили проверка на обект “Фурна”, находящ се в с. Орляк, общ. Тервел, собственост на дружеството. При проверката било установено, че обектът не работи, но пред него са се събрали група граждани, които пред служителите от Инспекцията са заявили, че са в трудови правоотношения с дружеството и че чакат пълномощника на същото Атанас Радев да им раздаде заплати. Лицата са представили своите трудови договори, между които е бил и трудов договор № 23/04.01.2016г., сключен между “СИД 12” ЕООД  и M.К.Х., с ЕГН **********. Контролните органи извършили проверка в Регистъра на трудовите договори  и установили, че за този трудов договор не било подадено уведомление в тридневен срок от сключването му в ТД на НАП-Добрич. Констатациите от проверката са били обективирани в протокол от 09.02.2016 год. Въз основа на така установената фактическа обстановка на дружеството е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и е издадено процесното наказателно постановление. Във въззивното производство е бил представен и приет като писмено доказателство трудов договор № 23/ 0.01.2016г, сключен между дружеството и M.К.Х., с ЕГН **********, чиято доказателствена сила не е оспорена от жалбоподателя “СИД 12” ЕООД. Въз основа на представения трудов договор и факта, че за същият в тридневен срок от сключването му не е изпратено уведомление до ТД на НАП-Добрич съдът е приел, че вмененото с процесното наказателно постановление нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ е извършено. Въз основа на тези си мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, че наказателното постановление е законосъобразно и с него правилно е ангажирана отговорността на касатора, в качеството му на работодател, за неизпълнение на задължението му по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда.

Неоснователно е възражението на касатора по отношение на проверката на обекта, стопанисван от дружеството, извършена на  21.01.2016г.  Фактът, че е извършена такава проверка е отразен в протокол за извършена проверка ПР1605212/ 09.02.2016г., съставен от инспектор Е. Исмаил, служител в Инспекция по труда-Добрич. Протоколът е официален писмен документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и констатациите в него имат обвързваща за съда доказателствена стойност. Официалната доказателствена сила на този документ не е оспорена от касатора в рамките на въззивното производство и правилно районният съд е основал своите изводи въз основа и на този документ.

Неснователно е и другото касационно възражение, че районният съд е основал извода си за наличие на трудов договор между дружеството-жалбоподател и работника M.К.Х. въз основа на неистински документ. Трудов договор № 23/ 04.01.2016 г. се е намирал в този работник, който го е предоставил на  “Инспекция по труда”-Добрич и същият е приет като доказателство по делото. Във въззивната си жалба “СИД 12” ЕООД чрез управителя си е изложил твърдения, че такъв трудов договор не е бил сключван, но същият не е оспорил истинността на приетото по делото писмено доказателство, не е направил искания и не е ангажирал доказателства за оборване на доказателствената му стойност. По делото са проведени две съдебни заседания, на 21.07.2016г. и на 13.10.2016г., за които жалбоподателят е бил редовно призован. Същият не се е представлявал и не е правил писмено доказателствени искания. Представения по делото в административно-наказателната преписка трудов договор е редовен от външна страна. В съдържанието му няма никакви неясноти, липсващи резвизити или други външни белези, от които да се предположи, че не е бил сключен от името на дружеството-работодател. При липса на възражения относно истинността на трудовия договор, подписан от представител на „СИД 12“ ЕООД, направени във въззивната инстанция, правилно същият е взет предвид при формиране на фактическия извод на районния съд, че такъв трудов договор е сключен между представител на дружеството-работодател и M.К.Х., вследствие на което е направен следващия фактически извод, че за същият няма подадено уведомление в законовия 3-дневен срок до ТД на НАП-Добрич, с което е допуснато нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ. Производството пред районния съд е въззивно производство, т.е. последна инстанция по същество на спора, пред която може да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на наказателното постановление.

Настоящият касационен състав като касационна инстанция проверява дали релевантните за спорното материално право факти са установени правилно от въззивния съд. При извършената в настоящото касационно производство проверка не се установиха нарушения, допуснати от районния съд при преценка на събраните във въззивното производство писмени доказателства.  

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния закон.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІ касационен състав

 

 

                                    Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 54/ 25.10.2016г., постановено по нахд № 91/2016г. по описа на Районен съд гр.Тервел.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ: