Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№ …………………..

гр. Добрич, 3. 02. 2017 год.

 

 

Добричкият административен съд, ІІ-ри касационен състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

                                                             ЧЛЕНОВЕ:            Силвия Сандева

                                                                                             Нели Каменска

 

при секретар И.Д. и с участието на прокурора Радослав Бухчев изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 643/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “СИД 12” ЕООД, ЕИК 202230436, с. Орляк, общ. Тервел чрез управителя Ц.М.Р. против решение № 55/ 25. 10. 2016 год. по НАХД № 92/ 2016 год. на Районен съд, гр. Тервел, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0803049/019 от 17. 02. 2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич, с което  на жалбоподателя  на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ за това, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател е сключило на 4. 01. 2016 год. трудов договор № 22/ 4. 01. 2016 год. с М.Д.Р. с ЕГН **********, но в тридневен срок от сключването му не е изпратило уведомление за това в ТД на НАП-Добрич, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приел, че на 21. 01. 2016 год. е извършена проверка от длъжностни лица на Инспекция по труда-Добрич в производствен обект на дружеството-фурна, която към тази дата не е работела поради наскоро извършен ремонт на същата. Твърди, че такава проверка не е извършвана. Сочи и, че съдът неправилно е приел за истински представения по делото трудов договор. С касационната жалба се оспорва истинността на този трудов договор. Претендира отмяна на решението. Твърдяните нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че оспорването на истинността на трудовия договор е следвало да се извърши в производството пред районния съд и в това производство да се поиска експертиза за установяване истинността му.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба от “СИД 12” ЕООД, ЕИК 202230436, с. Орляк, общ. Тервел чрез управителя Ц.М.Р.  против наказателно постановление № 08-0803049/019 от 17. 02. 2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Добрич, с което  на жалбоподателя  на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ за това, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател е сключило на 4. 01. 2016 год. трудов договор № 22/ 4. 01. 2016 год. с М.Д.Р. с ЕГН **********, но в тридневен срок от сключването му не е изпратило уведомление за това в ТД на НАП-Добрич, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв.

Жалбата е отхвърлена и наказателното постановление е потвърдено.

Районният съд е приел за установено, че на 21. 01. 2016 год. служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич са извършили проверка на обект “Фурна”, находящ се в с. Орляк, общ. Тервел, собственост на дружеството. При проверката е установено, че обектът не работи, но пред него са се събрали група граждани, които пред служителите от Инспекцията са заявили, че са в трудови правоотношения с дружеството и че чакат пълномощника на същото А.Р. да им раздаде заплати.Лицата са представили своите трудови договори, между които е бил и трудов договор № 22/ 4. 01. 2016 год., сключен между “СИД 12” ЕООД  и М.Д.Р. с ЕГН **********. При извършена проверка в регистъра на трудовите договори е било установено, че за така сключения на 4. 01. 2016 год. трудов договор в тридневен срок не е била уведомена ТД на НАП-Добрич. Констатациите от проверката са били обективирани в протокол от 9. 02. 2016 год. Въз основа на така установената фактическа обстановка на дружеството е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и е издадено процесното наказателно постановление. Във въззивното производство е бил представен и приет като писмено доказателство трудов договор № 22/ 4. 01. 2016 год., сключен между дружеството и М.Д.Р., чиято доказателствена сила не е оспорена от жалбоподателя “СИД 12” ЕООД. Въз основа на представения трудов договор и факта, че за същият в тридневен срок от сключването му не е изпратено уведомление до ТД на НАП-Добрич съдът е приел, че вмененото с процесното наказателно постановление нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ е извършено. Въз основа на тези си мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд са правилни. Неоснователно е възражението на касатора, че проверка на обект “Фурна” в с. Орляк, общ. Тервел, стопанисван от дружеството на 21. 01. 2016 год. не е извършена от служители на “Инспекция по труда”-Добрич. Фактът, че е извършена такава проверка е отразен в протокол за извършена проверка ПР1605212/ 9. 02. 2016 год. на инспектор Е. И., служител в “Инспекция по труда-Добрич”, който е официален писмен документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и констатациите в него имат обвързваща за съда доказателствена стойност. Официалната доказателствена сила на този документ не е оспорена от касатора в рамките на въззивното производство и правилно районният съд е основал своите изводи въз основа на този документ.

Неснователно е и другото касационно възражение, че районният съд е основал извода си за наличие на трудов договор между дружеството-жалбоподател и лицето М.Д.Р. въз основа на неистински документ. Трудов договор № 22/ 4. 01. 2016 год. е представен от “Инспекция по труда”-Добрич и същият е приет като доказателство по делото. Във въззивната си жалба “СИД 12” ЕООД чрез управителя си е изложил твърдения, че такъв трудов договор не е бил сключван, но същият не е оспорил истинността на приетото по делото писмено доказателство, не е направил искания и не е ангажирал доказателства за оборване на доказателствената му стойност. Следва да бъде отбелязано, че производството през районния съд е въззивно производство, т.е. последна инстанция по същество на спора, пред която може да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на наказателното постановление. При липса на възражения относно  истинността на трудовия договор във въззивната инстанция, правилно същият е взет предвид при формиране на фактическия извод на районния съд, че такъв трудов договор е сключен между дружеството и М.Д.Р., вследствие на което е направен следващия фактически извод, че за същият няма подадено уведомление в законовия 3-дневен срок до ТД на НАП-Добрич, с което е допуснато нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.

Настоящият касационен състав като касационна инстанция проверява дали релевантните за спорното материално право факти са установени правилно от въззивния съд. При извършената в настоящото касационно производство проверка не се установиха нарушения, допуснати от районния съд при преценка на събраните във въззивното производство писмени доказателства.  

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния закон.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                    Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 55/ 25. 10. 2016 год. по НАХД № 92/ 2016 год. на Районен съд, гр. Тервел.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

                                                                                        2…………………….