Р Е Ш Е Н И Е

 

151 /07.04.2017г., град Добрич

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                        

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                     ТЕОДОРА МИЛЕВА

при участието на секретаря М.М. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д.№ 642 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на “СИД 12” ЕООД, ЕИК 202230436, с. Орляк, община Тервел, подадена от управителя Ц.М.Р., против решение № 56/ 25. 10. 2016 г., постановено по нахд № 94/2016г. на Районен съд - Тервел, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0803047/017 от 17.02.2016г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което на жалбоподателя  на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за извършено нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и се иска то да бъде отменено. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че няма съществени нарушения при извършване на проверката, без да се съобрази с документите и фактите по делото. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че на 21.01.2016г. е извършена проверка в стопанисваната от дружеството фурна, защото на тази дата тя е била затворена и не е работела поради наскоро извършен ремонт. Едва на 04.02.2016г. инспектори от ДИТ – Добрич са посетили фурната и са направили проверка на работещите в обекта, но това не е взето предвид от съда, който е преиначил тенденциозно доказателствата по делото. Възразява се, че неправилно съдът е кредитирал представения по делото трудов договор, като се оспорва автентичността на подписите в него.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“  - Добрич, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът при Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при извършената проверка е безспорно установено, че касаторът е сключил трудов договор, който не е бил регистриран в НАП в преклузивния тридневен срок, с оглед на което правилно е бил санкциониран.   

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, е неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление касаторът е  санкциониран за това, че в качеството си на работодател е сключил на 04.01.2016г. трудов договор с Б.М. А. с ЕГН **********, но в тридневен срок от сключването му не е изпратил уведомление за това до ТД на НАП – офис Добрич. В НП деянието е квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, като на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

 За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за установено, че на 21.01.2016г. служители на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич са извършили проверка на обект “Фурна”, находящ се в с. Орляк, общ. Тервел, собственост на дружеството. При проверката е установено, че обектът не работи, но пред него се е събрала група от лица, които са обяснили на служителите на инспекцията, че са работници по трудов договор в обекта и чакат пълномощника на дружеството А.Д.Р. да им раздаде заплатите. Лицата са попълнили декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в които са посочили, че фактически работят във фурната от м. октомври 2015г., като са описали длъжността, на която работят, при какво работно време и с какво трудово възнаграждение. Едновременно с това са представили оригиналите на трудовите си договори, сред които бил и трудов договор № 19/04.01.2016г., сключен между “СИД 12” ЕООД и Б.М. А., с ЕГН **********. Контролните органи са извършили проверка в регистъра на трудовите договори и са установили, че за този трудов договор не е подадено уведомление в тридневен срок от сключването му в ТД на НАП, офис - Добрич. Констатациите от проверката са обективирани в протокол от 09.02.2016 год., въз основа на който е съставена актът, а след това и обжалваното наказателно постановление. Във въззивното производство е представен и приет като писмено доказателство горепосоченият трудов договор, сключен с Б.М. А., който не е бил оспорен изрично от страна на работодателя, с оглед на което съдът е направил извод, че е налице валиден трудов договор, за който не е изпратено уведомление в законния срок в съответната ТД на НАП, поради което касаторът е осъществил състава на административно нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и правилно е бил санкциониран с процесното наказателното постановление. 

Настоящият състав споделя изцяло изводите на въззивния съд.

Неоснователно е възражението на касатора по отношение на извършената на 21.01.2016г. проверка на обекта, стопанисван от дружеството. Фактът, че е извършена такава проверка е отразен в протокол за извършена проверка ПР1605212/ 09.02.2016г., съставен от инспектор Е. Исмаил, служител в Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Добрич. Протоколът е официален писмен документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и има обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените с него факти и обстоятелства. В хода на въззивното производство касаторът не е оборил с надлежни доказателства истинността на протокола, поради което правилно и законосъобразно районният съд се е позовал на съдържащите се в него фактически констатации. Единствените възражения във въззивната жалба до съда са били в смисъл, че на 21.01.2016г. не е имало реално извършена проверка, тъй като обектът е бил затворен поради ремонт и не е работел, но тези факти и обстоятелства са надлежно отразени в констативния протокол и не са оспорени от проверяващите органи, които са извършили проверката единствено и само на базата на представените им трудови договори и писмените обяснения на чакащите пред обекта работници. Правилно и законосъобразно в мотивите към решението си съдът е приел, че не е относимо обстоятелството, че към момента на проверката обектът не е работел, защото това не променя факта, че към този момент лицето А. е представило валиден трудов договор, сключен с работодателя, който не е бил оспорен по административнонаказателната преписка. Колкото до твърденията на касатора, че едва при второто посещение на инспекторите на 04.02.2016г. е налице реално извършена проверка на обекта следва да се подчертае, че тази проверка е била с друг предмет, касаещ контрола по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, поради което резултатите от нея са без правно значение за спора и правилно не са взети предвид от съда при решаване на делото по същество.             

Неоснователно е и другото касационно възражение, че районният съд е основал извода си за наличие на трудов договор между касатора и лицето Б.М. А. въз основа на неистински документ. Трудовият договор с работника е предоставен в оригинал на длъжностните лица по време на проверката и заверено копие от него е прието като писмено доказателство по делото. В писмените си обяснения по чл.44, ал.3 от ЗАНН и във въззивната си жалба касаторът е изложил твърдения, че такъв трудов договор не е бил сключван, но не е оспорил изрично автентичността му и не е направил никакви доказателствени искания в тази насока. По делото са проведени две съдебни заседания, за които жалбоподателят е бил редовно призован, но в нито едно от тях не е взел участие негов представител. Приложеният в административнонаказателната преписка трудов договор е редовен от външна страна. В съдържанието му няма никакви неясноти, липсващи реквизити или други външни недостатъци, от които да се предположи, че той е неистински документ. При липса на конкретни възражения във въззивното производство относно автентичността на документа, правилно районният съд го е кредитирал, за да обоснове извод, че е налице валиден трудов договор, за сключването на който няма подадено уведомление в законовия 3-дневен срок до съответната ТД на НАП, с което е допуснато нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ от страна на работодателя. Недопустимо е едва в касационната жалба да се оспорва истинността на договора с аргумента, че подписите в него не са положени от лицата, за които се твърди, че са го подписали. Производството пред районния съд е въззивно производство, т.е. последна инстанция по същество на спора, пред която може да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на наказателното постановление. Касационната инстанция проверява само дали релевантните за спорното материално право са установени правилно от районния съд, но не може да прави нови фактически установявания. Ето защо, ако жалбоподателят е считал, че приложеният договор е неистински (неавтентичен), е бил длъжен да го оспори и да поиска събиране на доказателства за това именно във въззивното, а не в касационното производство. Процесуалното бездействие на страната не може да се вмени във вина на съда, който макар и инстанция по същество, не е бил длъжен да изследва автентичността на договора, след като не е имало изрично оспорване в тази насока, и правилно се е съобразил с него. При извършената в настоящото касационно производство проверка не се установяват допуснати от съда процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата по делото. Не е налице превратно тълкуване или изопачаване на фактите и данните по делото. Доказателствата са обсъдени и преценени съобразно действителното им съдържание и правилата на формалната логика, като въз основа на тях са изградени правилни и обосновани фактически и правни изводи.    

С оглед на изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Така мотивиран, Административният съд

 

                                    Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 56/25.10.2016г., постановено по н.а.х.д. № 94/2016г. по описа на Районен съд - Тервел.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ: