Р Е Ш Е Н И Е

96

гр.Добрич, 28.02.2017 година.

В    И М Е ТО    Н А    Н А Р О Д А

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година І касационен  състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                  ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Георгиева кас.адм.дело № 639/ 2016 г. по описа на АС- Добрич.

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, представлявано от В.Г.В.,срещу решение № 92/11.10.2016г., постановено по н.а.х.д. № 99/2016г. и писмено възражение за процесуална недопустимост на съдопроизводството,подадени от пълномощник- юрисконсулт Е.И..Настоява се,че производството в първата инстанция било недопустимо, а от друга страна неправилно съдът е отменил наказателното постановление.Иска се прекратяване на производството по н.а.х.д. № 99/2016г.  като процесуално недопустимо и да бъде обезсилено постановеното съдебно решение. В съдебно заседание,жалбата се поддържа от юрисконсулт Е.И., който прави алтернативно искане за отмяна на решението.

          Ответникът,чрез процесуалния си представител адв. Д., оспорва жалбата и възразява за алтернативното искане,тъй като не е поискано с първоначалната жалба. 

          Представителят на ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

          Касационната жалба е редовна и допустима,като подадена от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

          Административният съд, като прецени сочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

          Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н.Б.Ю. ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление 02-58/21.12.2015г. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ – Бургас,към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което, за извършени от него нарушения на Закона за рибарство и аквакултури са наложени съответно глоба в размер на 1500 лева,глоба в размер 500 лева и глоба в размер на 600 лева. С постановлението, в полза на държавата са отнети 72,350 кг. Риба вид „калкан“. Районният съд е дал ход на делото за разглеждане на жалбата на 13.05.2016 год. Протоколното определение,с което е даден ход на делото е оспорено от ИАРА пред Адм.С-Добрич,който със свое определение №157/06.07.2016г. по ЧКАД 337/16 е оставил жалбата без разглеждане. Определението е обжалвано пред ВАС и е потвърдено от Пето отделение,с определение №10157/ 30.09.2016г., постановено по адм.д. №10096/16.

         Междувременно,на 27.05.2016г., по направено възражение, и след събиране на доказателства, районният съд е приел, че жалбата е просрочена предвид което, с протоколно определение № 72/27.05.2016г. е прекратил производството по делото.Това определение е оспорено от въззивника пред АдмС-Добрич,който със свое определение №159/06.07.2016г., постановено по адм.д. №334/16 го е отменил и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество от РС-Каварна.

          Предвид разпоредбата на чл.218,ал.1от  АПК, при  касационната  проверка 

съдът да обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, които в случая са за процесуална недопустимост на оспорвания съдебен акт, при преценка на същия,касационната инстанция установи, че не са налице основания за обезсилване на същия. Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е решен с влязъл в сила съдебен акт,предвид което този въпрос не подлежи на преразглеждане.Решението на районния съд е постановено от законен състав,при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба.

          За съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно,предвид което в настоящото решение оспорваният съдебен акт следва да се прецени и от гледна точка за правилното приложение на материалния закон. Решаващият съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление и е установил,че е налице съществено процесуално нарушение,довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, изразяващо се в непълно описание на визираните в акта и постановлението нарушения, както и на обстоятелствата,при които са извършени.

          С процесното наказателно постановление,на  Н.Б.Ю., са вменени нарушения по чл.17, ал.1, чл.18г.ал.4 и чл.38,ал.1 от ЗРА. Нормите гласят съответно:

          чл.17,ал.1 Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организм.

          чл.18г., ,ал.1- Стопански риболов се извършва само с маркирани и вписани в удостоверението риболовни уреди и средства;

           чл.38,ал.1- Забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2.

           За да е налице нарушение на първата разпоредба, лицето следва да извършва стопански риболов в Черно море,или без разрешително за риболов.В случая Ю. извършва риболов в Черно море и има надлежно разрешително за това.В наказателното постановление не е посочено,защо наказващият орган счита,че се извършва риболов без разрешително.Същото е представено при проверката, но не е приложено по преписката, а е представено допълнително от въззивника в съдебното производство.

           Относно нарушението на втората норма също се касае за извършване на стопански риболов, а наказващият орган не е изложил съображения защо счита риболова за стопански,след като не е коментирал и цитирал представеното разрешение,в което надлежно са изписани и риболовните уреди с които се разрешава улова. Това обстоятелство също не е обсъждано в администратиния процес по издаване на наказателното постановление. Относно намерените при проверката мрежи не се установява,дали са различни от описаните в разрешителното съоръжения.Показанията на разпитаните по делото свидетели са разнопосочни и противоречиви, както относно техните размери,така и относно измерването и щателната им проверка.Установено е,че маломерния калкан е 3 броя,която бройка спрямо уловеното количество от 36 броя е твърде незначително.

         Правилно районният съд е приел,че пълното описание на нарушението по чл.-17,ал.1 от ЗРА трябва да съдържа тези елементи,които са съществени, а това не е сторено.Правилен е и извода за липса на констатация,че нарушителят не е притежавал разрешително за стопански риболов, а в същото време такова е прието по делото.Подобни нарущения съдът е установил и по отношение на чл.18г,ал.4 от ЗРА.

          Касационната инстанция приема за безспорно установено,че деянието не е описано пълно,ясно и точно още в АУАН,като този порок е пренесен и в наказателното постановление.Не са посочени конкретните действия на Ю.,  с които е нарушил сочените правни норми.Постановлението е издадено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с писмените доказателства, събрани още в административното производство,при съществени нарушения на производствените правила,при което се е стигнало и до резултат,неправилно приложение на материалния закон.

           Като е отменил наказателното постановление, РС-Каварна е постановил един  правилен и законосъобразен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

          Така мотивиран, административният съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/ 11.10. 2016 год.,постановено по н.а.х.д. № 99  по описа на РС – Каварна за 2016 год.

           

          Решението е окончателно.  

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

   2.