Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ …………/08.02.2017г., град Добрич

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

           ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА ВИТАНОВА 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                         НЕЛИ КАМЕНСКА

         

           при участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д.№ 636 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от “Евроманган” ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление с.Църква, общ.Балчик, обл. Добрич, представлявано от изпълнителния директор Д.Е. Е.У., срещу решение № 138/ 04.10.2016г., постановено по нахд № 136/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е потвърдено НП № 08-0802897/219/09.12.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.222, ал.3 от КТ. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска то да бъде отменено. Твърди се, че съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, неправилно е тълкувал доказателствата по делото и е направил необосновани фактически и правни изводи, които са в противоречие с материалноправната норма на чл.222, ал.3 от КТ. Възразява се, че съдът не е съобразил, че касаторът не дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в полза на И.Л.Р. тъй като към момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето е било на работа при друг работодател.        

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище по делото.  

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на БРС следва да бъде оставено в сила.      

Добричкият административен съд, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното :

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения. 

С процесното наказателно постановление дружеството - касатор е било санкционирано за това, че в качеството си на работодател не е изплатило на лицето И.Л. Р. обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.222, ал.3 от КТ. 

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е установено по безспорен и категоричен начин, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП. Районният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта и в наказателното постановление, като се е позовал на показанията на актосъставителя и писмените доказателства по административнонаказателната преписка. Приел е, че към датата на прекратяване на трудовото правооотношение на 31.07.2015г. И.Р. е работил в „Евроманган“ ЕАД като електроинженер шахти, поради което обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца е следвало да бъде изплатено именно от това дружество. Счел е за ирелевантен сочения от жалбоподателя факт, че към 04.03.2015г. (датата на придобиване на правото на пенсия за ОСВ) Р. е имал трудови правоотношения с друго дружество – „Пара Дайв - 98“ ООД, гр.Варна. Посочил е, че за съставомерността на деянието е от значение единствено, че към 31.07.2015г. Р. е бил в трудовоправни отношения с дружеството – жалбоподател, за което са налице безспорни доказателства по делото. Счел е, че представеното от жалбоподателя решение на ВРС от 2016г., с което е отхвърлен предявеният от Р. срещу „Евроманган“ ЕАД иск по чл.222, ал.3 от КТ, е неотносимо към спора, поради което обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.           

Настоящата касационна инстанция не сподели тези изводи на съда.

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Именно такъв иск е предявил И.Л. Р. срещу „Евроманган“ ЕАД пред Варненския районен съд, който с решение № 1980/19.05.2016г. по гр.д. № 15434/2015г. го е отхвърлил като неоснователен с мотива, че ищецът няма вземане към дружеството – ответник, тъй като към момента на придобиване на правото на пенсия за ОСВ на 04.03.2015г. е бил в трудовоправни отношения с друго дружество - „Пара Дайв-98“ ООД, а правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ възниква и може да се реализира само спрямо този работодател и само по това трудово правоотношение, при действието на което е възникнало правото. Решението е влязло в сила на 15.06.2016г. и е прието като доказателство по административнонаказателното дело пред Балчишкия районен съд, който вместо да се съобрази с него, е приел в мотивите към решението си, че то е неотносимо съм разглеждания спор и не го е взел предвид при решаване на делото по същество.

Независимо че се касае за различни по своето естество и правни последици спорове, основният въпрос, който е бил коментиран и в двете съдебни производства, е бил дължи ли дружеството – касатор обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в полза на лицето И.Р.. Отговорът на този въпрос е бил в основата на разрешаването както на гражданскоправния спор пред Варненския районен съд, така и на административнонаказателния спор пред Балчишкия районен съд като част от фактическите състави на двете правоотношения. Затова, след като жалбоподателят е представил в хода на административнонаказателното  производство влязлото в сила решение на ВРС, с което със сила на пресъдено нещо е отречено правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ на И.Р. спрямо „Евроманган“ ЕАД, то Балчишкият районен съд е бил длъжен да го зачете на основание чл.297 от ГПК и да приеме, че дружеството – касатор не е имало задължение към това лице за плащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и следователно не е извършило вмененото му с обжалваното НП административно нарушение. Действително решението на гражданския съд е постановено и влязло в сила след издаването на НП, но в производството по чл.63, ал.1 от ЗАНН районният съд е инстанция по същество, поради което е длъжен да се съобрази с всички нови факти и обстоятелства, които са от значение за установяване наличието на извършено административно нарушение и неговия автор. Правно абсурдно е становището на ответника по касационната жалба, че решението на Варненския районен съд не само не е задължително за административнонаказващия орган, но и е постановено в противоречие със закона и съдебната практика. Не е в правомощията на съда, а още по-малко пък на административнонаказващия орган да преценява дали едно влязло в сила съдебно решение е правилно или не. Единственото, което държавните органи следва да сторят в тези случаи, е да възприемат като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхождат от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като откажат всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган (учреждение или съд) е сезиран.

Именно това не е сторил БРС, който макар че е изискал данни дали решението на ВРС е влязло в сила и го е приел като доказателство по делото, не се е съобразил с него, изхождайки от погрешната позиция, че то няма връзка с конкретния спор, с което е допуснал не само съществено процесуално нарушение, но и нарушение на материалния закон, обусловили неправилността на постановеното от него решение, което следва да бъде отменено поради това. И тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови ново решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. чл.222, ал.1, Административен съд – Добрич,

Р Е Ш И :

 

             ОТМЕНЯ  решение № 138/ 04.10.2016г., постановено по нахд № 136/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-0802897/219/09.12.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ, на “Евроманган” ЕАД, ЕИК 124058778, със седалище и адрес на управление с.Църква, общ.Балчик, обл. Добрич, представлявано от изпълнителния директор Д.Е. Е.У., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.222, ал.3 от КТ.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :