Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№82

гр. Добрич, 27.02.2017г.

 

          Административният  съд-Добрич, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година,  І касационен състав :

                                                            

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

                                                                             ТЕОДОРА  МИЛЕВА                                                                          

                                                                                

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К., изслуша докладваното от съдия Г. КАД № 634/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.          

          Образувано е по касационна жалба на “ЕВРОМАНГАН” ЕАД, ЕИК  124058778, със седалище и адрес на управление с. Църква,община Балчик, област Добрич, представлявано от изпълнителния директор Е. Ейнсуърт Уелингс,подадена чрез адв.Г.И., срещу Решение № 153 от 19.10. 2016 г. по н.а.х.д. № 282/2016 г. на Районен съд-Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление №08-0803126/112/16.05.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич,с което  на касатора,   за нарушение на чл. 222, ал. 3 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в рамер на 300. 00 лева.

 С жалбата се твърди,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се също,че съдът не е взел предвид приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е събрал всички допуснати и от съществено значение за изхода на спора доказателства и доказателствени средства. Възразява се срещу приетото от съда,че наказващият орган е обсъдил наличието на обстоятелства за приложение на чл.28 от ЗАНН.В случая такива са налице и нормата е следвало да бъде приложена.Настоява се,че не е налице  нарушение, тъй като разпореждането за пенсиониране е изпратено след прекратяване на договора с работника Кадир.За обстоятелството,че същият е придобил право на пожизнена пенсия касаторът узнал на 12.04.2016г. и изплатил обезщетението, при това преди да бъде издадено наказателното постановление. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

          Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение, районният съд е потвърдил НП №08-0803126 /112/16.05.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич,с което  на “ЕВРОМАНГАН” ЕАД за нарушение на чл. 222, ал. 3 от КТ на осн. чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в рамер на 300.00 лв.За да постанови съдебния си акт съдът е приел, че в административно- наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на това основание. Приел е също, че вмененото с АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение е извършено, и законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството.

          Настоящата  инстанция преценява обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съд е извършил цялостна проверка на атакуваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.

          Предвид изложеното,неоснователно е твърдението на касатора,че съдът не е взел предвид приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е събрал всички допуснати и от съществено значение за изхода на спора доказателства и доказателствени средства.От приложената по делото преписка безспорно се установяват действията на наказващия орган,както и действията на касатора, от момента на подаване на сигнала на Исмаил Кадир за неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, до издаване на атакуваното наказателно постановление.Вярно е,че както сам твърди,работодателят е реагирал адекватно на представените от държавните органи документи, но също така е вярно,че тази реакция е ненавременна.Очевидно е пасивното поведение на касатора, сам да установи наличието на условия за изплащане на процесното обезщетение, вместо да съветва работника да се обърне към специалист. Очевидно е също,че тази пасивност до известна степен се дължи на предварително приетото становище, че обезщетение не се дължи. Ето защо, не може да се твърди,че предвид ненавременно извършените законосъобразни действия, касаторът не е извършил вмененото му нарушение. Все в тази връзка следва да се отбележи,че от момента на подаване на сигнала, до съставянето на АУАН, наказващият орган е проявил достатъчно толерантност и е дал на касатора възможност да коригира поведението си.  При липса на активно поведение от страна на работодателя, то безспорно АНО е следвало да състави акта.Изплащането на обезщетението след този момент не е основание касаторът да твърди,че не е извършил нарушение. Не е основание и за прекратяване на преписката,с оглед наличието на нарушение към момента на издаване на АУАН. От друга страна, наказващият орган е отчел изплащането като смегчаващо обстоятелство и е приложил нормата на чл.415в от КТ.Касаторът настоява за прилагане на чл.28 от ЗАНН и изразява несъгласие с приетото от решаващия съд, че случаят е определен от наказващия орган като маловажен.Прилагането на чл.28 от ЗАНН е недопустимо.В Кодекса на труда се съдържа норма, която урежда “маловажен случай” при нарушения разпоредбите на кодекса. Същият е специален спрямо ЗАНН,предвид което в случая следва да се приложи специалната норма. Тя не изключва налагане на административно наказание,а предвижда минимално такова, с оглед обществените отношения, които са под особената охрана на държавата.    

         Неоснователни са и другите възражения.Касационният състав,след като се запозна с касационната и въззивната жалб установи,че по същността си възраженията и в двете жалби са едни и същи.Както вече се каза,решаващият съд е обсъдил всички наведени възражения и се е произнесъл по тях,като е направил обосновани, правилни и законосъобразни изводи.

          Предвид изложеното, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153 от 19.10.2016 г. по н.а.х.д. № 282/2016 г. на Районен съд-Балчик.

           

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1………………………

                                                                                  

                                                                                                2……………………….