Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

17.02.2017 год., град Добрич

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

        

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                       ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

    при секретаря С.К. и прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА, сложи за разглеждане к. адм. дело № 632 по описа на съда за 2016 год., докладвано от съдията Т. Милева и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба на П.С.П. от гр. Ген. Тошево, подадена чрез адв. Ц.В.Г. – ДАК против Решение № 66 от 26.09.2016 г. по НАХД № 181/2016 г. по описа на Районен съд гр. Ген. Тошево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 616/31.05.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Варна, с което на касаторката, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите вр. с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и Заповед №625/29.06.2011 г. на ИАГ към МЗХ е наложено административно наказание "Глоба" в размер 300.00 лева.

Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго вместо него, с което процесното НП се отмени като незаконосъобразно. В касационната жалба се излагат доводи на първо място за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН и НП – фактическата обстановка не е описана в пълнота. На следващо място се твърди, че задължителните реквизите на превозния билет са изброени не в закон или подзаконов нормативен акт, а в заповед на ИАГ към МЗХ и тази заповед сама по себе си не представлява акт, нарушаването на който да ангажира отговорност. И не на последно място се сочи, че наказаното лице не е длъжностно лице по смисъла на закона.

Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция по горите - гр. Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич счита, че жалбата е неоснователна, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се потвърди като такова.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Добрич, като взе предвид събраните по делото доказателства от ГТРС и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.

Аргументите за този извод са следните:

Въззивният съд  е приел, че  при проверката, извършена от длъжностни лица при РДГ Варна на 12.01.2016 г. в склад за търговия с дърва, находящ се в гр. Ген. Тошево, П.С.П. като пълномощник на длъжностното лице – Изп. Директор на „АГРОГОР“ АД  издава превозен билет №869657 от 12.01.2016 г., в който не попълва всички необходими реквизити – дървесен вид и час на  тръгване на МПС. Прието е, че с това си деяние жалбоподателката, като длъжностно лице е осъществила състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Заповед №625/29.06.2011 г. на ИАГ към МЗХ за което е бил глобена с 300 лева.

Съдът е потвърдил НП като законосъобразно с довода, че е осъществен състава на претендираното от наказващия орган административно нарушение. Съдът е изложил подробни доводи, че безспорно е установено извършеното нарушение, което се доказва както от писмените, така и от събраните гласни доказателства. Приел е, че независимо, че реквизитите на превозния билет не са изброени в закон или в подзаконов нормативен акт, а в заповед на Изп. Директор на ИАГ и че самата тази заповед не представлява акт, нарушението на който да води до ангажиране на отговорност, то в конкретния случай е счел, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателката в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика е издала превозен билет, неотговарящ на одобрения с тази заповед образец, което осъществява състав на административно нарушение на чл.9а от Наредбата. В решението се посочва, че в конкретния случай жалбоподателката е в качеството си на лице упражняващо лесовъдска практика и в това си качество е издала документа в нарушение на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗГ. Въззивният съд е изложил и доводи в насока защо деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно такова.

Настоящият касационен състав не е съгласен с така изложените мотиви от районния съд.

Чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е бланкетна норма, която определя като състав на нарушение всяко съгласуване, одобрение или издаване на документ в нарушение на този закон, на подзаконови актове по прилагането му и т.н. При това положение за обосноваване на санкцията следва да бъде посочена материалноправната норма, съдържаща предписание за конкретно задължително поведение, което не е сторено от актосъставителя и АНО. Независимо, че като нарушен е посочен и чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, то отново в същата разпоредба липсва материалноправната норма, съдържаща предписание за конкретно задължително поведение.  Посочването на  заповед на ИАГ не изпълва горното изискване, доколкото въпросната заповед няма нормативен характер, а общозадължително правило за поведение не може да бъде създавано с индивидуален административен акт. Още повече, че посочената заповед, издадена на осн. §37 от ПЗР на ЗГ с която се определя образец на превозен билет, утвърден с Приложение 1 /което приложение липсва в кориците на делото/ не съставлява подзаконов акт по прилагането на ЗГ. Според чл.2 от ЗНА такива могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Такава възможност за Изпълнителния директор за издаване на нормативен акт по отношение образците на документи не е предвидена. Настоящият състав намира, че се касае за вътрешноведомствен акт, съдържащ указания за попълване и издаването на превозните билети, който обаче не възлага задължения на неопределен кръг лица, вкл. лесовъдите на частна практика.

На следващо място, по делото няма данни Заповедта да е била сведена до знанието на наказаното лице. Видно от т. 21 на Заповед № 625 от 29.06.2011 г. същата е следвало да бъде сведена до знанието на  РДГ и държавните горски предприятия, които от своя страна да я сведат до знанието на ДГС, ДЛС и УОГС. Няма нормативна уредба, която да предвижда, че публикуването на интернет страницата на ИАГ е валиден ред за оповестявяне на заповеди спрямо други адресати. За да се приеме, че за П.С.П. е възникнало задължение да я изпълнява следва безспорно тя да е адресат на същата и да е запозната с вменените й задължения. При липса на последното недоказан остава субективният елемент от състава на административното нарушение. Само на това основание, наказателното постановление следва да бъде отменено.

 На второ място, наказателното постановление е незаконосъобразно и тъй като с него е ангажирана отговорност на лице, което не е сред лицата, посочени като задължени субекти във визираната за нарушена материалноправна норма – чл.257 от ЗГ – длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдна дейност, тъй като П. е пълномощник на длъжностното лице. След като 257 от ЗГ вменява задължения само на длъжностните лица и лица, упражняващи лесовъдна дейност, следва, че само тези лица, притежаващи такова качество, могат да бъдат наказвани на основание чл.257 от ЗГ за неизпълнение на задължението по чл.2 от с.член. Без значение е каква е вътрешната организация на работата в тези обекти и кой фактически следва да издава превозния билет /дали съгл. длъжностната си характеристика, отделна заповед или по пълномощие/. В самото наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено от пълномощник на длъжностното лице, т.е длъжностното лице е изпълнителния директор на дружеството, а нарушението е вменено на пълномощника му, който определено не попада в посочените в разпоредбата на чл.257 от ЗГ лица. Районният съд неправилно е приел, че жалбоподателката е извършила нарушението си в качеството си на лице, упражняващо лесовъдна практика, като такива твърдения дори не са посочени в АУАН и в НП, а и няма събрани доказателства в тази насока.

И не на последно място, настоящият състав намира, че вмененото нарушение на касационната жалбоподателка, че в превозния билет не са посочени всички реквизити, а именно дървесен вид е останало недоказано. Видно от разпита на свидетелите – актосъставителя е., при проверката е установено, че освен дървесен вид гледичия е имало и друг дървесен вид - цер. Същите не са измерени, тъй като са били на купчини, но според свидетеля, видимо е имало и от двата дървесни вида. Според свидетеля Дончо Коев, дървата са били само цер, което отново е установено с просто око. С оглед на тези показания, съдът намира, че не е доказано, че доставените дърва на клиента са били два вида дървесина, а не е бил само един, както е посочено в превозния билет. Доколкото и часът на тръгване на МПС-то не е отбелязан в превозния билет, то е налице нарушение, което обаче може да се приеме, че попада под хипотезата на чл.28 ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Като е потвърдил последното, решаващият съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което също подлежи на отмяна.

Предвид изложеното АС Добрич, първи касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 66/26.09.2016 г. по НАХД № 181 по описа на  Районен съд гр. Ген. Тошево за 2016 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616/31.05.2016 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Варна.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

 

                                                                                        2………………