Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………./06.03.2017г., гробрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

          При участието на секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 631/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

          Образувано е по жалба на Д.С.Д. ЕГН ********** ***, уточнена с допълнителна молба с вх. № 2745/23.12.2016г. по описа на ДАС, срещу заповед № ЗИХУ32/Д-ТХ/1429/25.10.2016г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Добрич, потвърдена с решение № 08-РД04-1026/09.11.2016г. на директора на РД “Социално подпомагане” - Добрич, в частта й относно началната дата (01.10.2016г.), от която на жалбоподателя са отпуснати три вида месечни добавки за социална интеграция – по чл.25 от ППЗИХУ за транспортни услуги, по чл.26 от ППЗИХУ за информационни и телекомуникационни услуги и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Възразява се, че административният орган не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на началния момент на отпускане на интеграционните добавки. Твърди се, че директорът на ДСП - Добрич не е взел предвид, че жалбоподателят е получил ЕР на ТЕЛК на 25.08.2016г., с което е бил поставен в обективна невъзможност да подаде заявление – декларацията в нормативноустановения 30-дневен срок съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ППЗИХУ. Счита се, че добавките за социална интеграция следва да бъдат отпуснати, считано от началото на месеца, следващ месеца, през който добавките са прекратени, а именно 01.12.2014г. Иска се отмяна на заповедта в оспорената й част (в частта на определения с нея начален момент на отпускане на месечните добавки за социална интеграция), както и присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.    

            Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Счита, че правилно органът е отпуснал добавките за социална интеграция, считано от 01.10.2016г., тъй като не са налице условията по чл.37, ал.1 от ППЗИХУ. Твърди, че ЕР на НЕЛК е издадено на 13.06.2016г., докато жалбоподателят е подал заявление – декларацията на 21.10.2016г., т.е. извън едномесечния срок от издаване на новото ЕР, поради което правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл.37, ал.2 от ППЗИХУ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно оспорва искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за изплащането им. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.  

            Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна.

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу годен за обжалване акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

От данните по административната преписка се установява, че с ЕР на ТЕЛК за общи заболявания – гр.Добрич № 3278/11.11.2013г. Д.С.Д. е преосвидетелстван със 100 % намалена работоспособност с чужда помощ за срок от една година (до 01.11.2014г.) и с дата на инвалидизиране – 16.07.2009г. Въз основа на това решение със заповед № СП03/6-1474/30.12.2013г. на директора на ДСП - Добрич на жалбоподателя са отпуснати три вида месечни добавки за социална интеграция по чл.25, чл.26 и чл.29 от ППЗИХУ в общ размер от 32, 50 лева за срок от 01.12.2013г. до 30.11.2014г.

С ново решение № 64/22.01.2015г. ТЕЛК за общи заболявания – гр.Добрич присъжда на Д. оценка 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от три години (до 01.01.2018г.) и дата на инвалидизиране – 16.07.2009г.  Това решение е обжалвано пред НЕЛК – І-ви специализиран състав по неврологични болести, която с решение № 590/13.06.2016г. го отменя в частта на оценката на работоспособността и определя 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено при запазване на първоначалната дата на инвалидизиране.

Решението на НЕЛК е връчено на жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка на 25.08.2016г. (л.18 от делото).

На 08.09.2016г. Д. подава заявление – декларация с вх.№ СОЦО/Д-ТХ/1182/08.09.2016г. да му бъде изготвена социална оценка, към което прилага експертното решение на НЕЛК. На 21.10.2016г. комисията по чл.13, ал.2 от ЗИХУ издава социална оценка, в която предлага да му бъдат отпуснати пет вида добавки по чл.25, чл.26, чл.27, чл.28  и чл.29 от ППЗИХУ. На същата дата жалбоподателят подава заявление – декларация № ЗИХУ32/Д-ТХ/1429/25.10.2016г. с искане да му бъдат отпуснати три от предложените с оценката месечни добавки за социална интеграция - за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти. Със заповед № ЗИХУ32/Д-ТХ/1429/25.10.2016г. на директора на ДСП – Добрич на Д. са отпуснати три вида месечни добавки за социална интеграция – по чл.25 от ППЗИХУ за транспортни услуги; по чл.26 от ППЗИХУ за информационни и телекомуникационни услуги и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства в общ размер от 32, 50 лева, считано от 01.10.2016г. до 30.09.2021г.   

На 27.10.2016г. Д. подава жалба по административен ред срещу заповедта на директора на ДСП – Добрич в частта й относно началната дата на отпускане на добавките за социална интеграция с мотива, че е получил ЕР на НЕЛК по пощата с писмо с обратна разписка на 25.08.2016г., което го е поставило в обективна невъзможност да подаде заявлението за отпускане на месечните добавки в законоустановения едномесечен срок от издаването на решението. С решение № 08-РД04-1026/09.11.2016г. директорът на РДСП – Добрич е отхвърлил жалбата на Д. по съображения, че срокът за подаване на заявлението по чл.37, ал.1 от ППЗИХУ е пропуснат, поради което правилно директорът на ДСП – Добрич е определил за начален момент на изплащане на добавките 01.10.2016г., съобразявайки се с разпоредбата на чл.37, ал.2 от ППЗИХУ, съгласно която месечната добавка се отпуска от 1- во число на месеца на подаване на заявление - декларацията.  

Това решение е съобщено на жалбоподателя на 14.11.2016г., видно от приложеното по делото заверено копие на известие за доставяне (л.21), като на 24.11.2016г. Д. е подал жалба срещу потвърдената с него заповед. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган съгласно разпоредбата на чл.42, ал.7 от ЗИХУ, в изискуемата от закона писмена форма, при посочване на фактическите и правните основания за издаването й  (такива се съдържат и в потвърдителното решение на по-горестоящия административен орган) и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.  

По делото няма пор по фактите. Единственият спорен въпрос по между страните е коя от двете хипотези на чл.37 от ППЗИХУ е приложима по отношение на началната дата на отпускане на интеграционните добавки в полза на жалбоподателя.

Според първата разпоредба на чл.37 от ППЗИХУ в случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена, въз основа на новата социална оценка, при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, ако заявление - декларацията е подадено в едномесечен срок от издаването на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Според втората разпоредба на чл.37 от ППЗИХУ преосвидетелстваните лица с трайни увреждания, подали заявление – декларация за месечна добавка след изтичане на срока по ал.1, придобиват право на месечна добавка от 1-во число на месеца на подаване на новото заявление – декларация. Именно на тази разпоредба се позовава административният орган, който приема, че едномесечният срок по чл.37, ал.1 от ППЗИХУ е пропуснат, тъй като заявление – декларацията за отпускане на месечни добавки е подадено на 21.10.2016г., докато новото решение на НЕЛК е издадено на 13.06.2016г.

От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че целта на законодателя е да обезпечи на правоимащите лица получаването на следващата им се месечни добавки за социална интеграция за целия период на инвалидизирането им, през който са налице предпоставките за получаването на добавките, независимо от датите на преосвидетелстването им от органите на медицинската експертиза. Изискването, което той поставя, за да осигури непрекъснатост на получаването на месечните добавки, е преосвидетелстването да не води до промяна на датата на инвалидизиране или в степента трайно намалена работоспособност/вида и степента на увреждане, доколкото тези факти са от значение за възникване на самото субективно право на подпомагане. Действително с разпоредбата на чл.37, ал.1 от ППЗИХУ е предвидено и изискване по отношение на срока на подаване на заявление – декларацията, но то се нуждае от корективно тълкуване предвид на вида и характера на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК и особеностите на производствата по тяхното издаване и контрол. Съгласно чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ решенията на ТЕЛК се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или на законните им представители срещу подпис, а съгласно чл.67, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ лекарските консултативни комисии, РКМЕ и НЕЛК с писмо с обратна разписка изпращат експертното решение на работодателя (ако лицето работи), на ТП на НОИ, на лицето и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай. Следователно решенията на ТЕЛК/НЕЛК подлежат на съобщаване на освидетелстваните/преосвидетелстваните лица, поради което едномесечният срок по чл.37, ал.1 от ППЗИХУ следва да брои от деня, следващ деня на съобщаването им, а не деня на издаването им. Обратното разбиране би поставило преосвидетелстваните лица в неблагоприятно положение и би ги лишило от възможността да получават без прекъсване признатите им от закона добавки за социална интеграция, защото така би се стигнало до ситуации, в които срокът за упражняване на правото по чл.37, ал.1, във вр. с 42, ал.1 от ЗИХУ би започнал да тече още преди правоимащите лица да са узнали, че имат издадено ново решение на ТЕЛК / НЕЛК. Такъв правен резултат е в разрез с изискванията и целите на ЗИХУ да се създадат условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и всестранна подкрепа на хората с увреждания, както и за упражняване на правата им, в т.ч. чрез социално – икономическа защита по чл.4, т.6 от ЗИХУ под формата на месечни добавки по чл.42, ал.1 от ЗИХУ, които подлежат на постоянно изплащане до настъпване на предвидените от закона основания за тяхното прекратяване. Този резултат е в разрез и с общите правни принципи на упражняване на субективни материални права, срокът за упражняването на които не може да бъде поставян в зависимост от обстоятелства, стоящи извън волята на носителя на правото, какъвто е датата на издаване на новото решение на ТЕЛК/НЕЛК. Действително срокът за подаване на заявление – декларация цели да предотврати недобросъвестното упражняване на правото на получаване на добавки за социална интеграция, но той не трябва да бъде такъв, че да накърнява същността на самото право и да възпрепятства или затруднява неговото реализиране. Упражняването на правото по чл.42, ал.1 от ЗИХУ следва да е гарантирано и да зависи само и единствено от поведението на преосвидетелстваните лица, поради което за целите на закона течението на срока по чл.37, ал.1 от ППЗИХУ трябва да се обвърже с датата на съобщаване на новите решения на ТЕЛК/ НЕЛК, като само по този начин може да се осигури изискването за непрекъснатост на подпомагането.

Според чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. С § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е дадена легална дефиниция на понятието "човек с трайно увреждане" и това е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно, като съгласно чл.42, ал.1 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Добавката според ал. 2 на същия текст е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, задоволяване на други основни жизнени потребности и диетично хранене и лекарствени средства.

По делото не е спорно, че жалбоподателят Д. е лице с трайно увреждане по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗИХУ, ползващо се с правата по чл.42, ал.1 от ЗИХУ, като с последното решение на НЕЛК му е определена същата степен на трайно намалена работоспособност (100% с чужда помощ) и същата дата на инвалидизиране (16.07.2009г.). Не е спорно и това, че жалбоподателят е ползвал месечни добавки по ЗИХУ, които обаче са били прекратени поради изтичане на срока на предходното решение за преосвидетелстване на ТЕЛК за общи заболявания – гр.Добрич. Видно от отбелязването върху приложеното известие за доставяне, новото решение на НЕЛК е получено от жалбоподателя на 25.08.2016г. и на 08.09.2016г. той е подал заявление – декларация за изготвяне на социална оценка и предложение за отпускане на месечни добавки за социална интеграция. Заявлението е подадено по-малко от един месец от узнаване на правнорелевантния факт – преосвидетелстване без промяна на датата на инвалидност и степента на трайно намалена работоспособност, поради което неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че не са налице условията на чл.37, ал.1 от ППЗИХУ за отпускане на месечните добавки от месеца, следващ месеца, през който са прекратени, тъй като е пропуснат едномесечният срок за подаване на заявление – декларацията. Следва да се подчертае, че по отношение на изискването за подаване на заявление – декларация съдът счита, че това е заявление – декларацията за изготвяне на социална оценка с оглед на систематичното и логическото тълкуване на разпоредбата във вр. с чл.13, чл.32 и чл.33 от ППЗИХУ, които изискват по всяко постъпило заявление – декларация да има изготвена социалната оценка по чл.12, ал.1 от ЗИХУ. Тълкуването в смисъл, че заявление – декларацията по чл.37, а.1 от ППЗИХУ е заявление – декларацията за отпускане на месечна добавка за социална интеграция би означавало, че ако не бъде спазен инструктивният срок за изготвяне на социалната оценка, би могло да се осуети упражняването на правото, което е недопустимо. Заявлението е своевременно подадено, поради което като е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.37, ал.2 от ППЗИХУ и месечните добавки за социална интеграция следва да се отпуснат от първо число на месеца на подаване на новото заявление – декларация за отпускане на месечни добавки, без да съобрази датата на съобщаване на новото експертно решение на НЕЛК, както и датата на подаване на заявление – декларацията за изготвяне на социална оценка, органът е постановил една неправилна по отношение на началния й срок заповед, лишавайки по този начин правоимащото лице от месечни добавки за близо две години. Такова администриране не отговаря на смисъла и целите на закона да се обезпечи непрекъснатост на подпомагането на преосвидетелстваните лица, когато не са настъпили промени в обуславящите го дата на инвалидизиране и степен на намалена работоспособност / вид и степен на увреждането, поради което процесната заповед следва да бъде отменена в оспорената й част като противоречаща на материалния закон и неговата цел. И тъй като естеството на акта не позволява решаването на спора по същество от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото в размер на 10 лева, представляващи платена държавна такса по жалбата. По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева съдът счита, че е неоснователно възражението на ответника за липса на доказателства за тяхното реално заплащане, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.34) е посочено, че договореното възнаграждение е платено в брой, което е достатъчно доказателство, че разноските за него са действително направени. Основателно е обаче възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар предвид на действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което съдът счита, че следва да присъди на жалбоподателя разноски за това в размер на 300 лева съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дотолкова, доколкото делото е с определен материален интерес, равняващ се на сумата за интеграционни добавки за периода, за който те не са отпуснати, а именно - от 01.12.2014г. до 01.10.2016г.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Добрич

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТМЕНЯ заповед № ЗИХУ32/Д-ТХ/1429/25.10.2016г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Добрич, потвърдена с решение № 08-РД04-1026/09.11.2016г. на директора на РД “Социално подпомагане” - Добрич, В ЧАСТТА Й относно началната дата (01.10.2016г.), от която на Д.С.Д., с ЕГН **********,***, са отпуснати три вида месечни добавки за социална интеграция – по чл.25 от ППЗИХУ за транспортни услуги, по чл.26 от ППЗИХУ за информационни и телекомуникационни услуги и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Добрич за решаване на въпроса по същество съгласно указанията в мотивите на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне, считано от получаване на преписката.  

ОСЪЖДА Дирекция “Социално подпомагане” – Добрич да заплати на Д.С.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 310 лева, представляващи сторени по делото разноски.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  Административен съдия :