Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

177

Добрич, 04.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА                      

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 630/ 2016 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 2580/ 05.12.2016 г. от М.Р.К., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0851-000535 на Началник сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Добрич.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. Същевременно се твърди, че заповедта е нищожна, тъй като не изхожда от лицето, посочено за неин издател, както и че постановилият я орган не притежава материална и териториална компетентност за издаване на такъв вид заповеди. Според жалбоподателя дори и да са му отнемани контролни точки, той никога не е оставал без такива, а дори са му били и възстановени в минал момент, като възстановяването е било по негова инициатива.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., ДАК, която поддържа жалбата за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира неговата отмяна и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Добрич, редовно призован, се явява в последното открито съдебно заседание, представлява се от гл. юрисконсулт М.Ж., редовно упълномощен. Оспорва жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Настоява чрез процесуалния си представител да бъде оставена в сила заповедта и претендира съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 03.10.2016 г., видно от датата и подписа под разписката към нея (л. 11). Жалбата е подадена чрез административния орган на 17.10.2016 г. (л. 10), с оглед на което е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт. Тя съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 16-0851-000535 от 25.08.2016 г., издадена от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Добрич, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е отнето свидетелството за управление на жалбоподателя. В заповедта се сочи, че с влизане в сила на описаните в нея наказателни постановления (НП) са отнети общо 41 контролни точки, с което водачът е изгубил всички 39 контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството му за управление на МПС № 221726322, издадено на 25.09.2013 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич.

Наказателните постановления, на които се позовава ответникът и са от значение за спора, са, както следва:

НП № 908/13.07.2009 г., посочено за влязло в сила на 06.01.2010 г., удостоверено с неоспорен от жалбоподателя подпис за връчването му на 29.12.2009 г., с което са отнети 4 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП. (л. 46)

НП № 999/04.02.2009 г., посочено за влязло в сила на 21.07.2010 г., удостоверено с неоспорен от жалбоподателя подпис за връчването му на 29.12.2009 г., с което са отнети 3 контролни точки, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. (л. 47) НП е било обжалвано пред ДРС, като е потвърдено с Решение № 45 от 30.06.2010 г. по нахд № 242/ 2010 г., което е влязло в сила, видно от печата върху него 21.07.2010 г. (л. 48 – 49)

НП № 311/10.03.2011 г., посочено за влязло в сила на 16.08.2011 г., удостоверено с неоспорен от жалбоподателя подпис за връчването му на 08.08.2011 г., с което са отнети 8 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП. (л. 50)

НП № 3479/21.10.2011 г., посочено за влязло в сила на 06.03.2012 г., удостоверено с неоспорен от жалбоподателя подпис за връчването му на 27.02.2012 г., с което са отнети 8 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП. (л. 51)

НП № 84/16.05.2013 г., посочено за влязло в сила на 17.10.2013 г., удостоверено с неоспорен от жалбоподателя подпис за връчването му на 09.10.2013 г., с което са отнети 6 контролни точки, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП. (л. 52 и л. 68)

НП № 14-0769-001211/17.03.2014 г., посочено за влязло в сила на 22.04.2015 г., удостоверено с неоспорен от жалбоподателя подпис за връчването му на 08.01.2015 г., с което са отнети 12 контролни точки. (л. 53) НП е обжалвано пред Районен съд – Бургас, като с Решение № 419/ 31.03.2015 г. по нахд № 147/ 2015 г. на Районен съд – Бургас е потвърдено изцяло. (л. 54 – 55)

По делото е приета като доказателство Заповед № 357з – 113 от 22.01.2015 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Добрич за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Добрич, които да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП съобразно тяхната компетентност (л. 74). Съгласно т.1.2. от Заповедта Началникът на Сектор „Пътна полиция“ е с правомощия за цялата, обслужвана от ОДМВР – Добрич, територия.

На 01.10.2012 г. е подадено от К. Заявление за възстановяване, към което е приложено удостоверение № 117/ 10.09.2011 г. за преминат курс за допълнително обучение. (л. 76)

Със Заявление вх. № 16392 от 11.10.2012 г. К. е поискал да му бъдат възстановени контролни точи поради преминаване на курс за това. (л. 75) По подаденото Заявление Началникът на Сектор „Пътна полиция“ с рег. № 12979/ 112012 г. е изпратил писмо до М.К., с което е счел искането за неоснователно.(л. 77 – 78) Водачът е обжалвал писмото и по жалбата е образувано адм. дело № 751/ 2012 г. по описа на Административен съд – Добрич (л. 80 – 82), с решение по което жалбата е отхвърлена. С Решение № 6304/ 09.05.2013 г. по адм. дело № 3278/ 2013 г. на Седмо отделение на ВАС е оставено в сила Решението на АдмС – Добрич. (л. 83 – 84)

В изпълнение протоколно определение на съда ответникът с писмо, получено на 17.03.2017 г. с вх. № 605, отговаря, че водачът е имал издадено СУМПС № 221726322 и контролен талон към него с № 2653552, валидно до 25.09.2013 г. Добавено е, че СУМПС е отнето с процесната заповед и се съхранява в картотеката на сектора. (л. 94)

В открито съдебно заседание на 19.04.2017 г. ответникът се явява лично и обяснява: „Свидетелството на жалбоподателя с номера, който е упоменат в заповедта, е издадено на 25.09.2003 г. Явно при изписване на текстовата част – констативната част в заповедта,  операторът е допуснал техническа грешка при изписване на годината, вместо “0” е чукнала “1”, което според мен не е фактическа грешка, тъй като уникалният номер, който е издаден от свидетелството, е упоменат в самата заповед, и в диспозитивната й част са изброени всички наложени на жалбаподателя НП – наказания, за които са отнети контролни точки, и в следствие на които той е загубил своята правоспособност като водач.“ Добавя, че СУМПС е било валидно до 25.09.2013 г., както е отразено в писмото от месец март 2017 г. и приетата като доказателство Справка – картон на водача (л. 24 – 32) На въпрос на съда какво се е случило със СУМПС на водача след 2013 г. ответникът отговаря: „То е на съхранение при нас в КАТ, не е направил постъпки за получаване.“ Преди това обяснява: „…Свидетелството е отнето по предходната заповед…След това обаче, той не направи постъпки да възстанови правата си като водач, да заяви пред нас връщане на свидетелство, като за целта да бъде изпълнено това условие, той е трябвало да заплати всички наложени му глоби по влезли в сила НП, което той не е направил и в продължение на годините, той е управлявал без съответното свидетелство за управление и трупане на наказания, по които са му отнемани контролни точки… От 2012 г. стои в Сектора и не му е връщано... Той вече няма валидно. Изтекла е валидността.

От 2012 г. свидетелството за управление на МПС е отнето с предходна заповед, която беше отменена, но независимо от това жалбоподателят не се е явил в сектор “ПП”, и не е поискал да му бъде върнато свидетелството за управление, което е било валидно до 25.09.13 г. От тогава насам, той не е подавал искане за издаване на ново свидетелство за управление на МПС.“   

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 357з-113/ 22.01.2015 г. на Директора на ОДМВР – Добрич на основание чл. 172, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и в изпълнение на т. 2 от Заповед № 8121з – 48/ 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът на сектор „Пътна полиция“ е с правомощия за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Добрич, като в този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, поради което оспорената заповед не е нищожна, а оплакванията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни. Последният не е оспорил подписа под заповедта и не е изложил доводи в тази насока, поради което съдът приема, че заповедта е подписана от лицето, посочено за неин издател.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че липсват доказателства административният орган да е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за започналото производство. Водачът е подал жалба, като по този начин е защитил правата си, с оглед на което настоящият състав приема, че липсата на уведомяване не е нарушило правото му на защита и в този смисъл не се явява съществено прцесуално нарушение.

По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на който са отнети всички контролни точки, е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

Обжалваната заповед е мотивирана, що се касае до препращане към всяко едно от издадените наказателни постановления, съответно размера на отнетите контролни точки на водача.

През различните периоди на спорното административно правоотношение е действала Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отменена), а към настоящия момент действаща е Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и Наредба за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г. Съгласно двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд, съгласно препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Съответно по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети.

Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В сега действащата Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. законодателят е определил максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-2539. Регламентирано е, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление - чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а според чл. 4, ал. 2 от същата, "при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки."

Видно от приложеното и коментирано съдебно решение на Административен съд – Добрич относно искане за възстановяване от жалбоподателя на контролни точки, на същия не са били възстановени такива.

При анализ на изрично изброените в оспорения акт НП и отнетите с тях контролни точки, се установява, че към датата на издаване на Заповедта водачът е бил с минус 41 точки, т.е. са му били отнети с влезли в сила НП всички 39 контролни точки и още 2. С оглед на това изложените фактически основания отговарят на обективната действителност и сочат на необходимост от издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Наличието обаче на влезли в сила НП, с които са отнети всички контролни точки на водача, не е достатъчно. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Ответникът в съдебно заседание на 19.04.2017 г. признава, че СУМПС на жалбоподателя е иззето с предходна ЗППАМ от 2012 г., която е била отменена, но водачът не се е явил в сектора, за да си получи обратно СУМПС преди изтичане на неговата валидност, както и че не е изпълнил задължението си по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП.

Както от изявлението на ответника, така и от справката – картон, се установява, че водачът няма валидно СУМПС, считано от 25.09.2013 г. Като се има предвид и фактът, че издаденото му СУМПС още от 2012 г. се намира в сектора, то издадената заповед се явява издадена без правно основание. Не е налице предмет на изземване. Водачът не е притежавал към 25.08.2016 г. валидно СУМПС, по което да е изгубил контролните си точки и да не е изпълнил задължението си след отнемането им по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщането му. В този смисъл липсват материалноправни предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за конкретната ПАМ: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Вярно е, че изброените НП са влезли в сила и лицето е загубило правоспособността си на водач, но СУМПС от 2012 г. е в картотеката на Сектор „ПП“ – Добрич и няма как отново да бъде иззето чрез прилагане на ПАМ, респ. няма как отново да бъде върнато в сектора. 

Предвид изложеното заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и се явява незаконосъобразна, макар и по различни от изложените в жалбата доводи. С оглед на това заповедта следва да бъде отменена с произтичащите от това последици.

Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока от процесуалния представител на жалбоподателя искане, както и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич, т.е. юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на М.Р.К. направените по делото разноски в размер на 10.00 лв. (десет лева) държавна такса и 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева) адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, за заплащането на което е налице изрично отразяване в приложения по делото договор (л. 72). Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да присъди доказания размер на разноските.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, ІІ едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2580/ 05.12.2016 г. от М.Р.К., ЕГН **********,*** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0851-000535 на Началник сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Добрич да заплати на М.Р.К., ЕГН **********,***  съдебно - деловодни разноски в размер на 560.00 лева (петстотин шестдесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: