Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

34 /06.02.2017 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, VІ състав, в публично заседание на деветнадесети януари през  две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдия Милева адм.дело629 по описа на АС-Добрич за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.107 от ЗГР.

   Образувано е по жалба на М.Н.С., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес *** против отказ на Кмета на с. Стефаново, обективиран в писмо  с изх. № 304 от 15.11.2016 година да издаде удостоверение за наследници на А.А.С.. Оспорващият счита така постановеният отказ за издаване на удостоверение за наследници по закон като незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния закон в противоречие с разпоредбите на чл. 48, ал. 7, чл. 89, ал. 2 и чл. 91, т. 2 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. Сочи се, че майка му А.А.С., родена на *** ***, гражданка на Руската Федерация има статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България до 04.06.2016 г. с постоянен адрес ***. Същата е и собственик на недвижим имот в с. Стефаново. Тя е починала на 24.02.2016 г. в с. Стефаново, за което има издаден смъртен акт. От оспорващият се релевират основанията, че в конкретния случай се касае за отношения с международен елемент, към които са приложими разпоредбите на КМЧП. Прави се искане за отмяна на оспорения отказ и задължаване на Кмета на с. Стефаново да издаде исканото удостоверение за наследници.

   В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и  се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат П.Н. – АК Добрич, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли се да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

            Ответната страна – Кмет на с. Стефаново, оспорва жалбата, като по същество се прави искане за отхвърлянето й по съображенията, подробно изложени в писмото.

             Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 във връзка с § 8 от ПЗР на АПК и предвид факта, че, макар от ответната страна да не са представени доказателства за начина и момента на връчване на отказа, от датата на издаване на последния /15.11.2016 година/ до датата на подаване на жалбата /29.11.2016 година/ са изтекли точно 14 дни.

    След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

     Не е спорно между страните, че жалбоподателят и посоченото лице, за което се иска издаване на удостоверение за наследници са син и майка.

     Не е спорно също така, че на дата 24.02.2016 г. А.А.С. е починала на територията на Република България – с. Стефаново, общ. Добричка, за което съответната общинска администрация /община Добрич/ е съставила Акт за смърт №0222/24.02.2016 г.

     На 15.11.2016 г., М. Н. С. ***, Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистър на населението, а именно удостоверение за наследници.  

      На същата дата Кметът на с.Стефаново е издал писмо изх.304, с което е отказал издаването на исканото удостоверение за наследници, като е посочил, че не може да бъде издадено удостоверение за наследници по закон и наредба за издаване на удостоверение за наследници от регистъра на населението, поради това, че лицето не е български гражданин.

        Видно от представените три броя Разрешения за пребиваване и най-вече от последното такова издадено на 21.05.2015 г. /лист 9-11/ на А.А.С. от с. Стефаново е разрешен статут на продължително пребиваващ чужденец до 04.06.2016 г. на осн. чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2015 година /л. 12/ е видно, че А.А.С. е била собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Стефаново, представляващ жилищна сграда – къща със застроена площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение на площ от 22 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и  отстъпеното право на строеж и ½ ид.част от стопанска постройка със застроена площ от 83 кв.м., ведно с ½ ид.част от отстъпеното право на строеж, построени в УПИ І – 343, целият с площ от 880 кв.м., в кв.45 на с. Стефаново.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Действително в новелата на чл.24, ал.1 от ЗГР е посочено, че „Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението“, като съгл. ал.2 „Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал.1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство, съвместно с министъра на правосъдието“. В Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012 г. в чл.10, ал.1 е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен.

Тук безспорно следва да се държи сметка, че съгласно общото правило на чл.3, ал.2, т.2, б.“А“ от ЗГР в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, поради което следва да се отговори на въпроса, дали починалото лице е имало подобен статут.

Закона за българските лични документи предвижда, че на всички дългосрочно пребиваващи чужденци се присвоява т.н. ЛНЧ /личен номер за чужденец – така нормата на чл.16, ал.4 от Закона, който ги идентифицира еднозначно /както ЕГН-то на българските граждани/. Безспорно в настоящият казус е, че на А.С. е присвоен ЛНЧ по реда на БЗЛД и актовете по прилагането му, то тя се идентифицира като „дългосрочно“/“продължително“ пребиваващ на територията на страната гражданин, ползващ се с всички права, освен тези, за които се изисква само българско гражданство.

  Освен по-гореизложеното съдът намира, че се касае за отношения с международен елемент, към които по отношение на конкретния казус са приложими разпоредбите на КМЧП. Съгласно чл. 89, ал. 1 от КМЧП наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците съгласно чл. 91, т. 2 от КМЧП. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, А.А.С. е имала обичайно местопребиваване в РБългария -  към момента на смъртта си се е намирала в Република България, притежавала е част от жилищен имот на територията на РБългария, живяла е на територията на РБългария – в с. Стефаново, където е настъпила и смъртта й. След като С. към момента на смъртта й е имала обичайно местопребиваване на територията на РБългария, при уреждането на наследствените правоотношения от настъпилата й смърт следва да се приложат разпоредбите на българското право въз основа на чл. 89, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 91, т. 2 от КМЧП.

             С оглед пълнота на изложението следва да се посочи и обстоятелството, че е налице Договор между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, търговски и наказателни дела /ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет на Народна република България от 15.04.1975 г., изменен и поправен с ДВ бр.17 от 28.02.2014 г и според чл. 14 от договора, „Искания на граждани на една от договарящите страни за издаване и изпращане на документи за образование, трудов стаж или други документи, отнасящи се до личните или имуществените права и интереси на тези граждани, се отправят по дипломатически път до органите на другата договаряща страна. 2. Посочените документи се препращат на другата договаряща страна по дипломатически път без превод и безплатно. 3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не засягат реда на издаване и изпращане на документи, установени от други споразумения между договарящите страни. А според член 32 Право на наследяване - 1. Правото на наследяване върху движимо имущество се урежда от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си. 2. Правото на наследяване върху недвижимо имущество се урежда от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество“.

             По българското право правоприемството поради наследяване по закон, което е свързано и с произхода, се установява с удостоверение за наследници, издадено от органите по гражданско състояние. Това удостоверение по своето същество е официален свидетелстващ документ, който се издава от длъжностно лице в кръга на службата му и материализира удостоверителното изявление на своя издател. С това изявление издателя удостоверява съществуването или несъществуването на определени факти. При съставянето и издаването на документа, административният орган прилага разпоредбите на чл. 5-12 от Закона за наследството. С искане за извършването именно на такава административна услуга е сезиран Кметът на с. Стефаново. Постановеният отказ, макар и издаден от компетентен орган и в писмена форма, е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Очевидно е, че в случая няма законова пречка компетентната българска администрация да окаже необходимото съдействие за приложение на българския материален закон в определените от Кодекса хипотези, без да се очаква задължително и предхождащо това да бъде сторено от компетентната такава по националния закон на държавата, чийто гражданин е било това лице.

С оглед на изложеното обективирания по същество отказ с писмото на ответния кмет следва да се отмени и преписката се изпрати на същия за издаване на удостоверение за наследници на А.А.С., при съобразяване изводите, направени от съда по приложение на процесуалния и материалните закони.

 На жалбоподателя се дължат направените по делото разноски, с оглед изхода на спора, които са установени в общ размер на 510 лева.         

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 173, ал. 3 и чл. 174  от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

         Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ отказ на Кмета на с. Стефаново, обективиран в писмо с изх. №304/15.11.2016 г., с която  е отказано на М.Н.С. издаването на удостоверение за наследници на А.А.С., починала на 24.02.2016 г., в с. Стефаново, общ. Добричка.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на с. Стефаново за ново произнасяне по молбата при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА кметство с. Стефаново, общ. Добричка да заплати на М.Н.С., гражданин на Руската Федерация, ЛНЧ **********, постоянен адрес *** сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 510 /Петстотин и десет/ лева.

         Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: