О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Добрич, 13.07.2017г.

 

Административен съд гр.Добрич, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, ІV състав :

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

след като разгледа докладваното административно дело628 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и е образувано по молба с вх. № 576/15.03.2017г. на директора на дирекция „М.Д.Т.“ при Община гр.Добрич, неправилно оформена като частна жалба до ВАС срещу определение № 84/09.03.2017г. по адм.д. № 628/2016г. по описа на АдмС-Добрич.

С определение № 7731/20.06.2017г. по адм.д. № 6070/2017г., І отд на ВАС частната жалба с характер искане по чл.248, ал.1 от ГПК е изпратена на настоящия съд.

             Директорът на дирекция „М.Д.Т.“ при Община гр.Добрич  иска съдът да измени свое определение № 84/09.03.2017г. по адм.д. № 628/2016г. по описа на АдмС-Добрич в частта му за разноските. Изложени са съображения, че неправилно съдът е осъдил Община град Добрич да заплати на „А.“ ООД всички направени от последния разноски по адм.д. №628/2016г., тъй като не административният орган, а жалбоподателят е станал причина за водене на делото. Цитира се нормата на чл.143, ал.3 от АПК и се изтъква, че след изслушване на съдебно-счетоводната експертиза жалбоподателят е оттеглил жалбата си. В случая били проведени две съдебни заседания, ответникът ангажирал процесуален представител и затова за него било възникнало задължение за заплащане на разноски за юрисконсулт. Съдебното производство се развило благоприятно за директора на дирекция „МДТ“ при Община гр.Добрич, тъй като с оттеглянето на жалбата оспореният акт влязъл в законна сила по отношение на задълженията за 2013г. и 2015г. Жалбоподателят с процесуалното си поведение имал основна вина за започналото и впоследствие прекратено съдебно производство, тъй като същият без да е запознат с фактите и обстоятелствата е подал жалба. Направено е искане определението да бъде изменено в частта му за разноските, като вместо него се постанови друго, с което да се осъди жалбоподателя да заплати на директора на дирекция „МДТ“ при Община град Добрич, сторените съдебно - деловодни разноски по делото.

Ответникът, „А.“ ООД гр.Варна, чрез управителя В.С. в писмено становище с вх. № 1604/13.07.2017г. оспорва искането за изменение на определение № 84/09.03.2017г. в частта му за разноските. Счита, че основанието за обжалване на административния акт пред АдмС-Добрич са неправилно установени задължения за М.Д.Т. и именно по този повод са направени процесните съдебно-деловодни разноски. В становището се сочи, че дружеството не е оспорвало наличието на задълженията, а само размера им, определен в АУЗ и една справка за начина на определянето му би била достатъчна за погасяването им. Такава справка била поискана още при получаването на АУЗ № 107-169/28.06.2016г. от Дирекция МДТ при община гр.Добрич, но издаването й било отказано, поради „голям обем на досието и липса на време“ като на дружеството било предложено да подаде жалба пред съда. Всички тези действия на ответника принудили оспорващия да се обърне към съда и да поиска назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която да установи действителния размер на задълженията му за М.Д.Т.. Моли искането да се остави без разглеждане като недопустимо, евентуално да се отхвърли като неоснователно.

Съдът като прецени, че молбата за изменение на определението в частта му за разноските е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

І. Относно искането за отмяна на определението в частта, му, с която Община град Добрич е осъдена да заплати на „А.“ ООД разноските по адм.д. 628/2016г. по описа на АдмС-Добрич, съдът съобрази следното:

В теорията и съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикания правен спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала причина за него. Несъмнено при преценката, кой е справедливо да понесе отговорността за направените разноски, са от значение причините, довели до възникване на правния спор.

В настоящия случай жалбата е частично оттеглена, тъй като преди това ответникът е извършил частично оттегляне на оспорения акт за установяване на задължения за М.Д.Т. № АУЗ-107-169/28.06.2016г. за периода на 2014г. – част, която не е изменена с решението по 155 от ДОПК. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Разпоредбата е аналогична на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за чието приложение от значение е  извънпроцесуалното поведение на административния орган.

Извършеното в съдебното заседание оттегляне от него на АУЗ в частта му, с която са установени недължими, поради погасяването им от жалбоподателя, задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., представлява законосъобразно развитие на правоотношението по установяване на задължения за ДНИ и ТБО между данъчно задълженото лице и Община град Добрич. Но за да стигне до този законосъобразен резултат, данъчно задълженото лице е било принудено да се обърне за защита с жалба до съда, пред който е направило разноски за държавна такса за образуване на делото, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице с цел установяването на действителния дължим размер на задълженията за М.Д.Т..

От данните по делото е видно, че преди да се обърне към съда данъчно задълженото лице е изчерпало всички други средства за защита срещу неправилно определените му за внасяне задължения за ТБО и ДНИ за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. в общ размер от 2 023,20 лв.

На 08.08.2016г. дружеството е подало жалба по административен ред срещу АУЗ, по която на 05.10.2016г. е постановено решение по чл.155 от ДОПК от ответника, който е изменил размера на задълженията за 2013г. със значителното им намаляване и е потвърдил размера на задълженията за 2014 и 2015г.  В хода на съдебното производство ответникът е признал, че неправилно е определил за внасяне задължения за 2014г., които всъщност били погасени и затова е оттеглил АУЗ в тази му част.

От представената по делото от ответника справка за задълженията на „А.“ ООД за ТБО и ДНИ също не става ясно как са определени задълженията за внасяне и за кои периоди има неплатени данък и такса за битови отпадъци. Едва след изготвяне на заключението от вещото лице се изяснява действителния размер на задълженията за ДНИ и ТБО, както и за кои периоди се дължат. Затова в този момент е било извършено оттеглянето на жалбата за останалите периоди на 2013г. и 2015г.

Горните обстоятелства говорят, че жалбоподателят е бил принуден от органите по приходите в Община гр.Добрич единствено по пътя на съдебното обжалване на административния акт да защити интересите си като установи действителния размер на задълженията си, които не е оспорвал по основание.

Затова настоящият състав на съда счита, че разноските, за които се спори в настоящото производство, не биха били извършени, ако в хода на административното производство по установяване размера на задълженията или по пътя на административното обжалване ответникът беше коригирал незаконосъобразно определените задължения за 2014г. и бе изпълнил административното си задължение към данъчно задълженото лице да му разясни как е определил задълженията в посочения размер и кои внесени суми за погасяване на кои задължения са отнесени.

 Независимо, че основанието на задълженията не се е оспорвало и че ответникът, молител в настоящото производство, е разполагал с целия административен капацитет на общинската администрация по приходите, той е нарушил основните принципи за истинност и служебно начало, установени в чл.7 и чл.9 от АПК и не е изпълнил задължението си по чл.9, ал.4 от АПК да осъществи процесуално съдействие на заинтересованото лице за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса-предмет на производството, включително и със споразумение. Вместо това, във вреда на заинтересованото лице, е определил задължения за ДНИ и ТБО в недължим размер, с което е станал причина за завеждане на съдебно производство и извършване на разноски в него. Затова е правилно и справедливо административният орган, станал причина за извършване на  съдебни разноски, да ги понесе в пълен размер.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на определението в частта му, с която е осъдил Община град Добрич, в чиято структура е административния орган, издал обжалвания акт, да заплати на „А.“ ООД разноските по делото.

ІІ. Искането данъчно задълженото лице да бъде осъдено да заплати на директора на дирекция „М.Д.Т.“ при Община Добрич сторените по делото съдебно-деловодни разноски, е неоснователно и следва да се отхвърли.

По делото няма доказателства за извършени от директора на дирекция „М.Д.Т.“ при Община Добрич разноски като това обстоятелство се признава от процесуалния му представител в съдебното заседание от 28.02.2017г.

Колкото до юрисконсултското възнаграждение, искането за присъждането му е неоснователно по съображенията, изложени по-горе и поради следното:

Съгласно мотивите към ТР № 3/2010г. по тълк.д. № 5/2009г. на ОС на ВАС, прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респ. в чиято структура се намира представляваният едноличен административен орган. Юридическото лице е Община град Добрич, затова разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на директора на дирекция „М.Д.Т.“, в качеството му на едноличен административен орган, не се дължат (определение № 4190/16.04.2015г. по адм.д. № 9677/2014г. на ІІІ отд. на ВАС).

 Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Административен съд –Добрич, ІV състав

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на дирекция „М.Д.Т.“ при Община Добрич за изменение на определение № 84/09.03.2017г. по адм.д. № 628/2016г. по описа на АдмС-Добрич в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: