Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 11 / 23.01.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                        ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

          При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя канд № 626/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 2559/ 01.12.2016 год. на Д.И.В. ***, подадена чрез адв. Д.Д. - ДАК срещу Решение № 499/ 03.11.2016 год. по нахд № 550/ 2016 год. на ДРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0851-000439/ 05.04.2016 год. на Началник Група към ОДМВР-Добрич, сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Добрич.

Жалбоподателят прави оплакване, че решението на ДРС е незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място, касаторът счита, че съдът не се е произнесъл изцяло по възраженията, сторени с въззивната жалба, тъй като не бил коментирал в решението си отнемането на точки и не се е произнесъл в частта за отнетите точки.

Оспорва приетата от ДРС фактическа обстановка. Счита, че неправилно съдът е приел за безспорно доказано вмененото му нарушение, тъй като липсвали категорични доказателства в тази насока.

Прави оплакване, че съдът не е отчел обстоятелството, че АУАН е подписан само от единия от посочените в него свидетели, което според касатора се явява съществено процесуално нарушение.

Касаторът настоява, че случаят е маловажен и административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, при което като не е сторил това, а съдът  при проверката не е отчел този факт, е постановил незаконосъобразно решение. 

Иска съдът с оглед изложеното да отмени първоинстанционното решение и да отмени и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., която поддържа жалбата. Няма искания по доказателствата.

           Ответникът – Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Добрич, редовно призован, не изпраща представител, в съдебно заседание не взема становище по жалбата.

Представителят на ДОП излага становище, че с оглед сторените доводи от процесуалния представител на касатора, че не са били изяснени всички въпроси, които имат отношение към извършеното нарушение, следва решението на ДРС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.    

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С Решение № 499 от 03.11.2016 г. районният съд е потвърдил изцяло наказателно постановление № 16-0851-000439 от 05.04.2016 год. на Началника на Група към ОДМВР – Добрич, Сектор "Пътна полиция" гр. Добрич, с което на Д.И.В. е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, за това че на 15.03.2016 г. около 14.55 часа в гр. Добрич, на ул. Оп. Д. Ковачев – на кръстовището с ул. Орфей в посока бул. Добруджа като водач на лек автомобил – Ланчия Либра с рег. № ***, държава България, управлява автомобила, като преминава на непозволяващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Указано е, че водачът не съобразява поведението си със светлинните сигнали, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В НП е изписано, че на основание Наредба № Із-2539 на МВР на водача се отнемат 8 контролни точки.

ДРС е приел за установена фактическата обстановка, такава каквато е описана в АУАН и в НП, при което на база събраните по делото писмени и гласни доказателства е счел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Обосновал е защо кредитира представените от св. К. К., доведен от жалбоподателя, показания. Изложил е, че размерът на санкцията е фиксиран, поради което не подлежи на преразглеждане от съда. 

Касационният състав споделя изцяло изводите на ДРС за липса на съществени нарушения на закона, които да налагат отмяна на НП. Правилно съдът е установил фактическата обстановка и е кредитирал показанията на свидетелите по АУАН и актосъставителя като еднопосочни. Правилно съдът е игнорирал показанията на св. К., които са противоречиви и неясни. Вярно е, че свидетелите са заявили, че следва нарушението да е записано, тъй като автомобилът е оборудван със запис. Тези техни показания не са в противоречие с получената по време на съдебното заседание информация, че запис не е бил открит, доколкото служителите са сторили изявленията си поради факта на знание, че автомобилът е бил оборудван и записът се извършва автоматично, при което няма как да са знаели, че такъв не е бил направен. В този смисъл липсата на запис, за какъвто са твърдели,че е наличен свидетелите, не опорочава съдебното решение и възприетата от съда фактическа обстановка.

На следващо място, неоснователно е оплакването, че съдът не се е произнесъл по жалбата изцяло, тъй като не е обсъдил отнемането на контролни точки. Многократно съдът в свои решения е обяснявал, че отнемането на контролни точки не е наказание. Съгласно чл. 157, ал. 1, ЗДвП: "При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения“. Съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение: "Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки." За да се приложи отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл. 6 от Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, но само по себе си отнемането им не съставлява административнонаказателна санкция. Понятието е законово дефинирано - контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. С оглед на това съдът няма право в производството по обжалване на НП да обсъжда отнемането на броя контролни точки, нито да изменя техния брой или да отменя отнемането. Евентуални грешки при посочване броя на контролните точки в дадено НП могат да бъдат предмет на контрол в производство по обжалването на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за управление.

Неоснователно и необосновано е и оплакването за неотчитане от съда на съществено процесуално нарушение с оглед обстоятелството, че АУАН е подписан само от един свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него. В случая е налице точно тази хипотеза, поради което абсолютно голословно се твърди извършено нарушение и то съществено.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят не е навел доводи за маловажност на деянието, нито е представил доказателства в тази насока. С оглед на това и при липса на такива в преписката съдът не е обсъдил приложението на чл. 28 от ЗАНН. Пред административнонаказващия орган също не са наведени доводи в тази насока. Независимо от това съдът за пълнота следва да укаже, че не може да се претендира за маловажен случай при неспазване на светлинните знаци на светофара. Всяко едно такова нарушение е с висока степен на обществена опасност, тъй като е реална предпоставка за ПТП. В този смисъл въобще не може и да се обсъжда приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна.    

Съдебното решение не страда от пороци, представляващи основания по смисъла на чл. 348 НПК, които да налагат неговата отмяна.

         Ето защо при неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, І касационен състав

 

                                   Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 499/ 03.11.2016 год. по нахд № 550/ 2016 год. на ДРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0851-000439/ 05.04.2016 год. на Началник Група към ОДМВР-Добрич, сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Добрич.

         Решението е окончателно.    

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                                                                                            

                                                                                     2.