Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/09.02.2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА    

 

             при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от съдия Сандева  к.адм.д. № 625 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Областен отдел “Автомобилна администрация” – Добрич срещу решение № 473/20.10.2016г., постановено по н.а.х.д. № 933/2016г. по описа на РС – Добрич, с което е отменено НП № 28-0000221/09.06.2016г. на началника на ОО „АА“ – Добрич, с което на Й.И.Т. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТИТС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че след като водачът се е снабдил с валидно удостоверение за психологическа годност след съставянето на акта, то е налице маловажен случай на административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.                               

  Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й в писмено становище по делото.   

  Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.   

  Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

  Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :                

    С процесното НП ответникът по касационната жалба, Й.И.Т., е наказан за това, че на 10.05.2016г. в качеството си на водач на МПС извършва обществен превоз на товари, без да представи валидно удостоверение за психологическа годност. Представеното от него удостоверение е валидно до 07.05.2016г. В НП е посочено, че деянието представлява нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, което подлежи на санкциониране по реда на чл.178в, ал.5 от ЗДвП с глоба в размер на 500 лева. За да отмени НП, районният съд е приел, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от доказателствата по делото е видно, че нарушителят се е снабдил с изискуемото се удостоверение само дни след образуване на административнонаказателното производство. Счел е, че отстраняването на нарушението до издаването на НП и липсата на увреждане говори за по – ниската степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, като се е позовал и на съдебната практика на ДАС.                                       

    Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда за маловажност на деянието. Това становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с приложимата  нормативна уредба.

    Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. 

             В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса за приложимостта на чл.28 от ЗАНН относно конкретното нарушение. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, според който това е деяние, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.

            Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. В случая от доказателствата по делото е видно, че Т. е отстранил незабавно нарушението, като се е снабдил с УПГ три дни след датата на проверката. Водачът е осъзнал стореното и е прибегнал своевременно до поправянето му, като срокът между изтичането и издаването на новото удостоверение е по-малко от една седмица, което показва, че деянието е малозначително и практически е лишено от обществена опасност или от каквото и да е негативно влияние върху съществуващите обществени отношения. Принципно правилно е становището на касатора, че водачът следва да притежава валидно УПГ към момента на извършване на проверката, а не в един по-късен етап, но това не означава, че нарушаването на съответната норма не би могло да се квалифицира като маловажен случай. Законът не въвежда ограничение за приложението на чл.28 от ЗАНН за определен вид нарушения с оглед на характера им и санкцията, която се предвижда за тях. Всяко едно нарушение, независимо дали то е на просто извършване или резултатно, както и дали има определен минимум на предвиденото за него наказание, може формално да осъществява признаците от състава на нарушението, но обществената му опасност, с оглед на степента и характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането на съответното поведение като нарушение и да изключва санкционирането му. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко съдебно производство, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето и начина на извършване на деянието, липсата на настъпили вредни последици от нарушението, както и характеристиката на дееца като личност изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране с горепосочените нормативни актове. В този смисъл правилна и законосъобразна е преценката на районния съд, че е налице осъществено формално административно нарушение, което покрива изцяло белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН и изключва административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Като инстанция по същество той се е съобразил с всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая (тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и всички други смекчаващи вината обстоятелства) и законосъобразно е отменил НП поради маловажност на деянието.          

    По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обуславящо неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 473/20.10.2016г., постановено по н.а.х.д. № 933/2016г. по описа на РС – Добрич.    

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.