Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

15 /23.01.2017 г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                              ТЕОДОРА МИЛЕВА    

 

             при участието на секретаря М.М. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич СВИЛЕНА КОСТОВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева  к.адм.д.№ 520 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Областен отдел “Автомобилна администрация” – Добрич срещу решение № 461/13.10.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 941/2016 г. по описа на РС - Добрич. Твърди се, че неправилно районният съд е квалифицирал нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е отменил обжалваното НП на това основание. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.                               

  Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й. Счита, че правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е отменил НП поради това.  

  Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.   

  Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

  Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :                      

    С обжалваното решение Добричкият районен съд е отменил наказателно постановление № 28-0000252/26.06.2016 г. на началника на Областен отдел “АА” – Добрич, с което на Н.А.Н. ***, на основание чл.178б, ал.5, т.6 от Закона за движението по пътищата, за извършено административно нарушение по чл.24а, ал.2, т.6 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. В мотивите към решението си съдът е изложил доводи, че правилно наказващият орган е приел, че е налице извършено административно нарушение на чл.24а, ал.2, т.6 от Наредба № 37/02.08.1999г. на МТС, наказуемо по реда на чл.178б, ал.5, т.6 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят в качеството си на ръководител на учебната дейност в учебен център за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС е допуснал нарушение от преподавателя по практическо обучение Т.Е. при воденето на документите във връзка с обучението, като в учебните картони на обучаваните М.С.С. и П.И.А. има съвпадение /припокриване/ на времето за обучение за периода от 18ч.10м. до 18ч.40м. на дата 28.07.2015 г., но неправилно е преценил, че деянието не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с което е допуснал нарушение на материалния закон. След като е взел предвид, че нарушението е първо по ред, че не са открити други нередности във водената документация на ръководения от жалбоподателя учебен център, че не е възможно двама обучаеми да управляват едновременно и липсват данни такова обучение да не е проведено, още повече, че и двамата курсисти още от първия път са взели успешно изпитите си, съдът е приел, че процесното деяние е формално по своята правна природа административно нарушение, което е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Посочил е, че нарушението е извършено единствено при смекчаващи вината обстоятелствата и не е засегнало съществено регулираните с наредбата обществени отношения, поради което покрива признаците на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и неправилно наказващият орган не го е квалифицирал като такова. Въз основа на тези свои изводи е счел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.                                  

    Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на съда за маловажност на нарушението. Това становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с приложимата  нормативна уредба.

    Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. 

             В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса за приложимостта на чл.28 от ЗАНН относно конкретното нарушение. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.

            Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Принципно правилно е становището на касатора, че точното и вярно водене на документацията е от особена важност, но това не означава, че нарушаването на процесната норма не би могло да се квалифицира като маловажен случай. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване на деянието изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране с горепосочената наредба. В този смисъл правилна и законосъобразна е преценката на районния съд, че е налице осъществено формално административно нарушение, което покрива изцяло белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН и изключва административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Като инстанция по същество той се е съобразил с всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая (тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и всички други смекчаващи вината обстоятелства) и законосъобразно е отменил НП поради маловажност на деянието.           

    По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обуславящо неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

   Р Е Ш И :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 461/13.10.2016г., постановено по н.а.х.д. № 941/2016г. по описа на РС - Добрич.  

    РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                             2.