Р Е Ш Е Н И Е

 

38 /07. 02. 2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                       ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

           При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Т.Милева к.адм.д. №615/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба от ЕТ „МОДУС-90-В.В.“ със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от В.В., чрез адв. М.П . - ДАК срещу Решение №454/10.10.2016 год. по нахд №447/2016 год. на ДРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №ПИОС-112/23.03.2016 год. на Кмета на Община Добрич.

В жалбата се твърди, че решението е  неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и необосновано. Излагат се твърдения, че съдът не е взел предвид допуснатите съществени нарушения при издаване на наказателното постановление, а именно че в АУАН не е правилно квалифицирано нарушението. Релевират се доводи, че не е установена по безспорен начин вината на нарушителя и АУАН е издаден при неясна фактическа обстановка. Липсва точна и конкретна информация относно виновността на визираното като нарушител лице. Твърди се също, че АУАН и НП не съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. И не на последно място се твърди, че предмет на преписката е земни маси – чернозем, които по никакъв начин не замърсяват околната среда. Иска се от съда да отмени решението на ДРС и да се отмени наказателното постановление.

           Ответникът – Община град Добрич в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител юриск. К., оспорва жалбата като неоснователна и излага своите доводи в тази насока. Моли, да се потвърди решението на районния съд.

           Представителят на ДОП пледира, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че безспорно е доказано административното нарушение и не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Моли, да се потвърди решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №ПИОС112/23.03.2016 год. на Кмета на Община град Добрич, с което ЕТ „МОДУС – 90 - В.В.“ гр. Добрич е наложена “имуществена санкция” в размер на 800 лева на осн. чл.44, ал.1, т.16 от Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Община гр. Добрич, за това, че на 13.01.2016 г. около 11,50 часа в град Добрич, след подаден сигнал на телефон 112, на територията на гр. Добрич, кв. Рилци, на терен Общинска собственост, предвиден за рекултивация, ЕТ „МОДУС-90-.В.“, нерегламентирано изхвърля и неконтролирано обезврежда земни маси и отпадъци извън местата определени за обезвреждане и оползотворяване с товарна техника: трактор с ремарке Рег. №*** и багер с рег. №***, собственост на фирмата.

Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП. Приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,  накърняващи правото на защита на наказаното лице. Изложил е подробни мотиви на всяко от изложеното от жалбоподателя възражение в жалбата. Мотивирал е извода си, защо кредитира показанията на свидетелите. Приел е, че факта на собственост не е от значение, тъй като релевантния за спора факт е дали тези места са определени за такава дейност, а безспорно по делото се е установило, че не са. Поради тези свои изводи е потвърдил изцяло издаденото наказателно постановление.

Настоящият състав изцяло споделя  изводите на ДРС, поради което и не следва да ги преповтаря. В допълнение само ще посочи, че не са налице процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Наистина в АУАН е вписана като нарушена разпоредбата на чл.41 от Наредбата, но с НП тази нередовност е отстранена, като е посочен правилния член, както и изрично това обстоятелство е описано в наказателното постановление.

Доколкото се излагат доводи по същество на спора, че не е извършено вмененото на дружеството нарушение, тъй като не са събрани доказателства, че именно дружеството е изоставило, изхвърлило или обезвредило неконтролируемо процесните отпадъци, съдът намира същите за неоснователни. Безспорно е установено, че имотът в който са се изхвърляли отпадъците не е на дружеството. В Наредба, в посочената като нарушена т.16 е записано „Изхвърлянето на строителни, едрогабаритни отпадъци и земни маси извън местата, определени за обезвреждането и/или оползотворяването им“, т. е. говори се за изхвърлянето както на отпадъци, така и на земни маси, извън местата…. Всички възражения от страна на процесуалния представител на касатора, че се касае за земна маса, която се е поставяла в собствен имот на дружеството, противоречат на събраните по делото писмени  и гласни доказателства. Но дори и да се приеме, че се касае за земна маса, това също е нарушение. Нарушение е всяко деяние, което се извършва извън местата, определени за обезвреждане и/или оползотворяването им, дори да е в имот собственост на нарушителя. Настоящият състав намира, че безспорно е установена вината на дружеството. До същия извод е стигнал и районният съд, като е приел, че вмененото административно нарушение е допуснато от жалбоподателя. Направените от касационният състав изводи налагат касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено. 

 При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния закон.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

                                    Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №454/10.10.2016 год. по НАХД №447/2016 год. на Районен съд, гр. Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

                                                                                2…………………….