Р Е Ш Е Н И Е

 

24

гр. Добрич, 30.01.2017 год.

 

В    И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Добрички административен съд, в публично заседание на десети януари, две хиляди и седемнадесета година, ІV състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

при участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя административно дело № 604 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и е образувано по жалба на Д.П.К. ***, подадена чрез адв. М.Г.- ДАК – гр.Добрич, ул.“Д-р К.Стоилов“ № 5 срещу решение № 27/19.10.2016г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е оставено в сила разпореждане № **********/24.08.2016г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от минимален в действителен размер.

Жалбоподателят счита, че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е постановено в нарушение на материалния закон- разпоредбите на чл.70 и чл.70а от КСО и че пенсията му е определена в минимален размер в противоречие с  Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Твърди, че липсва правно основание пенсията му да бъде определяна в минимален размер, понеже след като пенсионният орган е преценил и зачел осигурителен стаж, достатъчен за отпускане на пенсия, то би трябвало тя да бъде определена в нейния реален размер, а не в минимален такъв. Моли решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, представляван от главен юрисконсулт Л.Ц. счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни, а жалбата неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява становище, че пенсията на жалбоподателя е правилно определена в минимален размер, тъй като същият е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице, подлежал е на осигуряване, но не е внесъл дължимите осигурителни вноски за периода 01.02.1998 - 01.01.2005г. И след като жалбоподателят не е представил заверена по надлежния ред осигурителна книжка, то не би могло пенсията му да се изчисли в реален размер.

Административен съд – Добрич обсъди доводите на страните във връзка с приетите по делото доказателства и намира, че жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Оспореното решение е съобщено лично на жалбоподателя на 27.10.2016г., а жалбата е постъпила в деловодството на ответника на 04.11.2016г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото се установява, че на 27.11.2014г. Д.П.К. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което е постановен отказ с разпореждане № **********/30.01.2015г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Добрич, поради обстоятелството, че към датата на заявлението заявителят не отговаря на условията на чл.68,ал.1 - 3 от КСО, тъй като няма осигурителен стаж от 37г. и 8 месеца  /има 35 г., 8 м. и 17 дни/ и няма изискуемата възраст по ал.3 от   65 г. и 8 месеца / а е на 64 г. 2 м. и 27 дни/.

На 01.07.2016г. жалбоподателят подава ново заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в което посочва избрания период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. -  периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г., с осигурителен доход в общ размер на 7 504,04 лв., съгласно удостоверение обр. УП-2 № 94-Д-00401/17.04.2014г., л.35-36 от делото, издадено от Община град Добрич. Представя на пенсионните органи и данни за осигурителния доход и извършваното осигуряване, съдържащи се в заверена осигурителна книжка за периода от 01.01.2005г. до 20.05.2015г.

С разпореждане № ********** от 15.07.2016г.  на ръководителя на "ПО" пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал.3 КСО пожизнено, определена в минимален размер по чл.70, ал.10 от КСО от 137,17 лв., считано от датата на подаване на заявлението, при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд от 35г. 8 м. и 17 дни и навършена възраст от 65 г. и 10 месеца.

С последващо разпореждане № ********** от 24.08.2016г. ръководителят на „ПО“ отново е определил пенсията на жалбоподателя в минимален размер по чл.70, ал.10 от КСО, но е зачел 36 г. 2 м. и 11 дни осигурителен стаж. В мотивите на разпореждането е прието, че жалбоподателят бил уведомен да представи заверена осигурителна книжка за периода от 01.02.1994г. до 01.01.1997г. и от 01.02.1998г. до 01.01.2005г., но същият не бил представил. По тези съображения е постановен отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в реален размер, съгласно чл.70, ал.3 от КСО.

Това разпореждане жалбоподателят е оспорил по административен ред пред директора на ТП на НОИ гр.Добрич, който в производство по чл.117 от КСО е постановил оспореното в настоящото съдебно производство решение, с което е отхвърлили жалбата срещу разпореждането.

Мотивите на решението преповтарят мотивите за отказа, съдържащи се в разпореждането, а именно, че заявителят не представил заверена осигурителна книжка за периода 01.02.1994г. - 01.01.1997г. и за 01.02.1998г.- 01.01.2005г. Следва подробно изложено становище, че след като заявителят не може да представи заверена осигурителна книжка, тъй като не е внасял дължимите осигурителни вноски /за процесните периоди/, пенсионният орган правилно и законосъобразно не е зачел осигурителния стаж за посочения период и е приел, че не са налице предпоставките за определяне на пенсията в реален размер. Ответникът се позовава на чл.9, ал.1, т.4 от КСО, според която за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице.

Прието е също, че обективно невъзможно било изчисляването на индивидуален коефициент за определяне реалния размер на пенсията за ОСВ, поради липса на данни за надлежно внесени осигурителни вноски и съответно заверен осигурителен стаж за периода след 01.01.1997г. до пенсионирането на г-н К., свързан с дейността му на земеделски производител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на административния акт и съдържа мотиви, но е в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Като незаконосъобразно следва да се отмени и разпореждането на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ гр.Добрич от 24.08.2016г., с което е отказано отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде изменена в реален размер.

 По делото не се спори, а и в мотивите на решението си ответникът приема, че за процесните периоди от 01.02.1994г. - 01.01.1997г. и за 01.02.1998г.- 01.01.2005г. по данни от информационната система  при НОИ жалбоподателят е упражнявал дейност като едноличен търговец с фирма „ГЕО- Д.К.“ ЕИК 124048823, подлежал е на задължително осигуряване, но дължимите осигурителни вноски не били внесени. Жалбоподателят не представя осигурителна книжка за процесните периоди като в жалбата си заявява, че не е плащал осигурителни вноски за тези периоди, но счита, че следва да получава пенсия в реален размер, изчислен върху дохода, върху който са внасяни осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г. по негов избор и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

Спорът по делото е правен и е относно това дали процесните периоди 01.02.1994г. - 01.01.1997г. и за 01.02.1998г.- 01.01.2005г., които са изключени при определяне осигурителния стаж и осигурителния доход, следва да са необходимо условие при определяне действителния размер на личната пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Съдът намира, че при определяне действителния размер на пенсията релевантните факти по смисъла на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а от КСО са осигурителният стаж и доходите за периодите, за които са внесени всички дължими осигурителни вноски. Налице е действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж - 36 години 2 м. и 11 дни. За периода, за който жалбоподотелят като самоосигуряващо се лице е полагал труд, но не е внесъл дължимите осигуровки, следват правните последици на премахване на съответните периоди от механизма за изчисляване на размера на пенсията.

От съдържанието на докладите за признатия осигурителен стаж /опис на осигурителния стаж/, съставени за целите на произнасянето с двете разпореждания на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Добрич, приложени съответно на л.10 и л.33 от делото, е видно, че пенсионните органи са зачели 36 г. 2 м. и 11 дни  към датата на заявлението  01.07.2016г., когато жалбоподателят е навършил 65 г. 10 м. и 1 ден. Не са зачетени периодите, за които жалбоподателят не е представил заверена осигурителна книжка – от 01.02.1994г. до 01.01.1997г. с незачетен осигурителен стаж от 2 г. и 11 месеца и от 01.02.1998г. до 01.01.2005г. – 6 г. и 11 месеца незачетен осигурителен стаж. Административният орган правилно не е включил тези периоди при зачитането на осигурителния стаж, тъй като съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В описа на осигурителния стаж, л.33-34 от делото е вписано, че не достига осигурителен стаж по чл.68 от КСО от 1г.11м. и 19 дни.

Правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред тези дължими но невнесени за периода от 01.02.1994г. – 01.01.1997г. и за периода от 01.02.1998г.-01.01.2005г. осигурителни вноски е погасено по давност. Жалбоподателят може да ги внесе и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а при положение, че не ги внесе за него остава неблагоприятната последица от незачитането на този осигурителен стаж и доход при определяне правото на пенсия.

Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО, е породило своите неблагоприятни правни последици за жалбоподателя, изразяващи се в невъзможността да се пенсионира по реда на чл.68, ал.1 от КСО по-рано, при навършване на 63г. и 8 месеца за мъжете. По тази причина, поради липса на осигурителен стаж е постановено разпореждането от 30.01.2015., с което е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. 

Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на Д.К. от 36 г. 2 м. и 11 дни е бил достатъчен за отпускане на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, поради навършена възраст от 65 г. и 10 месеца и най-малко 15 години осигурителен стаж към 01.07.2016г. И при положение, че жалбоподателят е изпълнил условието за отпускане на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, е недопустимо да му се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че не е представил доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. При наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж от 36 години, 2 месеца и 11 дни и установения за зачетения период осигурителен доход за пенсионните органи не са съществували пречки да изчислят действителния размер на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя на базата на наличните данни, в съответствие с правилата на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

 Съгласно чл. 1, ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал.1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването, те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи, а е следвало да сторят това по правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, регламентирани в чл. 70 КСО.

От една страна, никъде в КСО не се определя, че отпуснатата по реда на чл.68, ал.3 от КСО пенсия за ОСВ следва да е в минимален размер. По отношение размера на личната пенсия за ОСВ, отпусната по реда на чл.68, ал.3 от КСО, поради навършване на необходимата възраст Кодексът в нормата на чл.70, ал.10 поставя единствено условието той / размерът/  да не е по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 9, т.е. от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

От друга страна, нормата на  чл. 70, ал. 3 КСО не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. А начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същата разпоредба. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

В случая, в подаденото от Д.К. заявление за отпускане на пенсията е посочен избрания от същия период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. и това е периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г., с осигурителен доход в общ размер на 7 504,04 лв., съгласно удостоверение обр. УП-2 № 94-Д-00401/17.04.2014г., л.35-36 от делото, издадено от Община град Добрич. Представени са и данни за осигурителния доход и извършваното от жалбоподателя осигуряване за периода от 01.01.2005г. до 20.05.2015г., зачетен като осигурителен стаж. Затова не съществува пречка да бъде изчислен индивидуалният коефициент и реалния размер на пенсията на жалбоподателя, съобразно зачетените му от пенсионния орган осигурителен стаж и доход.

Достигайки до обратните правни изводи,пенсионните органи са постановили незаконосъобразни административни актове, които следва да бъдат отменени, а преписката да им се върне за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя от 01.07.2016г. по отношение определяне реалния размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Жалбоподателят претендира присъждане на сумата от 420 лв., разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, л.65, които по силата на чл.143, ал.1 от АПК му се дължат.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 във вр. с  чл.173, ал.2 и чл.174  от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІV състав

 

                                  Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.К. с ЕГН ********** ***, РЕШЕНИЕ № 27/19.10.2016г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, както и оставеното с него в сила РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/24.08.2016г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.Добрич, с които е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от минимален в действителен размер, съгласно чл.70, ал.3 от КСО.

 ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия на Д.П.К. с вх. № 2113-24-995/01.07.2016г. в частта относно размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК, считано от влизането на решението в сила, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Добрич да заплати на Д.П.К. с ЕГН ********** *** сумата от 420 / четиристотин и двадесет/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: