Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№112

16. 03. 2017 г., гр.Добрич

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, 1-ви състав, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова

 

           при участието на секретаря В.С. като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 601 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Г.В.В., ЕГН **********, Ж.М.В., ЕГН **********, С.Т.В., ЕГН **********, Ж.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, всички със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. “ххх № 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10 чрез адв. Е.Ф. срещу заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год. на Началника на РДНСК-СИР, с която е поправена заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК-СИР досежно идентификацията на имота, в който е разпоредено събарянето на сграда-пристройка с мотива, че е била допусната очевидна фактическа грешка при изписване на номера на УПИ-посочено УПИ VI-1386, кв. 107 вместо УПИ V-1386, кв. 107.

 В жалбата се сочи, че заповедта е нищожна и незаконосъобразна. Същата е постановена при влязло в сила решение на АС-Добрич по АД № 631/ 2011 год., с което е отхвърлена жалбата на настоящите жалбоподатели срещу първоначалната заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. Излага се становище, че с поправката на заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. се извършва отмяна на влязлото в сила решение по АД № 631/ 2011 год., а за това действие административният орган няма компетентност. Изтъква се, че не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице несъответствие между формираната в мотивите на заповедта воля и външното й изразяване в диспозитива на заповедта. Изтъква се, че обжалваната заповед заедно със заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год.  по същество разпорежда премахване на сграда по отношение на която е налице висящо производство по издаване на удостоверение за търпимост по §127 от ЗУТ, което е в съдебна фаза и е предмет на АД № 124/ 2016 год. по описа на АС-Добрич. Заповедта страда от порок по см. на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, тъй като нейните адресати не са индивидуализирани с имена, ЕГН и адреси. При издаване на поправената заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. са нарушени процедурни правила, тъй като констативните актове, поставили началото на административното производство не са връчени на всички адресати на тази заповед. Оспорената заповед нарушава правото на единствено жилище на жалбоподателите по см. на ЕКЗПЧОС. Претендира се обявяване нищожност на заповед №  ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год.

Ответникът по делото - Началникът на РДНСК-СИР чрез процесуалния си представител  изразява становище за неоснователност на жалбата. Административният орган законосъобразно е осъществил правомощията си, дадени му от закона по силата на чл. 62, ал. 2 от АПК. В конкретния случай е налице очевидна фактическа грешка, състояща се в неправилно обозначаване на урегулирания поземлен имот, която е отстранена с атакуваната заповед за поправка на първоначалния административен акт.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Добрич намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани страни, за които обжалваният административен акт е неблагоприятен. С разпореждане на съда от 25. 11. 2016 год. са дадени указания на жалбоподателите да обосноват правния си интерес да атакуват заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год.  на Началника на РДНСК-СИР. В изпълнение указанията на съда от страна на жалбоподателите е постъпила молба вх. № 2682/ 16. 12. 2016 год., в която се посочва, че правният интерес в лицето на жалбоподателите Г.В.В. и Ж.  М.В. произтича от обстоятелството, че същите са собственици на пристройката в имот УПИ V-1386 в кв. 107 по плана на гр. Тервел, която пристройка не е била обект на прехвърлителната сделка върху двора и къщата в този имот в полза на сина им Валентин Г.В.. В подкрепа на твърденията си представят разрешение за строеж № 16/ 4. 06. 1991 год. /л. 106 от делото/ и нот. акт № 24, т.ІІ, н. д. № 290/ 1996 год. Правният интерес в лицето на жалбоподателите С.Т.В., Г.В.Г. и Ж.В.Г. произтича от факта, че същите са наследници по закон на Валентин Г.В., собственик на  дворното място и къщата в УПИ V-1386 в кв. 107 по плана на гр. Тервел, който имот е обект на атакуваната заповед за поправка на заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год.  Тези трима жалбоподатели са и адресати на заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год.  В подкрепа на твърдението си представят удостоверение за наследници изх. № АО-0585/ 16. 02. 2016 год. на Община Тервел.

Съдът намира, че е налице правен интерес за атакуване на процесната заповед в лицето на всички жалбоподатели. С процесната заповед се поправя поради наличието на очевидна фактическа грешка заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год., по силата на която е разпоредено премахване на незаконен строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда-жилищна сграда”-пета категория, намиращ се в гр. Тервел в УПИ VI-1386, кв. 107, собственост на наследници на Валентин Г.В.. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/ 23. 07. 2001 год. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК “адресат/адресати на заповедта” са физическите или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Спрямо жалбоподателите Г.В.В. и Ж.  М.В. правният интерес от атакуване на заповедта произтича от факта, че същите са собственици на сградата, обект на премахване и са извършители на незаконния строеж, независимо, че формално не фигурират като адресати на заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. Останалите жалбоподатели, освен че формално са посочени като адресати на заповедта за премахване, същите са и собственици по наследство върху терена, върху който се намира незаконната постройка и спрямо тях заповедта от 12. 07. 2011 год. създава задължение за премахване на строежа.

От приложената административна преписка съдът установи, че заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год. е връчена на жалбоподателите Г.В.Г., С.Т.В., Г.В. и Ж.М.В. на 31. 10. 2016 год. Липсват данни за връчване на заповедта на жалбоподателката Ж.В.Г.. Жалбата е подадена в РДНСК-СИР на 15. 11. 2016 год. 1 ден след изтичане на 14-дневния срок за атакуването й като незаконосъобразна по см. на чл. 84, ал. 1 от АПК, но доколкото с жалбата се претендира само нищожност на заповедта цитирания 14-дневен срок е неприложим в конкретния случай. 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК-СИР е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда-жилищна сграда”-пета категория, намиращ се в гр. Тервел в УПИ VI-1386, кв. 107, собственост на наследници на Валентин Г.В.. С решение № 216/ 20. 12. 2011 год., постановено по АД № 631/ 2011 год. на АдмС-Добрич жалбата на настоящите жалбоподатели срещу заповедта е отхвърлена. Касационната жалба срещу това решение е оставена без разглеждане и касационното производство е прекратено с определение № 4022/ 20. 03. 2012 год. по АД № 3643/ 2012 год. на Второ отделение на ВАС. Със заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год., предмет на настоящото производство, е поправена допусната очевидна фактическа грешка в заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год., като навсякъде в същата местонахождението на незаконен строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда-жилищна сграда” да се чете “УПИ V – 1386, кв. 107” по плана на гр. Тервел вместо “УПИ VІ – 1386, кв. 107” по плана на гр. Тервел. Като мотиви на заповедта е посочено окончателно решение № 269/ 26. 09. 2016 год. по АД № 483/ 2016 год. на АдмС-Добрич и извършен служебен преглед на материалите в образуваната административна преписка, при които е установена допусната очевидна фактическа грешка с изписването на местонахождението на незаконния строеж. Като допълнителни аргументи за издаването на заповедта е посочено, че в констативни актове № 7 и № 8 от 28. 02. 2011 год., послужили като основание за образуване на административното производство е описано, че незаконният строеж се намира в УПИ V – 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел и че по плана на гр. Тервел посочения в заповедта УПИ VІ – 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел не съществува. 

При тази фактическа обстановка, правните изводи на съда с оглед заявеното искане за обявяване нищожността на заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год.,  са следните:

Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидните фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока на обжалване. Поправената заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. е издадена от Началника на РДНСК-СИР. Заповедта за поправка на тази заповед е издадена от същия административен орган, поради което същата не е нищожна поради некомпетентност на органа.

Съдът намира, че не са налице други основания за обявяване нищожността на заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год.

Нищожност на административен акт има, когато е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; актът е изцяло лишен от законово основание;акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността-тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно “нищо” в правния мир, на несъществуващ факт.

Изхождайки от тези принципни постановки съдът счита, че атакувания акт не страда от толкова тежки пороци. Тезата на жалбоподателите, изразена чрез техния процесуален представител е, че със заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год. се изменя по реда на чл. 62, ал. 2 съдържанието на заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год., която е потвърдена със съдебно решение, което води до изменение на съдържанието на самото съдебно решение, а административният орган не разполага с такава компетентност. В тази връзка се изразява становище, че поправка на очевидна фактическа грешка по см. на чл. 62, ал. 2 от АПК може да бъде извършена преди обжалването на административния акт  пред съда. Това становище не е в съгласие с разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК, която допуска поправка на очевидна фактическа грешка сред изтичане на срока за обжалване, т.е. при влязъл в сила административен акт, като законът не прави разлика между двете хипотези на влизане в сила на акта – същият не е обжалван или същият е потвърден с решение на съда. Дори и да се приеме за основателна тезата на жалбоподателите, че със заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год. всъщност се изменя съдържанието на заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год., то този порок е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, но не и за прогласяването й за нищожна, както се иска в жалбата, предмет на настоящото производство. Налице е неточно приложение на закона, а не пълна липса на основание за постановяване на акта.

Неоснователно спрямо претендираната нищожност на атакувания административен акт е и възражението на жалбоподателите, че не е налице очевидна фактическа в заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. Доколко са били налице основанията за издаване на заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год. , т. е. наличието или не на очевидна фактическа грешка е въпрос по същество, който не рефлектира върху компетенността на административния орган и не подлежи на съдебен контрол в производство, образувано по жалба само за обявяване на нищожност на акта.

Неотносими спрямо предмета на спора са и останалите възражения на жалбоподателите-висящо производство за издаване на удостоверение за търпимост на строежа, предмет на заповедта, порок по см. на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК-недостатъчна индивидуализация на адресатите в заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год., нарушения на административно-производствените правила при издаване на тази заповед, противоречие на заповедта с решенията Европейския съд по правата на човека по чл. 6 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Тези възражения се отнасят до законосъобразността на поправената заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. и са неотносими към предмета на настоящото съдебно производство, състоящо се в преценка на валидността на заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год.     

Предвид изложеното се налага извода, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.В., ЕГН **********, Ж.М.В., ЕГН **********, С.Т.В., ЕГН **********, Ж.В.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********, всички със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. “ххх № 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10 чрез адв. Е.Ф. срещу заповед № ДК-02-СИР-09/ 19. 10. 2016 год. на Началника на РДНСК-СИР, с която е поправена допусната очевидна грешка в заповед № ДК-02-СИР-141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК-СИР.

       Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: