Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 9/ 23.01.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд,  в публично заседание на десети януари, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Дарина Витанова 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:            Силвия Сандева                                 

                                                                                                                Нели Каменска

при участието на секретаря, В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Златко Т., разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 600 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, подадена чрез ххххх – старши юрисконсулт срещу решение № 479/21.10.2014г., постановено по нахд № 911/2016г. по описа на Добрички районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 08-0803051/016 от 17.02.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич, с което на „ххххх“ ЕООД гр.Добрич, бул.“ххххх“ № 13, вх.Б, ет.3, ап.6, представлявано от Б.Т.Р. е наложена имуществена санкция от 500  лева на основание чл.413, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

            В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона, тъй като основанието за налагане на наказанието било по чл.413, ал.2 , а не по чл.413, ал.1 от Кодекса на труда. Нормата на чл.15 от ЗЗБУТ се отнасяла за всяко физическо или юридическо лице, което самостоятелно наема работници и което не подаде декларация. Това лице носело отговорност по чл.413, ал.1 от КТ. В случая административно наказващият орган не можел да преодолее липсата в закона за налагане на имуществена санкция, тъй като същата не била предвидена въобще. Това на практика означавало, че за констатирано нарушение въобще не може да се състави акт на юридическите лица. Друг бил въпросът защо законодателят бил решил да има административно-наказателни разпоредби в подзаконов нормативен акт, които Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич била длъжна да изпълнява като наказващ орган. По тези съображения моли решението да бъде отменено , а наказателното постановление да се потвърди.

            Ответникът, ххххх“ ЕООД гр.Добрич, не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :

            С оспореното решение Добричкият районен съд е отменил наказателно постановление наказателно постановление № 08-0803051/016 от 17.02.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич, с което на „ххххх“ ЕООД гр.Добрич, бул.“ххххх“ № 13, вх.Б, ет.3, ап.6, представлявано от Б.Т.Р. е наложена имуществена санкция от 500  лева на основание чл.413, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Видно от мотивите на наказателното постановление, на дружеството в качеството му на работодател е наложена имуществената санкция от 500 лв. за това, че не е подало годишна декларация за 2014г. по чл.15 от ЗЗБУТ в срок до 31.05.2015г., а е осъществявало дейност и е имало наети работници.

За да отмени наказателното постановление РС гр.Добрич е анализирал санкционната разпоредба на чл.413, ал.1 от Кодекса на труда, въз основа на която е наложена имуществената санкция и е установил, че същата предвижда единствено налагане на глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. на физическо лице, но не и на юридическо лице.

Касационната инстанция намира, че решението е законосъобразно. Районният съд правилно е приложил материалния закон, преценявайки, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно определяне от наказващия орган на приложимата санкционна разпоредба.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни, а изложеното становище, че лицата по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, вкл. и юридическите лица-работодатели,  носели отговорността по чл.413, ал.1 от Кодекса на труда не почива на закона и е неправилно.

Съгласно чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, лицата по чл. 14, ал. 1 с изключение на тези, които за своя сметка работят сами подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година. А според чл.55 от същия закон, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.

Наказващият орган е санкционирал търговското дружество с имуществена санкция от 500 лв. по реда на чл.413, ал.1 от Кодекса на труда като изрично е  вписал това законово основание в издаденото наказателно постановление.

 Тази разпоредба, както правилно е посочил районния съд в мотивите си, предвижда налагане единствено наказанието глоба, затова по нейния ред могат да санкционирани единствено извършителите – физически лица. Недопустимо е по силата на разпоредба, предвиждаща налагане глоба да се налага имуществена санкция на юридическо лице. Нарушението е съществено, тъй като се изразява в неспазване на чл.2, ал.1 от ЗАНН, в който е установен основен принцип на административното наказване по ЗАНН.

Изразеното в касационната жалба становище, че наказателното постановление следва да се потвърди, понеже административно наказващият орган не можел да преодолее липсата в закона, тъй като имуществена санкция не била предвидена въобще и че това на практика означавало, че за констатирано нарушение, извършено от юридически лица не можело да се наложи санкция, Е В  е неправилно. Съгласно принципа за законоустановеност на административните нарушения и на съответните наказания за тях, установен в чл.2, ал.1 от ЗАНН,   деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Това означава, че ако законодателят не е предвидил, че определено деяние ( действие или бездействие) подлежи на санкциониране с имуществена санкция, административно-наказващият орган не може да преодолява тази празнина, прилагайки наказанието глоба, предвидено за същото нарушение.

Допуснатото противоречие между нарушеното правило за поведение и наложената санкция е съществено процесуално нарушение, доколкото накърнява основен принцип на административното наказване. Районният съд, отменяйки наказателното постановление на това основание, е приложил точно закона и постановеното решение като правилно, следва да бъде потвърдено

Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 479 от 21.10.2016г., постановено по нахд № 911/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

Решението е окончателно.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: