Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 16.12.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Дарина Витанова 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:            Силвия Сандева                                  

                                                                                                                Нели Каменска

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Румяна Желева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 593 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Т.Ж.П. с адрес в гр.Балчик, подадена чрез адв. С.К.- ДАК против решение № 154 от 26.10.2016г., постановено по нахд № 42/2016г. по описа на РС гр.Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0240-000004 от 26.01.2016г., издадено от началника на Районно управление на МВР –Балчик.

 В жалбата е направено оплакване, че решението на Балчишкия районен съд е незаконосъобразно, тъй като с него неправилно е прието, че наказателното постановление е издадено при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на точното място на нарушението, в не достатъчна индивидуализация на изпълнителните деяния а също и в погрешна погрешна правна квалификация на второто изпълнително деяние по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Моли решението на РС гр.Балчик и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 Ответникът – Районно управление-Балчик към ОД на МВР Добрич не изразява становище по жалбата.

 Представителят на Окръжна прокуратура счита касационната жалба за основателна, тъй като липсвали безспорни доказателства за това, че касаторът бил нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като материалният закон е приложен правилно.

С наказателно постановление № 16-0240-000004 от 26.01.2016г., издадено от началника на Районно управление на МВР –Балчик, за извършени нарушения на чл.20,ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата на Т.Ж.П. от гр.Балчик, на основание чл.179, ал.2 и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата са наложени три административните наказания: „глоба“ в размер на 200 лв., една „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Касаторът е наказан за това, че на 17.01.2016г. около 01,20 часа в гр.Балчик, по ул.“Черно море“,  по посока от спирка „Дарака“ към кръстовището на ж.к.“Балик“ управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Бора“, с рег. № ТХ 2186 АМ като при движението си не съобразява  скоростта с лошите атмосферни условия / дъжд/, състоянието на пътя навлиза в зоната на кръстовището, губи контрол над автомобила, поднася се и се удря в три метални стълба с указателни табели, които изкъртва от земята. След това водачът напуска ПТП без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието като не уведомява компетентните служби на МВР.

 За да потвърди наказателното постановление съдът е приел за установена горната фактическа обстановка след извършване на цялостен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е обсъдил всяко едно от процесните деяния и е приел за доказано извършването и на двете нарушения.  Съдът се е позовал и на приложената по делото справка за водача, л.23, като е приел, че водачът е многократно наказван за нарушение на ЗДвП, процесните две нарушения били допуснати вечерно време и са с висока степен на обществена опасност. Съдът е приел, че предвид горните отегчаващи вината обстоятелства административно-наказващият орган правилно е наложил предвидените в закона наказания над минимума.

Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения след валидно упражнено право на жалба и не е налице касационното основание за отмяна по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, на което се е позовал фактически жалбоподателят.

Възраженията за допуснати процесуални нарушения при издаване на  акта наказателното постановление са неоснователни. Мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, а в случая е и очевидно с оглед нанесените на пътната инфраструктура щети – повреждане на трите метални стълба с указателните табели.

Неоснователно е възражението по отношение на първото деяние, изложено в касационната жалба, че не било доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, понеже не била посочена скоростта, с която жалбоподателят е управлявал МПС. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

 Видно от цитираната разпоредба изпълнителното деяние е осъществено, ако се установи управление на МПС със скорост несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя (в случая мокра настилка), настъпване на ПТП и причинно-следствена връзка между тях. Неправилно е становището на жалбоподателя, че контролните органи е следвало да установят каква е била скоростта му на движение. Скоростта на движение би могла да бъде и в рамките на разрешената за населено място, но несъобразена с конкретните и обективни външни фактори – лоши атмосферни условия, състоянието на пътя и т.н., което я прави предпоставка за настъпилото ПТП. Самият факт на настъпване на ПТП е достатъчен да обоснове извод, че жалбоподателят е управлявал с несъобразена скорост и е нарушил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е извършено виновно, тъй като от писмените обяснения на жалбоподателя се установява, че същият е съзнавал лошите атмосферни условия, мокрият път и че управлява МПС в тъмната част от денонощието. Нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е обявено за наказуемо от нормата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, според която който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Определеното административно наказание е в рамките на законоустановеното, съобразено с конкретната специфика на извършеното нарушение, поради което и не следва да се редуцира.

Неоснователни са възраженията и по отношение на второто извършено нарушение. По делото е безспорно установено, че след настъпване на ПТП жалбоподателят не е уведомил контролните органи, паркирал е в близост до произшествието и е напуснал мястото. Нарушението е открито от органите на МВР, както се установява от непротиворечивите показания на всички разпитани по делото свидетели.

Наказанието глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е наложено по силата на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, според който  наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Именно това деяние е извърши жалбоподателя, напускайки мястото на произшествието и правилно същото е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 154 от 26.10.2016г., постановено по  нахд № 42/  2016 г. по описа на Районен съд - Балчик.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                   ЧЛЕНОВЕ:..............................