Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/09.02.2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА    

 

             при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от съдия Сандева  к.адм.д.№ 592 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Областен отдел “Автомобилна администрация” – Добрич срещу решение № 86/21.09.2016г., постановено по н.а.х.д. № 166/2016г. по описа на РС – Каварна в частта, в която е отменено НП № 28-0000225/09.06.2016г. на началника на ОО „АА“ – Добрич относно наложеното на П.М.Г. с ЕГН ********** *** административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че липсва единство между цифровата квалификация на нарушението в акта и НП, което води до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Оспорват се и изводите на съда за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.                               

  Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й.   

  Представителят на ДОП счита, че решението на КРС е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.   

  Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

  Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :                

    С процесното НП (в отменената от КРС част) П.М.Г. е наказан за това, че в качеството си на водач на МПС извършва превоз на товари за собствена сметка по маршрут с.Тюленово – гр.Балчик, без да представи трудов договор, доказващ че е назначен на работа в „Колорит – 90“ ЕООД. В НП е посочено, че деянието представлява нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.08.2008г. на МТ, което подлежи на санкциониране по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвПр с глоба в размер на 500 лева.

В мотивите към решението си съдът е изложил доводи, че е налице разминаване между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП, тъй като в акта като нарушена е посочена нормата на чл.18, ал.1 от Наредба № Н-8/2008г., докато в НП – чл.18, т.1 от същата наредба. Приел е, че посочването на различни цифрови квалификации създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение и накърнява правото на защита на нарушителя, което води до порочност на НП. От друга страна е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Въз основа на тези свои изводи районният съд е счел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.                                  

    Касационната инстанция не споделя изводите на съда, че липсва единство между цифровата квалификация на нарушението в акта и НП, накърняващо правото на защита на нарушителя, защото в случая се касае за допусната техническа грешка при изписването на нарушената правна норма в акта, но  споделя изцяло изводите на съда за маловажност на деянието. Това становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с приложимата  нормативна уредба.

    Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. 

             В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса за приложимостта на чл.28 от ЗАНН относно конкретното нарушение. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, според който това е деяние, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.

            Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. В случая от доказателствата по делото е видно, че се касае за извършен превоз на товари за собствена сметка (строителни материали на фирмата - работодател) по изключително кратък пътен маршрут, съгласно приложената по делото заповед на работодателя, при което изпълнителното деяние, изразяващо се в непредставяне на заверено копие от трудовия договор на водача при поискване е толкова малозначително, че практически е лишено от обществена опасност или от каквото и да е негативно влияние върху съществуващите обществени отношения, още повече, че копие от трудовия договор е представен няколко дни по - късно в деловодството на наказващия орган. Принципно правилно е становището на касатора, че трудовият договор е един от нормативноизискуемите документи, който следва да бъде представен на контролните органи по време на проверката, а не в един по-късен етап, но това не означава, че нарушаването на съответната норма не би могло да се квалифицира като маловажен случай. Законът не въвежда ограничение за приложението на чл.28 от ЗАНН за определен вид нарушения с оглед на характера им и санкцията, която се предвижда за тях. Всяко едно нарушение, независимо дали то е на просто извършване или резултатно, както и дали има определен минимум на предвиденото за него наказание, може формално да осъществява признаците от състава на нарушението, но обществената му опасност, с оглед на степента и характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането на съответното поведение като нарушение и да изключва санкционирането му. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко съдебно производство, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване на деянието, липсата на настъпили вредни последици от нарушението, както и характеристиката на дееца, за който няма данни да има извършени други административни нарушения по ЗАвПр, изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране с горепосочената наредба. В този смисъл правилна и законосъобразна е преценката на районния съд, че е налице осъществено формално административно нарушение, което покрива изцяло белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН и изключва административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Като инстанция по същество той се е съобразил с всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая (тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и всички други смекчаващи вината обстоятелства) и законосъобразно е отменил НП в частта на нарушението по чл.18, т.1 от Наредба № Н-8/2008г. на МТ, във вр. чл.93, ал.2 от ЗАвПр поради маловажност на деянието.          

    По изложените съображения настоящият състав счита, че решението на КРС в обжалваната му част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обуславящо неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/21.09.2016г., постановено по н.а.х.д. № 166/2016г. по описа на РС – гр.Каварна, В ЧАСТТА, в която е отменено НП № 28-0000225/09.06.2016г. на началника на ОО „АА“ – Добрич относно наложеното на П.М.Г. с ЕГН ********** *** административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ.

         В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в сила.    

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.