Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 32 / 03.02.2017 г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                                                                    

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                  ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря М.М. и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич Свилена Костова разгледа докладваното от съдия Т. Милева кдм.д. № 590 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Сдружение “Клуб Епаньол Бретон”, ЕИК ***, грофия, представлявано от К.Д.С., със седалище и адрес на управление гр.София, *** срещу решение № 482 от 25.10.2016 г., постановено по нахд № 1404/2015 г. по описа на РС - Добрич.

В жалбата се излагат доводи, че решението на съда е непълно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, касационни отменителни основания по смисъла на чл.348 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се сочат неуважаването на молбата на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото и постановяване на решението при погрешно установена фактическа обстановка, липса на доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства и превратно тълкуване и оценка на доказателствата по делото. Твърди се, че вмененото на касатора административно нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, което е довело и до нарушение на материалния закон. Възразява се, че сдружението не може да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, тъй като не е било организатор на процесното киноложко изложение, не е събирало такси за участие, респективно не е осъществявало стопанска дейност в търговски обект. Сочи се, че представените договори за дарение изразяват волята на дарителите безвъзмездно да предоставят суми на сдружението, без това да е обвързано с участие в изложението, като нито длъжностните лица на НАП, нито районният съд са имали компетентността да променят правната квалификация на договорите. Твърди се, че сдружението никога не е обявявало предварителни условия и никога не е поставяло като изискване минимални прагове на заплащане, като неизвестно как съдът е стигнал до обратната констатация. Не се споделя изводът на съда, че договорите за дарение са по съществото си продажби на услуги. Твърди се, че единствените доказателства за това са твърденията на длъжностните лица на ТД на НАП, като неправилно районният съд е кредитирал изцяло техните показания и не е кредитирал показанията на св. А.П. с мотива, че той е в особена близост с жалбоподателя по делото, без да са налице доказателства за това. Изтъква се, че в административнонаказателното производство не се съдържа презумпция за вина. Не е задължение на наказаното лице да доказва, че не е виновно и че се касае за договори за дарение. Задължение на административнонаказващия орган е да установи фактическата обстановка по спора и неизяснеността й не може да се тълкува във вреда на касатора. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че се касае за безвъзмездни договори за дарение, а не за продажби на услуги, като съдът ги е тълкувал предубедено и пристрастно. Излагат се доводи за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН, тъй като в НП не е посочено място на извършване на нарушението. Сочи се, че в АУАН и в НП са описани нарушения, свързани с неиздаване на фискална касова бележка и нерегистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, като е посочена една правна квалификация – чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г., т.е. описани са две нарушения, за които съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН следва да се наложат две отделни наказания, което не е сторено от наказващия орган. Излагат се оплаквания, че АУАН е бил връчен на ненадлежен представител, който не е имал пълномощия да го подписва и получава. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, както и че се касае за маловажен случай на административно нарушение с оглед на обстоятелството, че наказаният е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, като не се е стигнало до неотразяване на приходи, както неправилно е счел съдът. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.    

         Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

         Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставена в сила.

         Добричкият административен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

         С обжалваното решение Добричкият районен съд е потвърдил наказателно постановление № 158328/30.07.2015г. на заместник-директора на ТД на НАП грарна, с което на Сдружение “Клуб Епаньол Бретон”, ЕИК ***, гр.София, представлявано от К.Д.С., за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на нарушението е безспорно доказано, тъй като Сдружение “Клуб Епаньол Бретон” е осъществявало стопанска дейност в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, като на 24.05.2015г. е извършвало продажба на услуги в импровизиран офис в комплекс “Хиподрума” в гробрич, без да има монтиран, въведен в експлоатация и регистриран в НАП ЕКАФП. Организирайки провеждането на международно киноложко изложение, жалбоподателят на практика е осъществявал стопанска дейност, поради което и на основание чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е бил длъжен да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. С неизпълнението на това задължение жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение на горепосочената разпоредба, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС. В мотивите на решението е обсъден и размерът на наложената имуществена санкция, като е прието, че същата е правилно и законосъобразно определена в законоустановения минимум по чл.185, ал.2 от ЗДДС и ще съдейства за реализиране на целите по чл.12 от ЗАНН. Въз основа на тези свои изводи съдът е приел, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил. 

         Така постановеното решение е правилно. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, след като е събрал всички необходими писмени и гласни доказателства за това и ги е анализирал внимателно и задълбочено в тяхната логическа взаимовръзка и последователност. Въз основа на установената от тях фактическа обстановка и след преценка на акта и на наказателното постановление на всички отменителни основания, районният съд е стигнал до правилни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност или необоснованост на решението. 

         Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно районният съд не е уважил молбата на процесуалния му представител за отлагане на съдебното заседание от 07.06.2016г., с което е накърнил правото му защита, тъй като го е лишил от възможността да вземе участие в производството. Напротив на датата на съдебното заседание – 07.06.2016 г., съдът е докладвал молбата на процесуалния представил, уважил я и отложил производството за дата 13.07.2016 г. Поради нередовното призоваване на страната, съдът отново е отложил производството за 12.10.2016 г., на която вече дата е дал ход на делото, поради редовното призоваване на жалбоподателя. Т.е. така направените възражения от касатора пред настоящата инстанция са абсолютно неоснователни.

         Неоснователно е възражението на касатора, че не може да носи административнонаказателна отговорност за посоченото в НП нарушение, тъй като не е организатор на процесното киноложко изложение и не е събирал такси за участие, респективно не е извършвал стопанска дейност. Същото се опровергава от представените във въззивното производство писмени доказателства – договор от 21.05.2015 г., сключен между “Добрички хиподрум” ЕООД и касатора за безвъзмездно предоставяне на терен за провеждане на киноложка изложба от 21.05.2015 г. до 24.05.2015 г. на л.16 от въззивното дело, протокол от заседание на УС на БРФК, проведено на 14.05.2015г., на което е взето решение организирането и провеждането на изложбите в гр.Добрич на 21, 22, 23 и 24 май 2015 г. да се възложи на Сдружение “Клуб Епаньол Бретон” на л.17 от въззивното дело, както и договори за дарение от 24.05.2015 г. от лист 20 до лист 31, сключени между сдружението – касатор и различни физически лица.  

Не се споделя доводът в касационната жалба, че процесните приходи на сдружението от киноложкото изложение представляват приходи от дарения. Районният съд правилно е преценил, че представените по делото договори за дарения са по съществото си възмездни продажби на услуги, тъй като дарителите са плащали суми по предварително обявен ценоразпис, срещу което са получавали конкретно право на участие и сертификат. Действително приложената по делото извадка с публикувани в нея цени на дарения е от интернет сайта на БРФК, но сдружението е член на тази федерация и именно тя му е възложила организирането и провеждането на процесната киноложка изложба в гр.Добрич, поради което обявените в сайта суми за дарения касаят точно тази изложба, като в съобщението изрично е посочено, че даренията за провеждане на изложбата ще се приемат в офиса или на място на провеждане на изложбата от организатора на мероприятието. Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на касатора, че предоставянето на определена сума пари на сдружението не е било предпоставка и необходимо условие за участие в изложбата, като дарителите са имали единствено и само дарствено намерение, без да очакват насрещна възмездна престация.

Неоснователно е възражението на касатора, че наказващият орган и съдът не могат да променят правната квалификация на процесните договори, защото в правомощията на съда е да прецени действителната обща воля на страните и да определи правния характер и последици на сключените между тях договори с каквато именно цел са събрани и гласните доказателства по делото. Неправилно и в противоречие със съдопроизводствените правила касаторът въвежда в касационното производство нови възражения за незаконосъобразност на акта и наказателното постановление, които не са били направени пред ДРС. Така например едва пред настоящата инстанция се възразява, че в наказателното постановление не е посочено място на извършване на нарушението съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че в наказателното постановление са описани две нарушения, а е наложено едно единствено наказание, което е в нарушение на чл.18 от ЗАНН, както и че актът е връчен на лице без представителна власт за това. Тези възражения е следвало да бъдат направени пред ДРС, който е съдът по съществото на спора, а не пред настоящата касационна инстанция, която проверява не законосъобразността на обжалваното НП, а правилното приложение на материалния и процесуалния закон при постановяване на съдебното решение. Независимо от всичко, следва да се подчертае, че в НП е описано едно единствено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на фискално устройство и именно за това нарушение е наказано сдружението. Изложените в НП обстоятелства, свързани със заплащането на сумите за участие в киноложката изложба и неотразяването им, не описват друго второ административно нарушение, а обосновават качеството на сдружението на задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредбата като съставомерен елемент от обективна страна на нарушението на чл.7, ал.1 от Наредбата, както и приложението на първото предложение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, наказанието по което се налага само ако нарушението е довело до неотразяване на приходи. Не може да се сподели и доводът, че в НП няма място на извършване на нарушението, защото в него изрично е описано, че това е импровизиран офис на киноложко изложение, находящ се в гр.Добрич, комплекс “Хиподрума”, стопанисван от Сдружение “Клуб Епаньол Бретон”, което изцяло покрива определението за “търговски обект” в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Колкото до възражението за допуснато процесуално нарушение при връчването на акта, дори и да се приеме, че е налице такова, то не е от категорията на съществените и не рефлектира върху законосъобразността на НП.

С оглед на изложеното касационната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е правилно установена след проверка и оценка на доказателствата по делото съобразно действително им съдържание и при спазване на правилата на формалната логика, поради което не са налице допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. Съдът в съответствие с представените по делото доказателства е стигнал до правилни и обосновани изводи, че Сдружение “Клуб Епаньол Бретон ” гр.София се явява задължено лице по смисъла на чл.7, ал.1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, след като извършва продажба на услуги в търговски обект, които подлежат на регистриране и отчитане чрез фискално устройство. Наложеното наказание е в законоустановения минимален размер, поради което неоснователно е възражението на касатора за неговата явна несправедливост. Неоснователно е и възражението на касатора за маловажност на деянието, като касационната инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, че от извършването на нарушението са настъпили значителни вреди за фиска с оглед на високия размер на неотчетените суми, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

 По тези съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

Водим от горното, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482 от 25.10.2016 г., постановено по нахд № 1404/2015 г. по описа на РС - Добрич.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.