Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

18

гр. Добрич, 24. 01. 2017 год.

 

 

 

 

Добричкият административен съд, ІІ-ри касационен състав в открито съдебно заседание, проведено на десети януари две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                            

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:            Силвия Сандева

                                                                                           Нели Каменска

 

 

 

при секретар В.С. и с участието на прокурора Златко Тодоров изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 582/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на РД-Варна при КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра против решение № 480/ 21. 10. 2016 год. по НАХД № 1025/ 2016 год. на Районен съд, гр. Добрич, с което е отменено наказателно постановление № В-0042549/ 20. 06. 16 год. на Директора на РД-Варна при КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на “МТТ” ООД, гр. Добрич, на основание чл. 214 от Закона за туризма за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на съда е постановено в нарушение на закона, при неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните и процесуалноправните норми, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита се, че неправилно районният съд е квалифицирал нарушението като маловажно по смисъла на чл.28, б.“а” от ЗАНН. Твърди се, че не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават деянието от останалите случаи на нарушения от същия вид. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление. Твърдяните нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд..

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявеното касационно основание, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба от “МТТ” ООД, гр. Добрич против наказателно постановление № В-0042549/ 20. 06. 16 год. на Директора на РД-Варна при КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на жалбоподателя на основание чл. 214 от Закона за туризма за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв.

 Жалбата е уважена и наказателното постановление е отменено изцяло.

Районният съд е приел за установено, че при направена проверка на 10. 05. 2016 год. в гр. Добрич, ул. “Околовръстен път “Добротица” в обект кафе-аперитив “МТТ” е установено, че “МТТ” ООД осъществява туристическа дейност “ресторантьорство”. При проверката е установено, че удостоверението за утвърдена категория не е поставено на видно място в туристическия обект. При поискване на удостоверението за утвърдена категория същото е предоставено от длъжностно лице на дружеството с обяснението, че е свалено при ремонт и се съхранява в чекмедже в офиса. При проверката е установено, че липсва и табела, част от категорийната символика по чл. 132, ал. 1 от ЗТ. Същата е поставена на входа на туристическия обект в момента на проверката. В мотивите си съдът е приел, че жалбоподателят действително е извършил вмененото му нарушение, но то се отличава с по- ниска степен на обществена опасност, тъй като нарушението е извършено за първи път, категорийната символика е била в обекта, а не извън него и веднага при проверката е била предоставена на контролните органи и табелата е била съответно поставена на входа на заведението. Съдът е приел, че в този случай следва да намери приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и на нарушителя не следва да се налага наказание, а същият да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложена административно наказание. Водим от тези си изводи районният съд е отменил наказателното постановление.

Касационният състав възприема становището на районния съд.

Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че в конкретния случай не са налице настъпили вредоносни последици от извършеното административно нарушение. Действително тези последици не са съставомерни за квалификацията на деянието, но са правнорелевантни за окачествяването му като маловажно, както правилно е преценил и районният съд. Фактът, че нарушението е на просто извършване не означава, че то е изключено от преценката за маловажност по смисъла на чл.28 “а” от ЗАНН, а липсата на вредни последици е един от елементите на тази преценка. Несъмнено непоставянето на удостоверението и табелата на видно място в обекта осъществява състава на нарушението на чл.132, ал.1 от ЗТ, но с оглед характера на процесното нарушение-извършено за първи път, наличие на категорийната символика в самото заведение, липса на установени други нарушения в дейността на туристическия обект, правилен е извода на районния съд, че процесното нарушение следва да бъде квалифицирано като “маловажен случай”. Не може да се сподели и доводът на касатора, че завишените санкции за този вид нарушения предполагат и тяхната по-висока степен на обществена опасност. Това, че изискванията по отношение на лицата, извършващи хотелиерство и ресторантьорство, са по-строги не означава, че нарушаването на някое от тях не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Направените от касационният състав изводи налагат касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението на районния съд да бъде потвърдено. 

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е материално законосъобразно.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

 

                                    Р      Е      Ш      И      :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480/ 21. 10. 2016 год. по НАХД № 1025/ 2016 год. на Районен съд, гр. Добрич.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

         

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

 

                                                                                        2…………………….