Р Е Ш Е Н И Е

 

483./ 20.12.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Дарина Витанова 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:            Силвия Сандева                                  

                                                                                                                Нели Каменска

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Румяна Желева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 579 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Добрич, подадена чрез ст.юрисконсулт хххх срещу решение № 143/05.10.2016г., постановено по нахд № 157/2016г. по описа на Районен съд гр.Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 08-0803078/034 от 29.02.2016г., издадено от хххх- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Касаторът счита, че решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Твърди, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството за неизпълнение на всяка поотделно принудителна административна мярка, именно защото се касае за неплащане на възнаграждение за различен месец. По този начин работодателят бил лишил служителката от средства за преживяване за дълъг период. В случая предвид факта, че за всеки месец се е дължало отделно трудово възнаграждение, административно-наказващият орган бил издал множество предписания за изплащане на трудовите възнаграждения по чл.128, т.2 от КТ. Същите не били обжалвани, влезли са в сила и правилно за всяко от тях било издадено отделно наказателно постановление. Моли след отмяната на решението да се постанови решение, за потвърждаване на законосъобразно издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „хххх“АД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление в гр.Балчик, представлявано от С.П.С., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.М.Д.-*** изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на РС гр.Балчик да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви и пледира същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

 

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като материалният закон е приложен правилно.

В производството пред въззивния съд е установена следната фактическа обстановка: С наказателно постановление № 08-0803078/034 от 29.02.2016г., издадено от директора на Д“ИТ“ -Добрич за това, че „хххх“АД, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.21 от Протокол № ПР041071/17.11.2015г. да изплати трудовото възнаграждение за месец април 2015г. на хххх в срок до 14.12.2015г. - нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция от 1 500 лв.

От данните по делото се установява, че по сигнал на хххх от 11.09.2015г., който твърди, че е охранител в дружеството, контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ извършили проверка на „хххх“ ЕООД за резултатите, от която съставили Протокол с № ПР041071 от 17.11.2015г. За работника,  подал сигнала, не се съдържат констатации, но са направени такива, че дружеството, в качеството на работодател, не е изплатило трудовите възнаграждения на множество други работници, посочени поименно, един от които е и хххх. Това е описано от т.5 до т.26, общо в 22 отделни пункта от протокола за всеки един отделен месец, за периода от м. декември 2013г. до месец септември 2015г. Независимо от констатация за неизплащане на трудовите възнаграждения на множество  работници  в  същия протокол контролните органи са дали предписание на работодателя да изплати пълното трудово възнаграждение само на един от тях - хххх. Това предписание обаче също е описано в двадесет и два отделни пункта според месеците на дължимото възнаграждение. При повторна проверка, извършена на 15.02.2016г. и обективирана в Протокол № ПР1606342 контролните органи констатират, че работодателят не бил изплатил трудовите възнаграждения на хххх. Тази констатация отново  е  описана  в  двадесет и две отделни точки.

Между страните по делото няма спор, а и е служебно известно обстоятелството, че по отношения на всяка от направените в двадесет и два отделни пункта в протокола констатация е издаден акт за установяване на административно нарушение.

 Процесният АУАН е съставен на 23.02.2016г. и в него е вписано, че „хххх“АД в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.21 от Протокол № ПР041071/17.11.2015г. да изплати трудовото възнаграждение за месец април 2015г. на хххх в срок до 14.12.2015г. Срещу този акт за установяване на административно нарушение с № 08-0803078, както и срещу останалите двадесет и един броя актове за установяване на административни нарушения, представляващият дружеството е подал възражение, в което е посочил, че дружеството не осъществява дейност от м.март 2015г., а главният счетоводител хххх е и член на Съвета на директорите на дружеството, участва в неговото управление и е собственик на част от акциите.  На 29.02.2016г. наказващият орган е издал оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, с което за неизпълнение на предписанието да се изплати възнаграждението на хххх за м.април 2015г., е наложил на дружеството имуществена санкция от 1 500 лв. Видно от съдържанието на наказателното постановление, възражението на изпълнителния директор на дружеството не е обсъдено.

Самата хххх е направила писмено изявление в декларация, че тя в качеството си на главен счетоводител и член на Съвета на директорите на „хххх“АД, а също и собственик на акции от капитала на дружеството, не е искала изплащане на трудово възнаграждение за м.април 2015г., предвид обстоятелството, че е запозната с лошото финансово състояние на предприятието. По делото е представен Протокол от 04.05.2015г., видно от който е взето решение неплатените трудови възнаграждения на работниците да се изплатят след продажба на дружеството или след ликвидация.

С оглед така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е извършил преценката си за законосъобразност на процесното наказателно постановление, разглеждайки го  като част от поредица от още 21 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник. Касационният състав напълно споделя извода на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като противоречи на целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ - да бъдат удоволетворени вземанията на работниците от техния работодател.

Действително в случая има отделни нарушения, но те са спрямо отделните работници. Видно от документите в преписката, останалите работници на дружеството, не са получили защитата от контролните органи, понеже последните не са дали предписание да се изплатят и техните възнаграждения. Вместо това незаконосъобразно за едно и също административно нарушение, извършено спрямо един от работниците на дружеството, са издадени 22 броя АУАН и 22 бр. наказателни постановления. След като контролните органи на Инспекцията по труда са дали предписание за изплащане на пълното трудово възнаграждение само на един работник, то неизпълнението на това предписанието е едно нарушение, а не 22 бр. нарушения, понеже предписанието е описано по месеци в 22 пункта.  Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение за отделните месеци на един от работниците в дружеството. Затова правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция счита също, че процесното наказателно постановление, разглеждано като част от поредица от още 21 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник, освен че противоречи целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ, които са работниците да получат дължимите им се възнаграждения, но противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН. С незаконосъобразното налагане двадесет и два пъти на предвидената в закона имуществена санкция от 1 500 лв.  за процесното нарушение, работодателят не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 143 от 05.10.2016г., постановено по  нахд № 157/ 2016 г. по описа на Районен съд - Балчик.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                   ЧЛЕНОВЕ:..............................