Р Е Ш Е Н И Е

 

 1 /05.01.2017г., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА 

                                                                                                        НЕЛИ КАМЕНСКА

           

           При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д. № 573/2016год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

           Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от А.Г.Н., с ЕГН **********, от гр. Провадия срещу решение № 367/15.07.2016г. по н.а.х.д. № 719/2016г. по описа на Добричкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000134/12.04.2016г., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” – Добрич, с което на касатора, за нарушение на чл.8, §2, изр.2, вр. чл.4, б.“ж“, второ тире от Регламент № 561/2006г. вр. чл.78, ал.1, т.1 и на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени НП. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че посоченият в НП период на извършване на нарушението от 23.50 часа до 06.00 часа следва да се приеме като такъв от 06.00 часа до 23.50 часа, като изписването на периода в обратен хронологичен ред не е довело до неяснота по отношение на времето на извършване на нарушението. Сочи се, че всеки времеви период има своите начало и край, като така нареченият от съда обратен хронологичен ред е неприложим, когато става дума за отрязък от време, в който се твърди, че е извършено административно нарушение. От друга страна се твърди, че съдът е обосновал изводите си на негодно веществено доказателство, тъй като няма данни приложеният по делото тахографски лист да е иззет по установения от закона ред.

           Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й по подробно изложени в писмено становище съображения.

           Представителят на ДОП счита касационната жалба за неоснователна и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:  

           С процесното наказателно постановление касаторът е наказан за това, че на 13.03.2016г. в качеството му на водач на МПС, оборудвано с аналогов тахограф, не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за периода от 23.50 часа до 06.00 часа, с което е нарушил чл.8, §2, изр.2 от Регламент № 561/06 във вр. чл.4, б.“ж“, второ тире и във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. В НП е посочено, че намалената дневна почивка е намалена с 2 часа и 50 минути, като нарушението е установено от тахографски лист от 13.03.2016г. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице безспорни доказателства за извършеното нарушение, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Позовавайки се на приложения по делото тахографски лист, както и на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, съдът е приел, че жалбоподателят е започнал работа и е поставил тахографския лист в 06.00 часа на 13.03.2016г., респективно е приключил работа и е извадил тахографския лист в 23.50 часа, т.е. не е ползвал почивка от най-малко девет последователни часа. Отхвърлил е възражението на защитата, че не е ясно в кой период от време е извършено нарушението, като е посочил, че в АУАН и НП ясно е посочена датата на нарушението и това е 13.03.2016г. Приел е, че фактът, че административнонаказващият орган е посочил времевия период в обратен хронологичен ред не изменя по никакъв начин приетата фактическа обстановка, не внася неяснота относно времето и мястото на извършване на вмененото административно нарушение и не рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя.

            Настоящият касационен състав не споделя тези изводи на съда, като счита, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в тях липсва пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение.

В случая процесното деяние е описано като нарушение на дневната почивка за 13.03.16 г., която била по-кратка от намалената 9 - часова почивка за периода от 23.50 часа до 06.00 часа. Съгласно нормата на чл. 8, § 2, изр.2 от Регламент № 561/06 за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка съгласно чл. 4, б.ж, второ тире от Регламент № 561/06. Следователно НП трябва да съдържа данни за момента, в който е изтекла предходната дневна, респективно седмична почивка, като се индивидуализират началото и края на самия проверяван 24 - часов период, в който водачът е бил длъжен да ползва следващата си дневна почивка, за да може да бъде преценено съставомерно ли е осъщественото от жалбоподателя деяние по посочения за виновно нарушен текст от регламента. Разпоредбите на този текст са относими към 24 - часови периоди, а не към календарни дати. При това положение отбелязването в НП, че нарушението е извършено на 13.03.2016 г. би довело до извода, че намалената дневна почивка е следвало да бъде ползвана до 00, 00 ч. на посочената дата, което е в противоречие със записванията в тахографския лист и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, сочещи, че 24-часовият период, в рамките на който водачът е следвало да ползва намалена дневна почивка от поне 9 часа, е започнал в 06.00 часа на 13.03.2016г. и е завършил в 06.00 часа на 14.03.2016г. Именно тези конкретни факти, изложени от свидетелите в съдебно заседание, е следвало да намерят словесно отражение в обстоятелствената част на наказателното постановление, за да съответства неговото съдържание на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Вместо това нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани по толкова неясен начин в АУАН и НП, че са довели до объркване дори районния съд, който неправилно в мотивите към решението си е приел, че времевият период е посочен в обратен хронологичен ред, смесвайки нормативноопределения 24-часов период с нормативноопределения период за дневна почивка. В случая посоченият в НП период от 23.50 часа до 06.00 часа е всъщност периодът от 23.50 часа на 13.03.2016г. до 06.00 часа на 14.03.2016г., който според наказващият орган се явява най-дългата почивка, направена от водача, за период от 24 последователни часа. Тази констатация обаче не може да се изведе непосредствено от текста на НП, а само и единствено от събраните по делото доказателства и съдържащите се в тях данни. Правилно в писмения си отговор по касационната жалба ответникът е посочил, че ако водачът е искал да спази нормативните изисквания, е трябвало да преустанови управлението на автомобила в 21.00 часа на съответната дата (13.03.2016г.), за да има възможност да ползва поне 9 часа последователна почивка, така както е регламентирано в чл.8, §2, изр.2 от Регламент № 561/06, но всичко това е следвало да бъде описано точно и подробно в АУАН и НП, а не тепърва да бъде уточнявано в съдебното производство, което е недопустимо. Недопустимо е конкретните обстоятелства по извършване на нарушението, в т.ч. и времето на извършване на нарушението, да се извличат по пътя на тълкуването - обвинението в извършване на конкретно административно нарушение следва да е ясно, детайлно и недвусмислено и то да се съдържа изрично в НП. Този недостатък не може да бъде саниран в съдебната фаза на контрол, тъй като съдът не може да замества или допълва волята на наказващия орган.

Спазването на изискването за форма и съдържание е от изключително значение за законосъобразното развитие на административнонаказалния процес с оглед на гарантиране правото на защита на нарушителя в пълен обем. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички факти и обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на деянието, и то по ясен и разбираем начин. Непълното и неточното описание на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Ето защо, доколкото направеното от административнонаказващия орган описание на нарушението не съответства на изискванията на ЗАНН, тъй като е довело до неяснота на обвинението и ограничаване на правото на защита на наказаното лице, то обжалваното НП се явява незаконосъобразно от формална страна. Затова, като го е потвърдил, ДРС е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови друг по същество, с който да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТМЕНЯ решение № 367/15.07.2016г. по н.а.х.д. № 719/2016г. по описа на Добричкия районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 28-0000134/12.04.2016г., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” – Добрич, с което на А.Г.Н., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.8, §2, изр.2, вр. чл.4, б.“ж“, второ тире от Регламент № 561/2006г. вр. чл.78, ал.1, т.1 и на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАПр, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                           2.