Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

Добрич, 22.03.2017  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ изслуша докладваното от председателя административно дело № 571/ 2016 год.

Производството по делото е по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 204 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 2376/ 11.11.2016 г. на В.П.Й., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Н.А., ДАК, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК срещу Областна дирекция “Земеделие”.

В първоначалната искова молба се сочи, че ищцата е наследник на ххх Х. ххх, б.ж. на с. Телериг, общ. Крушари, починала на 29.02.1976 г. С Решение № 3908 от 08.12.1999 г. по преписка № 2704/ 20.01.1992 г. Общинска поземлена комисия Крушари (сега ОС „Земеделие“) възстановява на наследниците на ххх Х. ххх съгласно план за земеразделяне  в землището на с. Телериг нива от 26.511 дка, имот № 097085. Твърди се в исковата молба, че ищцата не е могла да встъпи във владение на нивата, тъй като се оказало, че е собственост на трето лице – ххх от гр. Варна. Същият предявил срещу ищцата иск да се признае за установено, че той е собственик на възстановения й имот, по който е било образувано гр. дело № 101/ 2004 г. на Районен съд – Добрич. С решението по делото ищцата била осъдена да предаде имота на ххх. С молба № ПО – 022968 от 20.07.2010 г. Й. поискала Областна служба  Добрич да предприеме действия, за да й възстанови Общинската  служба „Земеделие“ наследствената земя.  По – късно се обърнала към Министъра на земеделието, сочи ищцата, тъй като от молбата й нямало резултат. През 2011 г. предявила иск срещу Общинска служба „Земеделие“ с. Крушари за обявяване нищожността на Решение № 3908/ 08.12.1999 г. ( в исковата молба е записано поради техническа грешка 3909). С Решение по гр. дело № 5341 от 2011 г. Районен съд – Добрич прогласил нищожността на решението на Общинска служба „Земеделие“ с. Крушари. С Решение К 02319/ 10.08.2012 г. ОС „Земеделие“ възстановила на ищцата отново земеделска земя в общ размер от 26.500 дка в землището на с. Телериг, като е била въведена във владение на 01.10.2013 г. Й. сочи в исковата си молба, че дотогава била лишена изцяло да обработва наследствената си земя, да получава добиви от нея или да получава ежегодно рента. Добавя, че през този период не само била лишена от материални облаги, но живяла в постоянно напрежение и стрес от кореспонденции с държавни служби, от завеждане и отговаряне по съдебни дела. Всички тези неблагополучия в материално и морално отношение й се случили единствено по вина на държавни институции. Претендира, че в резултат на неправилно и незаконно прилагане на задълженията си по реституиране на земята й, останала в наследство от майка й ххх ххх, Общинска служба „Земеделие“ издала незаконосъобразно, нищожно решение, като получила решение за възстановяване на собствеността едва на 30.07.2012 г. Настоява, че след като държавните органи не са й възстановили земята в сроковете по закон, й дължат обезщетение за претърпените материални вреди. Според ищцата претърпените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на Общинска служба „Земеделие“ с. Крушари и Областна дирекция „Земеделие“ гр. Добрич. Твърди, че е справедливо да бъде обезщетена за целия период, през който не е получавала рента, считано от 01.10.2000 г. до 01.10.2013 г., за 13 стопански години, като претендира обезщетение в размер на годишна рента от 70.00 лв. на декар земеделска земя, а именно в размер на 24 125. 50 лв. за целия период., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл в първоначалната искова молба се съдържа петитум да бъде осъдена Държавата, представлявана от Областна дирекция „Земеделие“, да заплати на ищцата сумата от 24 125. 50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди  от незаконни действия на държавни органи, тъй като е била лишена от владението на поземлен имот (нива) и да получава рента от по 70.00 лв. на декар за 26.511 дка земя за времето от 01.10.2000 г. до 01.10.2013 г. , ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната сума.

С допълнителна молба от 08.12.2016 г. Й. заявява, че претендираните от нея вреди са в резултат на нищожен акт, издаден от държавен орган. Като ответник посочва Областна дирекция „Земеделие“ гр. Добрич. (л. 79) В допълнителната молба навежда доводи, че е била лишена да управлява и се разпорежда със собствената си земеделска земя – да я обработва лично или чрез трето физическо или юридическо лице, да сключва договор за аренда или за наем срещу договорено заплащане, била лишена да сключва възмездни договори – да продаде земята или да я прехвърли на свои близки срещу задължението им да бъде обгрижвана и гледана, тъй като е с влошено здравословно състояние. Допълва, че не е могла да реализира имуществена облага, да получава доход от земята по вина на държавен орган. 

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н.А., ДАК, която поддържа исковата молба и допълнителната молба с уточнителния й вариант. В съдебно заседание на 23.01.2017 г. прави изменение по отношение периода на претенцията и заявява, че претендира обезщетение за периода от 01.01.2004 г. до 01.10.2013 г. В съдебно заседание на 06.03.2017 г. прави изменение на иска по отношение неговия размер, като намалява претенцията си на 10 560. 95 лв. и претендира уважаване на иска в този размер.

На 15.03.2017 г. представя писмена защита с вх. № 577, в която поддържа претенцията си, като смесва основанията за претендиране на обезщетение –сочи, че е извършено незаконосъобразно действие от държавен орган, но допълва, че това действие е издаване на нищожно решение. Настоява, че правото на обезщетение не е погасено по давност, като излага становище, че то възниква от изискуемостта на вземането и счита, че това е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е прогласена нищожността на административния акт – 12.06.2012 г. Нито в исковата молба, нито до приключване на пледоариите е направила искане за разноски, но в писмената защита се прави такова.

Ответникът - Областна дирекция „Земеделие“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция в писмен отговор (л. 96 – 98) и в съдебно заседание. На първо място, описва фактическата обстановка и настоява за извода, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Настоява, че липсват вреди, съответно че ако има вреди, то липсва пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразния акт. В тази връзка излага становище, че съдебната практика приема, че пропуснатите ползи като вид имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване при непозволено увреждане, се състоят в неполучено сигурно увеличение на имуществото на лице, каквото счита, че не е доказано. Освен това добавя, че вредите трябва да бъдат преки и непосредствени, а не бъдещи и евентуални. Прави възражение, че е изтекла петгодишната погасителна давност на вземането за обезщетение предвид обстоятелството, че се претендират права в резултат на нищожен акт. В тази връзка се позовава на ТР № 3/ 2004 на ОСГК на ВКС. Изтъква, че ОД „Земеделие“ е съдействала на ищцата за разрешаване на възникналия проблем, поради което не може да претендира обезщетение. Счита, че ищцата също е допринесла за забавяне разрешаването на казуса. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава становище, че исковата молба е неоснователна, като заявява, че според него не е реализиран фактическият състав на отговорността на Държавата за дейности на администрацията, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е била установена причинно – следствена връзка между нищожния акт и претендираните вреди. От друга страна изтъква, че погасителната давност е изтекла.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети като доказателства гр. дело № 101/ 2004 г. по описа на Районен съд – Добрич, ведно с образуваните по жалби срещу решението по това дело гр. дела № 661/ 2004 и 718/ 2006 г. на Окръжен съд – Добрич, както и гр. дело № 3753/ 2008 на ВКС и № 755/ 2005 на ВКС.

Видно от Удостоверение за наследници ГР - 04 - 329/ 2012 г., В.П.Й., ЕГН **********,***, е наследник на ххх Х. ххх (л. 9).

В.П.Й. е подала до Общинската поземлена комисия Заявление с вх. № 2704/ 20.01.1992 г., с което като наследник на ххх Х. ххх е поискала да й бъде възстановена собствеността върху земеделските земи в землището на с. Телериг, общ. Крушари  - нива от 25 дка и лозе от 2 дка, местност Сатмалията. (л. 56 от вгр. дело № 718/ 2006 на ДОС) С Решение № 010 от 07.11.1995 г. Поземлена комисия Крушари възстановява правото на собственост на наследниците на ххх Х. ххх на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и протокол № 3908/ 30.11.1992 г. за определяне категориите на земеделските земи, съгласно плана за земеразделяне на землището на село Телериг – нива от 26.511 дка, четвърта категория, местност Ибрям Чаир, имот № 128027 по плана за земеразделяне, при съответни граници и съседи. (л. 85 от вгр. дело № 718/ 2006 г.)

От Протокол № 1/ 29.12.1997 г. (л. 22 – 23 от вгр. дело № 661/ 2004 г. на ДОС) се установява, че нарочна комисия е разгледала възраженията срещу решения на поземлената комисия и е констатирала, че с вх. № 6 от 24.11.1997 г. В.П.Й. е подала възражение срещу влезлия в сила план за земеразделяне на землището на с. Телериг в съответствие с § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ срещу решението на ПК по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В протокола е вписано, че преработката се налага по вина на фирмата – изпълнител.

Със Заповед № РД 46 - 47 от 25.02.1998 г. на Министъра на земеделието на основание чл. 27, ал. 6, т. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 45а, ал. 2 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ е разрешена замяната на 43.605 дка държавна земя, прилежаща територия към обект "Кравекомплекс" в землището на с. Жегларци, общ. Тервел със земеделска земя, като за землището на  с. Телериг това е парцел 24 от масив 97 - нива от 50.006 дка. (л. 98 от бяла папка към вгр. дело № 718/ 2006 г. на ОС - Добрич). В резултат е сключен и Договор за замяна между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и фирма "ххх" ЕООД, в част от предмета на който е нивата от 50.006 дка в землището на с. Телериг. (л. 95 - 97 от вгр. дело № 718/ 2006 г. на ОС - Добрич). Видно от нотариален акт за продажба № 61 от 23.01.1998 г., фирма "ххх" ЕООД е придобила нивата от 50.006 дка, предмет на замяната, от ххх С. (л. 105 от същото дело). Преди това обаче ххх Неделчева (С.) с нотариален акт за замяна от 18.08.1997 г. заменя 1/10 идеална част от същата нива от 50.006 дка, имот № 097024, срещу движими вещи с ххх (л.3 от гр. дело № 101/ 2004 г. а ДРС) Същият ден е сключен и договор за доброволна делба между двамата, като ххх става собственик на нивата от 50.006 дка , четвърта категория, местност Бежене, имот № 097024 по плана на землището на с. Телериг. (л. 4 от гр. дело № 101/ 2004 г.)  

Със Заповед на Министъра на земеделието № РД - 46 - 371/ 09.04.1998 г., във връзка с чл. 26 от ППЗСПЗЗ и на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено да бъде преработен частично влезлият в сила план за земеразделяне за землището на с. Телериг, общ. Крушари, в масиви с №№ 97, 122 и 128 с обща площ 47 дка. Указано е в заповедта измененията на плана да се извършат съгласно изискванията на протокол от 29.12.1997 г. (л. 21 от гр. дело № 101/ 2004 г.) Протоколът е изготвен в резултат на постъпили възражения по влезлите в сила планове за земеразделяне срещу решенията на ПК по чл. 14, ал. 3 за землището на с. Телериг. На второ място в списъка е В.П.Й.. Видно от приложените доказателства по вгр. дело № 661/ 2004 г. на Окръжен съд - Добрич (л. 20 - 23; л. 39), е уважено възражението на В.Й., като е предвидено да й се отреди парцел от ОПФ - стопански двор. От скица № КО1200/ 27.11.2003 г. на имот № 097024, собственост на ДПФ - МЗГАР по Заповед за замяна № 47 от 25.02.1998 г., с площ от 50.00 дка, нива, четвърта категория, се вижда, че от имот 097024 са образувани имоти с №№ 097085, 097086, 097087 и 097088 в землището на с. Телериг.

На 14.06.1999 г. В.Й. подава нова молба, с която заявява, че не иска имот в стопанския двор, а в местността „Резервоара“. (л. 55 от вгр. дело № 718/ 2006 г. на ДОС) 

С Решение № 3908/ 08.12.1999 г. (л. 13) Поземлена комисия с. Крушари  възстановява правото на собственост на наследниците на ххх Х. ххх съгласно плана за земеразделяне на землището на с. Телериг, общ. Крушари, както следва: нива от 26.511 дка, четвърта категория, местност Бежене, имот № 097085 по плана за земеразделяне, при съответни граници и съседи, конкретно посочени в решението.

С Решение № 582 от 07.07.2004 г. гр. дело № 101/ 2004 г. на Районен съд - Добрич, образувано по искова молба, подадена от ххх, срещу В.П.Й., с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, е признато за установено по отношение на В.П.Й., че ххх е собственик на нива от 26.511 дка, четвърта категория, находяща се в местността "Бежене", имот № 097085по плана за земеразделяне на землището на с. Телериг, община Крушари, съставляваща част от бивш имот № 097024 по плана за земеразделяне на землището на с. Телериг, на площ от 50.006 дка, като осъжда В.П.Й. да предаде на ххх владението върху описания имот, както и осъжда  същата да му заплати обезщетение за лишаването му от ползите на нивата за периода 08.12.1999 г до 01.12.2003 г. Решението е влязло в сила на 18.06.2009 г. По същото това дело е прието за установено, че Й. е въведена във владение от датата на постановяване на възстановителното й решение - 08.12.1999 г. и че оттогава до постановяване на Решение № 582 по гр. дело № 101/ 2004 г. Й. е получавала добиви от имота, като видно от експертизата по това дело размерът на наема е бил по 12 лв. на декар. (л. 38 и 48 от гр. дело № 101/ 2004 г.)

С Решение от 29.12.2011 г. по гр. дело № 5341 по описа на Районен съд - Добрич, поправено с Решение № 72 от 21.05.2012 г., е прогласена нищожността на Решение № 3908/ 08.12.1999 г. на Общинска служба по земеделие при Община Крушари / ПК Крушари (л. 89 - 94) 

По делото са приети молба от 20.07.2010 г. на В.П.Й. до Областна служба "Земеделие" (л. 30), писма от ОбС Крушари, Областна дирекция "Земеделие", Министерство на земеделието (л. 61 - 68), всички свързани с казуса.

По искане на Й. е назначена съдебно - счетоводна експертиза, при която вещото лице, като вземе предвид размерът на земеделската земя, за ползите от която се претендира обезщетение, проучване на размера на рентите за процесния период, да даде отговор за размер на обезщетението на база средна цена на рентата за землище с. Телериг. (л. 183 - 191). В публично съдебно заседание на 06.03.2017 г. е изслушано заключението на вещото лице и е приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че е срещнало затруднение при откриване на доказателства за размера на рентата за конкретния период и землище, поради което дава същия за процесния период във варианти, но за област Добрич. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При проверка на допустимостта на иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от нея обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегната от действието на прогласеното за нищожно по съдебен ред Решение на Общинска служба по земеделие/Поземлена комисия - Крушари за възстановяване на земеделска земя в землището на с. Телериг, общ. Крушари. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд - Добрич, по реда на глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по местоживеене на ищцата, респ. по мястото на увреждане съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предявеният иск за обезщетение за вреди черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно този текст, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като, ал. 2 на същия предвижда, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.

Във фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая с уточнителната молба ищцата твърди, че е претърпяла вреди - пропуснати ползи в резултат на нищожно решение за възстановяване на наследствената й земя по реда на ЗСПЗЗ. Сочи, че претенцията е, тъй като държавният орган е действал незаконосъобразно при реституиране на земеделската земя, но същевременно претенцията е не от незаконосъобразни действия, а от нищожен акт. За пълнота следва да се отбележи, че няма спор по делото, че Решение № 3908/ 08.12.1999 г., с което на ищцата е възстановено правото на собственост върху 26.511 дка земеделска земя, имот № 097085 в землището на с. Телериг, община Крушари, е нищожно поради обстоятелството, че е възстановен имот, който не е бил към онзи момент държавна или общинска собственост, а частна такава. В случая обаче следва да се има предвид, че органът по реституирането - ПК Крушари, а по - късно с изменение на ЗСПЗЗ - Общинска служба "Земеделие", който е част от структурата първоначално на Министерство на земеделието, а по - късно от ОД "Земеделие", е действал съобразно нормите на закона. Незаконосъобразното включване на този, наред с още три имота, в държавния/общинския поземлен фонд, не е резултат от действията на Поземлената комисия тогава, респ. на нейните служители. Съгласно чл. 7 от ППЗСПЗЗ в редакцията му към 1998 г. съдиите по вписванията уведомяват съответните поземлени комисии за извършените от тях вписвания или отбелязвания относно договори или други правни актове, с които е извършена делба, прехвърляне на собственост, учредяване на вещни права или други разпоредителни сделки със земеделска земя, в едномесечен срок от извършеното вписване, съответно отбелязване или заличаване на вписването. Липсват доказателства за такова уведомяване. Липсват и доказателства за извършена проверка от Министъра на земеделието преди издаване заповедта за замяна на имотите, респективно сключване на договора за замяна, при която да се установи, че имотът предмет на замяната преди да бъде закупен от заменителя „ххх“ ЕООД, е станал вече собственост на ххх. Неизпълнението на задълженията на съдиите по вписванията, респ. на Министерство на земеделието е довело до това да бъде извършено изменение в плана за земеразделяне и да бъдат включени в ДПФ и впоследствие реституирани имоти, които са частна собственост. Последващите действия на Поземлена комисия Крушари/ ОС „Земеделие“ по възстановяване на един от тези имоти на ищцата не е в пряка причинна връзка с незаконните действия по включване на имотите в ДПФ. В този смисъл липсва пряка причинна връзка между незаконосъобразното поведение на държавен орган и нищожното решение, от което се претендират вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т.е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/общинския орган или на длъжностното лице. Именно липсата на пряка причинно - следствена връзка между нищожното решение и твърдяния вредоносен резултат в случая е основание за изключване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Освен това, за да се ангажира отговорността на държавата по този текст, ищецът следва да установи не само наличие на незаконосъобразен акт (в случая нищожен акт) на администрацията и причинна връзка между претендираните вреди и постановяването на акта, но и тяхното реално настъпване в неговия патримониум, тъй като на обезвреда подлежат само действително претърпените щети. В случая ищецът не е доказал с годни доказателствени средства, че е понесъл претендираните вреди. В случая не се доказват настъпили имуществени вреди – пропуснати ползи, нито в посочения от ищеца, нито в установения в експертното заключение размер. Вещото лице изрично заяви, че е дало заключението си във варианти, тъй като не е могло да намери информация за конкретното землище за съответните години. Освен това математическите сметки за периода 2010 до 2013 г. сочат, че при изчисление на средната стойност в последна графа на таблицата вещото лице не е изчислило правилно стойността, като е делило сбора от трите стойности на две, а не на три, както е редно за средна стойност. В този смисъл и претендираният размер от 10 560. 95 лв. не е доказан. В допълнение следва да се изтъкне, че от заключението на вещото лице по гр. дело № 101/ 2004 г., извършено в най - близък период до предоставяната рента (л. 48 от гр. дело № 101/ 2004 г.), се установява, че арендаторът, при когото е била процесната земя, е заплащал по 12 лв. на декар рента за годините, в които е била отдадена под аренда земята при него, включително и до 01.12.2003 г., което е във фрапираща разлика със сумите, посочени в заключението на вещото лице по настоящото производство. На последно място, в допълнителната молба ищцата навежда доводи за различни варианти на вреди – не е могла да обработва земята  лично или чрез трето физическо или юридическо лице, да сключва договор за аренда или за наем срещу договорено заплащане, била лишена да сключва възмездни договори – да продаде земята или да я прехвърли на свои близки срещу задължението им да бъде обгрижвана и гледана, тъй като е с влошено здравословно състояние, но не е представила доказателства, които да установяват конкретни действия по тези твърдения. Като вид отрицателна последица, която подлежи на обезщетяване, пропуснатите ползи като вреди се състоят в неполучено сигурно увеличение на имуществото на увреденото лице. Когато претендира обезщетение за пропуснати ползи ищецът трябва безспорно да установи, че неговото имущество със сигурност би се увеличило, ако не беше незаконосъобразният акт, т.е. че последният се явява самостоятелна и единствена пречка за такова увеличение при нормално състояние на оборота. В негова тежест е и доказването на вида и размера на това увеличение. Ето защо в случая остават недоказани претендираните вреди.

Основателно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът намира, че по отношение на тази претенция вземането му е погасено по давност по общите правила на този институт, приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, по субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която с изтичане на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането по така индивидуализираната искова претенция /самостоятелно обособена като времетраене, цена и основание/, е погасено по давност и в светлината на разпоредбите на т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС за на началния момент, от който започва да тече погасителната давност. В случая ищцата претендира право на обезщетение от нищожен акт – Решение № 3908 от 08.12.1999 г. Съгласно ТР № 3/ 2004 г. от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване става изискуемо вземането за обезщетение за вреди. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. В случая се касае за претенция от нищожен административен акт. Неговата нищожност е прогласена още с Решение по гр. дело № 5341/ 2011 г. на Районен съд – Добрич, което не е обжалвано и е влязло в сила, видно от отметката върху него. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Решението е прието като доказателство в настоящото производство, но то е от значение единствено за констатиране на произнасяне по нищожността на акта. За възражението за погасителна давност е от значение датата на акта – 08.12.1999 г. В случая 5-годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който е започнал да тече от 08.12.1999 г. (датата на издаване на нищожното решение), е изтекъл, съгласно правилото на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, на 09.12.2004 г. – работен ден. Исковата молба е подадена на 11.11.2016 г. Предвид изложеното и на това основание исковата претенция е неоснователна.

На последно място и за пълнота следва да се отбележи, че ищцата претендира вреди за периода от 01.01.2004 г. до 01.10.2013 г., но от доказателствата по делото се установява, че на 20.07.2012 г. със Заповед № РД – 08 – 430 на Кмета на Община Крушари е разпоредено да се възстанови правото на собственост на ищцата върху 26.500 дка земеделска земя, като са описани и конкретните имоти. (л. 123) В резултат на 30.07.2012 г. е издадено ново Решение № 3908, с което е възстановено правото на собственост на ищцата. (л. 127). След 30.07.2012 г. ищцата вече е могла да се разпорежда със собствената си земя, поради което претенцията й за периода от 30.07.2012 г. до 01.10.2013 г. и на това основание е неоснователна. Имайки предвид датата на подаване на исковата молба и претендирания период на обезщетение, дори да се изчислява периодът на погасителна давност 5 години преди подаване на исковата молба, то с оглед датата на постановяване на последното възстановително решение, формално може да се претендира обезщетение само за периода от 11.11.2011 г. до 30.07.2012 г. Както беше посочено вече, от една страна обаче като цяло липсва пряката причинно - следствена връзка между нищожното решение и претендираните вреди, а от друга страна останаха недоказани конкретни преки и реални, а не евентуални, вреди за този период.

Ето защо, поради липса на обективните предпоставки за реализиране на отговорността на ответника и и изтекла погасителна давност, ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Предвид изхода на спора и липса на сторено искане за присъждане на разноски от ответника, съдът не се произнася за такива.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, предвид обстоятелството, че ищцата не е изпълнила задължението си и не е внесла разликата от 130 лв. до пълния определен на вещото лице хонорар за изготвяне на експертизата в срока, даден й от съда, същата следва да бъде осъдена да стори това със съдебното решение.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Й., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК срещу Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич да заплати на ищцата сумата от 10 565. 90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди  от нищожен акт – Решение № 3908/ 08.12.1999 г. на Поземлена комисия Крушари/ ОС „Земеделие“ Крушари, за времето от 01.01.2004 г. до 01.10.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната сума.

ОСЪЖДА В.П.Й., ЕГН ********** *** да внесе по сметка № BG10BPBI79383398498601, BIC ***дминистративен съд – Добрич сумата от 130 лв. (сто и тридесет лева) за възнаграждение на вещо лице по изготвената и приета СИЕ.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: