Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …………/10.04.2017г., гр.Добрич

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

            При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 569/2016г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.204, ал.4 от АПК и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е образувано след изпращането му по компетентност с определение № 1835/26.10.2016г. по гр. дело № 2902/2016г. по описа на Районен съд – Добрич.

            Предявените от Н.Г.И. с ЕГН ********** *** срещу Министерството на здравеопазването обективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, уточнени с допълнителна писмена молба с вх.№ 2657/13.12.2016г. (л.112), както и в съдебно заседание, проведено на 13.03.2017г., са за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 727, 88 лева, съставляващи пропуснати ползи от неполучени пенсии за инвалидност в размер на 131, 33 лева месечно за периода 13.06.2011г. – 16.06.2014г. вследствие от незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК да освидетелства ищцата в продължение на три години от подаването на молбата й за това, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, съставляващи претърпени душевни болки, унижения, неудобства и полагане на непосилен с оглед на нейните заболявания труд за периода 13.06.2011г. - 16.06.2014г. вследствие на същото незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на деликта (13.06.2011г.) до окончателното им изплащане. 

В исковата молба и в допълнителната уточняваща молба ищцата излага, че непосредствено след раждането си е диагностицирана със злокачествен тумор на левия бъбрек, довел до редица други придружаващи заболявания и усложнения. На 13.06.2011г. е подала молба за освидетелстване до ТЕЛК към „МБАЛ – Добрич“ ЕАД гр.Добрич, но решението за това е било издадено едва на 16.06.2014г., т.е. с три години закъснение. Твърди се, че за този период вследствие на противоправното бездействие на членовете на ТЕЛК е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, като е била лишена от възможността да получава инвалидна пенсия в размер на 131, 33 лева месечно и е понесла душевни болки, унижения и неудобства включително и от полагането на непосилен за нейното влошено здраве труд. Твърди, че след подаване на документите за освидетелстване многократно е ходила до болницата да се интересува кога ще дойде ред да разгледат нейните документи и да получи дата за явяване пред ТЕЛК, но това не се случило – нейните документи са лежали, забравени на рафта на библиотеката, отпращали я с обещанието, че ще придвижат документите й и после отново всичко се повтаряло - издирване, обещание и отпращане. През този период е била студентка на редовно обучение и е била задължена да полага задължителни практики на различни работни места, които не са били съобразени с нейното здравословно състояние, тъй като не е била освидетелствана за трайна неработоспособност. След като решението на ТЕЛК е било издадено, тя го е представила пред ТП на НОИ, но оттам първоначално са й отказали отпускане на инвалидна пенсия поради липса на три месеца осигурителен стаж, а след това при отпускането на такава не са й зачели времето от датата на подаване на документите за освидетелстване до издаване на решението на ТЕЛК.                                                          

            Ответникът – Министерството на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на исковете по съображения, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по тях. Счита, че надлежен ответник по исковете е „МБАЛ – Добрич“ АД гр.Добрич, тъй като териториалната експертна лекарска комисия е нейно структурно звено съгласно чл.105, ал.2 от ЗЗ, или алтернативно Регионалната здравна инспекция в гр.Добрич, тъй като нейният директор е открил териториалната експертна лекарска комисия в гр.Добрич и контролира дейността й. В условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като ищцата не е доказала от кое действие или бездействие на Министерството на здравеопазването е претърпяла вреда, каква точно е вредата, която е претърпяла, и каква е пряката и непосредствена връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилата за нея вреда. По изложените съображения иска прекратяване на производството по делото или евентуално отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.                                    

            Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за основателност на исковете, като счита, че е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като е безспорно доказано по делото, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ТЕЛК – Добрич, вследствие на което ищцата е претърпяла сочените в исковата молба вреди.           

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  страна : 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 13.06.2011г. Н.Г. е депозирала молба – заявление за първично освидетелстване с вх.№ А-1169/13.06.2011г. по описа на РИКМЕ при РЗИ –Добрич. На 15.06.2011г. заявлението на ищцата ведно с приложената медицинска документация е изпратено на ТЕЛК за общи заболявания при „МБАЛ-Добрич“ АД гр.Добрич. На 16.04.2014г. горепосочената ТЕЛК се е произнесла с експертно решение № 1207/056/16.04.2014г., с което е признала на ищцата 60 % неработоспособност за срок от три години с начална дата на инвалидизация - 09.06.2011г. и с водеща диагноза - злокачествено новообразувание на бъбрека.   

Със заявление с вх.№ МП 5817/07.05.2014г. до директора на ТП на НОИ – Добрич Н.Г. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане № **********/12.06.2014г. ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич е отказал на ищцата отпускане на лична пенсия за инвалидност на основание чл.74, ал.1, т.2 от КСО, тъй като няма необходимия осигурителен стаж от 1 година към датата на инвалидизиране – 09.06.2011г. (придобитият от нея осигурителен стаж към този момент възлиза на 00г., 09 месеца, 07 дни). След заплащане на осигурителни вноски по чл.9а, ал.1 от КСО за още три месеца съгласно удостоверение № 78/23.07.2014г. на ТП на НОИ –Добрич и подаване на второ заявление от 23.07.2014г. е издадено ново разпореждане № ********** от 26.09.2014г. на ТП на НОИ - Добрич, с което на Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер от 127, 50 лева, считано от 25.06.2014г., респективно в минимален размер от 131, 33 лева, считано от 01.07.2014г. съгласно чл.9 от ЗБДОО за 2014г.         

По делото са разпитани като свидетели Г.И.Г. (баща на ищцата) и М.И.Г. (леля на ищцата по бащина линия), показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се, въпреки близките им родствените връзки с ищцата, тъй като са основани на преки и лични впечатления и наблюдения върху психоемоционалното й състояние през целия процесен период от подаване на молбата за освидетелстване до постановяване на решението на ТЕЛК. От тези показания става ясно, че несвоевременното произнасяне на ТЕЛК – Добрич е причинило на ищцата силни негативни емоции и преживявания на разочарование, болка, унижение, притеснение, неудовлетвореност. В продължение на няколко години ищцата редовно е ходела до болницата да проверява дали са придвижени документите й за освидетелстване, като след всяко посещение, при което пренебрежително я отпращали с поредния отказ, се връщала у дома отчаяна, емоционално подтисната, обезсърчена, затваряла се в себе си, плачела, отказвала да се храни, мълчала, не разговаряла с никого, а в редките моменти, когато споделяла нещо с близките си, изразявала безпокойството и разочарованието си от продължителното бездействие на комисията и проточилата се във времето процедура по освидетелстването й. На няколко пъти ищцата е направила нервни кризи и се е налагало да търси спешна медицинска помощ, започнала да взема успокоителни лекарства, които продължавала да пие и досега. Невъзможността да получи инвалидна пенсия поради липса на експертно решение на ТЕЛК и необходимостта да отработва студентски практики въпреки влошеното си здраве са създали допълнително разочарование, обезверяване, чувство на непълноценност и безпомощност у ищцата. Всичко това е довело Г. до психически срив и е оказало силно негативно влияние върху цялостното й емоционално състояние за един продължителен период от време.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Предявените искове за обезщетение за вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и са процесуално допустими с оглед на въведените в исковата молба фактически твърдения, че вредите произтичат от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, което може да бъде установено от съда, който разглежда исковете за обезщетения съгласно чл.204, ал.4 от АПК, а дали това бездействие е при или по повод на осъществяване на административна дейност, пряко подчинена на ответника, е въпрос по основателността на исковете, т.е. по наличието на материалноправните предпоставки, които подлежат на преценка при разглеждане на спора по същество.   

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като ал.2 на същия предвижда, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Следователно фактическият състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.   

В случая ищцата претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от несвоевременното произнасяне на ТЕЛК за Общи заболявания – Добрич в нарушение на изискванията относно сроковете за освидетелстване, като счита, че отговорността на ответника произтича от неговите организационни, контролни и ръководни функции, с които разполага по силата на чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗ, във вр. чл.2 от  Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.

Териториалните експертни лекарски комисии са органи на медицинската експертиза и статутът им е регламентиран в чл.105 и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРРКМЕ), в действащите им редакции към момента на подаване на молбата за освидетелстване на ищцата, съгласно които те се откриват към държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и диспансерите от директора на съответния РЦЗ (сега РЗИ) съгласувано с министъра на здравеопазването и са структури звена на лечебните заведения, към които са открити. Членовете на ТЕЛК осъществяват дейността си въз основа на трудово правоотношение със съответното лечебно заведение, което се явява техен работодател. В чл.1, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза е посочено, че медицинската експертиза е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения, като според чл.35, ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, както и необходимите условия за работа на ТЕЛК - работни помещения, инвентар, пособия, канцеларски материали, транспорт, както и заместване на отсъстващите членове на ТЕЛК. Съгласно чл.82, ал.1, т.7, във вр. ал.5 от ЗЗ дейността по извършване на експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност се финансира от държавния бюджет, като за осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването на основание чл.107 от ЗЗ, във вр. чл.22, ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ. По своята организационна структура лечебните заведения, извън тези по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, са търговски дружества или кооперации съгласно чл.3 във вр. чл.37 от ЗЛЗ. От анализа на горепосочените разпоредби се налага изводът, че лечебното заведение, към което е открита ТЕЛК, допуснала бездействието, от което се твърди, че са произтекли вредите, следва да носи материалноправната отговорност за тяхното обезщетяване, а не Министерството на здравеопазването. Действително министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху медицинските дейности, сред които и дейността по медицинска експертиза, съгласно чл.5, ал.1, т.4 и чл.110 от ЗЗ, но това са общи надзорни и управленски функции, свързани с финансовото и структурно обезпечаване на медицинската експертиза, докато пряката контролна дейност се осъществява от ръководителите на лечебните заведения, които съгласно чл.62 от ПУОРОМЕРРКМЕ носят отговорност за правилната организация, качеството и контрол на медицинската експертиза включително чрез осъществяване на системен контрол за своевременност и качество на медицинската експертиза и вземане на мерки за отстраняване на допуснатите пропуски и грешки.

С оглед на изложеното Министерството на здравеопазването не е носител на права и задължения по материалното правоотношение и не е пасивно легитимиран по материалния спор, поради което исковете срещу него, а оттам и акцесорното искане за лихви от деня на увреждането следва да бъдат отхвърлени като неоснователни само на това основание, без да се разглеждат останалите доводи по същество. В случая ищцата би могла да реализира правата си чрез иск по чл.49 от ЗЗД срещу „МБАЛ – Добрич“ АД гр.Добрич, към което е открита ТЕЛК за общи заболявания - Добрич , но не и по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В съответствие с изхода от спора ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.78, ал.8 от ГПК. Действително ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по производството, но не и от отговорността за разноски на насрещната страна в случай на отхвърляне на исковете, поради което дължи заплащането им на ответника.

            Водим от изложеното, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.И. с ЕГН ********** *** срещу Министерството на здравеопазването обективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 727, 88 лева, съставляващи пропуснати ползи от неполучени пенсии за инвалидност в размер на 131, 33 лева месечно за периода 13.06.2011г. – 16.06.2014г. вследствие от незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК да освидетелства ищцата в продължение на три години от подаването на молбата й за това, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, съставляващи претърпени душевни болки, унижения, неудобства и полагане на непосилен с оглед на нейните заболявания труд за периода 13.06.2011г. - 16.06.2014г. вследствие на същото незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на деликта (13.06.2011г.) до окончателното им изплащане. 

            ОСЪЖДА Н.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Министерството на здравеопазването сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.                  

            РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Административен съдия: