Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№476

гр. Добрич,  19.12.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                              ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря С.К. и прокурор СВИЛЕНА КОСТОВА – ОП Добрич разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм..д. 566/2016 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

      Образувано е по  касационна жалба на П.А.П. от гр. Варна, подадена чрез мл.адвокат М.Ж. - ВАК срещу Решение №403 от 30.08.2016 г. по нахд №897/2016 г. на Добрички районен съд. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението си, въззивния съд е допуснал съществени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, при необоснованост на изводите. Излагат се твърдения, че  деянието не осъществява признаците на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и  са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, т.е. деянието е “маловажен случай”. Моли, съдът да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъде отменено наказателното постановление.

       Ответникът по касационната жалба, счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Твърди се, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и се моли да се потвърди решението.

       Окръжния прокурор счита,  че жалбата е  неоснователна, а решението на Районен съд гр. Добрич е правилно и законосъобразно. Моли, да се потвърди решението на ДРС.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основание и при служебната проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е  основателна.

        С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №28-211/03.06.2016 г., издадено от Началник на ОО “АА” гр. Добрич с което на П.А.П. от гр. Варна  за нарушение по чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. на МТИТС и на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на  500 лева. С наказателното постановление водачът е наказан за това, че при извършване на обществен превоз на товари с маршрут от гр. Каварна за гр. Варна на 03.05.2016 г. извършва превоза без валидно удостоверение за психологическа годност. Представеното удостоверение за валидност №14377 е валидно до 29.04.2016 г.

        За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушение на процесуалните и материалните правила. Първоинстанционният съд е приел, че безспорно е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение и това не се оспорва от същия. Изложил е подробни доводи, защо не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

        Изводите на първоинстанционният съд  не се споделят  от настоящият състав по следните съображения.

        В разглеждания случай, осъщественото от жалбоподателя нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните, за което съдим от наличните смекчаващи вината обстоятелства за дееца и от другите факти, имащи съществено значение за преценката, дали се касае за маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На първо място, следва да се отбележи, че наказващият орган не е отчел конкретно релевантно обстоятелство, което безспорно насочва към по-ниската степен на обществена опасност на нарушението, а именно - издаденото УПГ с № 342907 от дата 05.05.2016 година на водача. За издаване на удостоверението водачът е прибягнал непосредствено след съставяне на АУАН /03.05.2016 г./ и изтичане на срока на предходното УПГ, което е било със срок на валидност до 29.04.2016 година. По-важното в случая е това, че срокът между изтичането и издаването на новото удостоверение е в рамките на шест дни, още повече, че дните от 29.04.2016 до 02.05.2016 г. /вкл./ са били почивни дни. Първият работен ден е бил именно деня на извършената проверка – 03.05.2016г. Новото удостоверение е издадено преди издаване на НП и органът е следвало най-малкото да го обсъди в наказателното си постановление. Настоящият състав намира, че незабавното снабдяване с необходимото актуално удостоверение за психологическа годност, сочи, че касаторът не е имал за цел да извършва нарушение на правилата за движение, а е извършил същото поради незнание или недоглеждане. Тези фактически обстоятелства формират еднозначен извод, че водачът в случая е осъзнал своята вина и е прибягнал своевременно към отстраняване на допуснатото от него "формално" по своята правна природа адм. нарушение. Фактът, че на водача е издадено ново удостоверение в изключително кратък срок, насочва единствено към това, че той е притежавал необходимата психологическа годност за управление, поради което настоящия случай се явява с по-ниска степен на обществена опасност от други такива. Същевременно е необходимо да се отбележи и това, в наказателното постановление не се съдържат данни за това, че водачът преди това е санкциониран за същото по вид нарушение, както и в материалите по делото не се съдържат никакви доказателства относно други провинения от страна на водача. От изложеното следва, че деецът е с изключително ниска обществена опасност и извършеното от него нарушение се явява инцидентна проява в неговото поведение. След съвкупна преценка на изложените обстоятелства и с оглед на факта, че нарушението се явява първо по рода си за жалбоподателя, както и с оглед на цялостното му поведение /пристъпил непосредствено след установяване на нарушението към издаване на ново УПГ/, настоящият съдебен състав намира, че не са засегнати съществено и в такава степен регулираните обществени отношения. Ето защо, нарушението покрива признаците на "маловажен случай" на адм. нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

        За пълнота на изложението, следва да се отбележи следното: В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по тълк. нак. дело №1/2005 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесло, че преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейности, при която за извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 законът си служи с понятието “маловажни” нарушения. При извършване на преценка, дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6. Когато деянието представлява “маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Всъщност наказващият орган освобождава от административно-наказателна отговорност, което не почива на преценка на целесъобразност. Изразът в закона “може” не обуславя действие при “оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред и при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Действително, административнонаказващият орган е трябвало да отчете тежестта на извършеното нарушение, да вземе предвид, че не са извършвани други нарушения от наказаното лице, че не е настъпила вреда  и че, нарушението е отстранено преди издаването на наказателното постановление.

         Въз основа на изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, касационният състав приема, че административното нарушение, за което е наказан касатора, следва да се квалифицира като „маловажен случай“. А след като, въпреки че са били налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, същата не е била приложена, то очевидно административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление. А като е потвърдил същото, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

            Така мотивиран и на осн. чл. 222., ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

         РЕШИ:

 

        ОТМЕНЯ решение №403 от 30.08.2016 г. на Районен съд, гр. Добрич по НАХД № 897/2016 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

       ОТМЕНЯ наказателно постановление №28-0000211/03.06.2016 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация"-Добрич.

       Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

 

                                                                                               2………………