Р Е Ш Е Н И Е

40

гр.Добрич, 07.02.2017 година.

В    И М Е ТО    Н А    Н А Р О Д А

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година Първи касационен  състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                  

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря М.М., разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА кас.адм.дело № 564/ 2016 г. по описа на АС- Добрич.

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на ПП “Атака”, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.София,***, представлявана от В.Н.С., ЕГН ********** ***, председател и в лично качество, подадена чрез адв.М. Б.С.-Т.,срещу решение № 419/13.09.2016г., постановено по н.а.х.д. №1558/2015г. по описа на РС– Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № ПИОС 532 от 15.10. 2015г. на Кмета на Община град Добрич.С потвърденото постановление на  В.Н.С., ЕГН ********** ***,в качеството му на председател и представляващ ПП “Атака”, за нарушение на чл.29,ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околна среда на ОбС -Добрич, на основание чл.29, ал.3,т.3  от същата наредба, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

          Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се,че не е налице основание за спиране на административното производство по чл.43, ал.6 от ЗАНН, което е довело до неправилния извод на съда,че давността по чл.34,ал.3 ЗАНН е изтекла и наказателното постановление е незаконосъобразно. В жалбата са изложени подробно процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението на ДРС.В съдебно заседание,В.С. не се явява и представлява. Чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки и не възразява да се даде ход на делото.

          Ответникът,чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. 

           Представителят на ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата.Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Извършеното нарушение е било доказано по безспорен начин. Няма допуснати съществени нарушения в административннаказателното производство.Пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

          Касационната жалба е редовна и допустима,като подадена от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

          Административният съд, като прецени сочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

          Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В.Н.С. ***,в качеството му на председател и представляващ на ПП “Атака”, срещу наказателно постановление № ПИОС 532 от 15.10. 2015г. на Кмета на Община град Добрич, с което за нарушение на чл.29,ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околна среда на ОбС -Добрич, на основание чл.29, ал.3,т.3  от същата наредба, е наложена глоба в размер на 1000 лева. 

           За да потвърди наказателното постановление съдът е установил,че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Спазени са нормативните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,като съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат изчерпателно изброените реквизити, посочени в цитираните норми.Съдът е приел,че наказателното постановление е обосновано и правилно, а вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е конкретизирано в степен,позволяваща на субекта да разбере за какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочена е конкретната материалноправна норма,която субектът е нарушил,мястото и датата на констатираното нарушение,както и други релевантни за спора обстоятелства. Съдът е направил извода,че правото на защита на въззивника не е нарушено.

           Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на съда за доказаност на нарушението и неговия извършител,както и за размера на глобата, наложена в минималния,определен от закона размер.

           Решението е  правилно и законосъобразно.При постановяването му  съдът е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

            Касационният състав възприема в цялост установената от въззивния съд фактическата обстановкаа В.Н.  С. е наложена глоба за това, че е допуснал поставянето на агитационни материали,изобразяващи бюлетина №11, над 50 броя, с цитиран текст в НП.Материалите са разположени върху стени, стълбове,телефонни кабини,табла на ЧТК,съоръжения на „Енерго Про мрежи“ АД и по конкретно изброени улици.Всички посочени места, са извън определените със заповед № 31/31.01.2013г. на Кмета на община Добрич.  Нарушението е установено при извършена проверка от инспектори “ООС” при община град Добрич,на 24.09.14г.,в периода между от  09.00 до 10.00часа, на територията на гробрич.За установеното нарушение е съставен АУАН № 13 / 03.10.2014г., в отсъствие на нарушителя,след като същият е бил поканен по надлежния ред и не се е явил.

           Неоснователно е твърдението на касатора,че в съдебното производство, наказващият орган не е доказал безспорно,че е проведено щателно издирване. Фактът, че обстоятелството е посочено в постановлението,не води до неговото автоматично възприемане като съществуващо.Доказателствата по делото сочат точно обратното.От тях се установява,че съставеният акт е изпратен на Кмета на столична община и до СДВР София. Налице е водена кореспонденция между община Добрич и двете администрации,относно връчването на акта,което  доказва по безспорен начин,че административнонаказващият орган е направил достатъчно опити актът да се връчи на В.С.. След като нарушителят не е намерен след щателно издирване,на основание чл.43,ал.6 ЗАНН, производството е спряно на 21.01.2015 годинактът е предявен на С.,чрез упълномощено  от него по надлежния начин лице на 01.10.2015г., от която дата производството е възобновено. Наказателното постановление е издадено на 15. 10. 2015 година.

          В  касационната жалба са направени възражения относно липсата на условия за спиране на производството по чл.43,ал.6 от ЗАНН, във връзка с което е изтекла давността по чл.34,ал.3 от ЗАНН, наличие на съществени процесуални нарушения при постановяване на НП и във въззивното съдебно производство.

          Настоящият състав установи,че касационната жалба до голяма степен повтаря възраженията във въззивната жалба, а по всички възражения съдът се е произнесъл,като е изложил много подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав.Ето защо, не следва напълно да се преповтарят изложените в обжалваното решение мотиви.Касационната инстанция счита за необходимо да  изложи допълнителни мотиви относно наличието на хипотезата на чл.43,ал.6 от ЗАНН за спиране на производството.От приложените по делото писмени доказателства  безспорно е установено,че С.  е бил търсен от общинската администрация както чрез столична община,така и чрез органите на МВР, което може да се прецени като щателно издирване на нарушителя. След като не е бил намерен, то условията на чл.43,ал.6 от ЗАНН за спиране на производството са били налице.Видно от АУАН, спирането е  направено  от длъжностното лице, компетентно да състави акта,предвид което спирането е законосъобразно.То не е  направено с нарочен акт, а с изявление на компетентното длъжностно лице върху самия АУАН и е подписано от него. Доколкото ЗАНН не съдържа специални разпоредби относно начина и акта,с който следва да бъде спряно едно административно наказателно производство, и с оглед компетентността на лицето, което го е извършило, съдът прецени спирането за законосъобразно. Възобновяването на производството също не е направено с нарочен акт,но с връчване на АУАН, същото следва да се счита за възобновено, независимо от липсата на изрично изявление в тази насока. И това е така,защото с факта на надлежното връчване на акта е налице началото на производство по преценка относно наличието на административно нарушение от страна на наказващия орган, респективно налагане на съответно наказание, което се осъществява с издаване на наказателно постановление.

          Съгласно чл. 34,ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съгласно т.1 от ТП №1 от 27.02.2015г. по ТД №1/2014г. на ОСК на НК на ВКС І и ІІ на ВАС, сроковете по чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, поради което срокът не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл.43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административнонаказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34,ал.3 от ЗАНН. Както вече се установи,в конкретния случай е налице едно законосъобразно спиране, предвид което 6 месечният срок за издаване на НП следва да се изчисли при това условие. АУАН е съставен на 03.10.2014г.Производството е спряно на 21.01. 2015г.  и е възобновено на 01.10.2015г.,а НП е издадено на 15.10.2015г.,т.е преди изтичане на 6-месечния срок за неговото издаване.

         Неоснователно е и твърдението,че в наказателното постановление липсва каквато и да е идентификация на съставителя на постановлението.

         Съгласно чл. 57,ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването и номерата на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;

5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

7. вида и размера на наказанието;

8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;

9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;

                  10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

          Съгласно ал.2 на нормата,наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.

          От цитирания текст не се установява задължение, името и длъжността на лицето, издало наказателното постановление да се съдържат в титулната му , или в съобразителната му част. От печата, положен в края на наказателното постановление безспорно се установява кой е неговият издател.Печатът съдържа текст: “За кмет: Зам.кмет “УТ” арх.П.Г.,съгласно заповед №1070/ 15.09.2015г. Положен е и подпис на автора на постановлението.

          Относно възражението за липса на персонален идентитет между лицата по отношение на които е съставен АУАН,респективно е издадено наказателното постановление касационният състав съобрази следното:

           АУАН е съставен срещу В.Н.С. председател на ПП “Атака”.Наказателното постановление е издадено против В.Н.С. ***,в качеството му на председател и представляващ ПП “Атака”. По делото безспорно е установено,че С. е допуснал поставяне на агитационните материали извън определените от Кмета места и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

           Неоснователни са и другите възражения в касационната жалба,но както се каза по-горе, на тези възражения, направени и във въззивната жалба, съдът е отговорил. Решаващият  съд  е събрал всички относими за спора доказателства и е изложил ясно и мотивирано преценката си за тях, която е правилна и законосъобразна. От обстоятелството,  че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновкатае може да се направи извод, че решението е незаконосъобразно.

          С оглед горното,касационният състав преценява обжалваното решение като постановено при спазване на материалните и процесуални норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена. 

          Водим от горното, на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 419/13.09.2016 г. постановено по н.а. № 1558/ 2015 г.  на РС  Добрич.

          Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:   

 

 

   

                                                                                                    1.

 

 

   2.