Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………………./22.12.2016год., град Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                      НЕЛИ КАМЕНСКА

 

          При участието на секретаря И.Д. и прокурора при ОП - Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм. д. № 562/2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на глава ХІІ от  АПК.

           Образувано е по касационна жалба на Областен отдел “АА” гр.Добрич срещу решение № 120/21.03.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1419/2015г. по описа на РС - Добрич. с което е отменено НП № 28-0000342/18.09.2015г. на началника на ОО “АА”, гр.Добрич, с което на С.М.В., с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАПр, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се иска то да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което да се потвърди НП. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че изпълнителното деяние е наказуемо по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр вместо по реда на чл.93, ал.2 от с.з., тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че водачът е притежавал редовно издаден, макар и с изтекъл срок на валидност, документ. Твърди се, че в случая се касае за непредставяне, а не за непритежаване на валиден нормативен документ, поради което приложимата санкционна норма е чл.93, ал.2 от ЗАПр, както правилно е преценил и наказващият орган.

          Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.

           Прокурорът от ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. 

           Съдът, като съобрази направените оплаквания и извърши проверка на възззивното решение, при условията на чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, установи следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че от обстоятелствената част на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е наказан за това, че е извършвал превоз, без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория, докато санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАПр се отнася за случаите, когато водач на МПС, който извършва обществен превоз, не представи в момента на проверката нормативноизискуеми документи. Приел е, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението, посочената за нарушена материалноправна норма и правното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, което представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Изложил е мотиви, че деянието неправилно е квалифицирано като такова по чл.93, ал.2 от ЗАПр, като допуснатото нарушение не може да бъде санирано и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. Счел е, че деянието е съставомерно по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, тъй като именно тази разпоредба предвижда налагане на глоба на лице, което е длъжно да притежава всички нормативноизискиуеми документи, но няма възможност да го преквалифицира, тъй като са различни признаците на двата състава. Въз основа на това е направил извод за незаконосъобразност на обжалваното НП и го е отменил.

            Така постановеното решение е правилно, като настоящият касационен състав споделя изцяло правните изводи на съда и не счита за нужно да ги преповтаря. Не е спорно по делото, че по време на извършената проверка водачът е представил карта за квалификация, която е с изтекъл срок на валидност. Проверката е извършена на 09.09.2015г., докато представената от водача карта е била със срок на валидност до 03.08.2015г. Извършването на обществен превоз с карта за квалификация на водача с изтекъл срок на валидност е по съществото си извършване на обществен превоз без редовно издаден документ, изискуем от регламент на европейските институции, от ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Именно това е приел и наказващият орган, който в НП е посочил, че В. извършва обществен превоз на пътници, без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория, но вместо да квалифицира нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, която е приложимата санкционна норма за непритежаване на нормативноизискуем документ, той го е квалифицирал по чл.93, ал.2 от ЗАПр, която е относима в хипотезите на непредставяне на нормативноизискуеми документи при поискване от контролните органи. Неоснователно и правно нелогично е твърдението на касатора, че макар и с изтекъл срок на валидност, водачът е притежавал редовно издаден документ, поради което правилно е бил наказан за непредставяне на валиден нормативен документ по реда на чл.93, ал.2 от ЗАПр, а не за непритежание на такъв. Документ с изтекъл срок на валидност се приравнява на липса на такъв, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на водача е следвало да бъде ангажирана по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, а не по реда на чл.93, ал.2 от ЗАПр, още повече, че самото изпълнително деяние в АУАН и НП е описано като непритежаване, а не непредставяне на нормативно изискуем документ. В този смисъл правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и санкционната норма, под която то е подведено. Касае се за съществено нарушение, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което не е могло да разбере в какво точно нарушение е обвинено, както правилно е преценил и районният съд. Правилно също така районният съд е приел, че е невъзможна преквалификацията на нарушението, тъй като това би довело до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Отделно това би довело и до нарушаване на императивната забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, което е недопустимо в съдебния процес, поради което законосъобразно районният съд е отказал да измени НП в тази му част. Неспазването на изискването за единство между словесното описание на нарушението, посочената за нарушена норма и санкционната норма прави невъзможен контролът за законосъобразност на оспорения акт по същество. Посоченият порок е неотстраним в съдебното производство и води безспорно до незаконосъобразност на НП. Като е стигнал до същия правен извод и е отменил обжалваното НП, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

            Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд  

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/21.03.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1419/2015г. по описа на РС – Добрич.                

             РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ : 1.                

 

 

 

                                                                                         2.