Р Е Ш Е Н И Е

 № 182

гр. Добрич, 09.05.2017 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  Добрич, VІ състав  в публично заседание на двадесет и шести април,  две  хиляди  и седемнадесета година,  в  състав:

 

СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело № 560/2016 г. по описа на Административен съд Добрич, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на К.Д.К. ***, чрез адв. Е.Т. - ДАК  против Заповед № 255з-119 от 12.10.2016 г., издадена от Началника на ІІ РУ Добрич при   Областна дирекция на МВР-Добрич, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административните правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че  заповедта не е издадена от компетентен орган, същата е неясна и вътрешно противоречива, не е мотивирана, описаната фактическа обстановка не отговаря на истината, липсва извършено дисциплинарно нарушение, и в разрез с изискванията на чл.210 от ЗМВР не са посочени времето, мястото и конкретните обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение и въз основа на кои доказателства е установено. Също така се посочва, че е нарушена и нормата на чл.206, ал.2,3 и 4 от ЗМВР, тъй като дисциплинарнонаказващият орган не е събрал и оценил всички относими доказателства. Подробно се релевират доводи в подкрепа на всяко твърдение за нарушение на административнопроизводтсвените правила и материалния закон. Моли, да се отмени заповедта на тези основания и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.В хода по същество се твърди, че дисциплинарното производство е започнало в нарушение на чл.205, ал.1 от ЗМВР, т.е. без да има сигнал с посочване на конкретния нарушител и нарушение. Твърдението на свидетеля И.А., че е подал първо устно сигнал, а в последствие писмен такъв не са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Релевират се доводи, че оспорващият не е запознат с Етичния кодекс, който е нарушил, а е запознат само с измененията в същия през 2016 г. К. не е запознат и с изготвената справка за извършена проверка от комисията. Твърди се също, че липсва причинно – следствена връзка между твърдяните действия и твърдяното за извършено дисциплинарно нарушение, тъй като между посочените разпоредби на Етичния кодекс и посочените действия няма логическа връзка. Излагат се и съображения по същество на спора, че не е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя нарушение.

 Ответната страна – Началникът на ІІ РУ Добрич при  ОД на МВР Добрич се представлява от процесуалния си представител който оспорва подадената жалба. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна и моли да се остави в сила. Сочи се, че производството е започнало с издаването на писмена заповед, като предварително са събрани данни, т.е. предварително е извършена проверка за установяване на извършителя. Излагат се съображения в насока, че незапознаването с Етичния кодекс срещу подпис не оправдава действията на оспорващия, тъй като той е длъжен да го знае. Моли, да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Добрич, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят  инспектор К.Д.К. е на длъжност – разузнавач в група „Криминална полиция“ при Второ РУ  при ОД на МВР - Добрич. 

Със Заповед № 255з-113 от 30.09.2016 г. на Началник на ІІ РУ Добрич е разпоредено извършване на проверка по повод регистрирани сведения с рег. №255р-7686/30.09.2016 г., рег. №255р-7687/30.09.2016 г., рег. №255р-7693/30.09.2016 г.  и рапорт рег. №255р-7688/30.09.2016 г., в които сведения са изнесени данни за осъществен нерегламентиран достъп до служебно оръжие, зачислено на мл. експерт И.С.А. – мл. разузнавач/издирване в група „КП“ при ІІ РУ от страна на К.Д.К. – разузнавач в група „КП“ при ІІ РУ Добрич. Със същата заповед е назначена комисия, която да извърши проверката. /лист 16/.  На оспорващият е връчена заповедта за запознаване на 11.10.2016 г., като същият е отказъл да се запознае с нея. /стр.30-31/.

Комисията е извършила възложената проверка, като в хода й са проведени беседи и снети писмени обяснения от служители в ІІ РУ при ОД на МВР Добрич.

В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег. № 255р–7686 от 30.09.2016 г. /стр.33/, в които същият сочи, че на 26/27.09.2016 г., когато е влязъл в стаята си е забелязал пистолет в кобур, точно до тефтера си. Познал е пистолета по кобура и е разбрал, че е на И.А.. Прибрал го е в касата си и когато е видял колегата си му го е предал.

Според обясненията на И.А., дадени от същата дата се разказва как е протекъл денят му на 21.09.2016 г. Сочи се, че в един момент, колегата му К.К. го е пресрещнал в коридора и му е казал, че трябва да отидат до неговата стая. С него е бил и колегата му Г.Т.. Когато е влязъл в стаята на К., той е отворил касата си и му е подал пистолета. Заявил му е, че същият му е бил даден от колега, но нямало да каже кой е той. А. веднага се е върнал в стаята си, отключил е касата и е видял, че наистина му липсва пистолета. Опитал се е няколко пъти да разбере от К. какво точно се е случило, но отговор не е получил.

От рапорта на В.Д.В. се установява, че на 21.09.2016 г. на работното му място във ІІ РУ в стая 304 /там е бил и колегата му А.Г./ е дошъл инсп. К.К., който им е показал черен кожен кобур с поставен в него пистолет. Същият им е споделил, че това е оръжието на мл. експерт И.А., който си е оставил вратата на стаята и касата широко отворени. С колегата си Г. са го предупредили да върне оръжието откъдето го е взел.

В същата насока са и показанията на А.Г.Г..

На 05.10.2016 г. са снети нови сведения от служителите в управлението, като А.Г.Г. потвърждава първоначално дадените от него сведения, като допълва, че час по-късно е видял в коридора как колегата му К. е извикал И.А. в стаята си и и след това А. е излязъл от там с пистолета. Тогава той лично е посъветвал К. да отиде при началника на РУ и да му разкаже какво е станало. Отговорът му е бил, че „аз ще се оправя“.

На 04.10.2016 г. обяснения е дал и мл. експерт Г.Т., който е в една стая с И.А.. Същият е потвърдил показанията на И. за действията им през деня. Посочил е, че К. е пресрещнал И. и го е извикал в стаята му. Двамата са влезли вътре, а след тях и Т.. Тогава К. е предал на И. черен кобур с пистолет, като му е казал, че това е неговия пистолет. И пред двамата К. е заявил, че му го е дал колегата, но не е споделил кой. Т. декларира, че вземането на пистолета не се е случило докато той е бил в стаята им.

На същата дата И.А. е дал обяснения, като е потвърдил дадените преди него такива. Допълнително се посочва, че при преглед на записите от охранителната камера на третия етаж момента в който оръжието му се връща от К. и действията им са записани.

На 07.10.2016 г. К.К. дава нови сведения,като уточнява, че при първите е объркал датата на случката и тя е 21.09.2016 г. Отново се твърди, че пистолета е намерен на бюрото му, под купчина с документи, времето е било слетобяд. Като допълнение е посочено, че след празниците 26 или 27.09.2016 г. А. го е извикал в стаята си и му е показал запис на мобилен телефон от който се вижда, как оспорващия преминава по коридора, влиза в неговата стая, а след това в стаята на Васко Д..

Сведения са дадени от ст. инсп. И. А. – началник на група „КП“ при ІІ РУ, който като пряк началник на двете лица им е снел обяснения лично. Същият заявява, че първоначлните показания на К. са били, че един служител му е дал пистолета, а в последствие ги е променил и казал, че го е намерил на бюрото си.

За резултата от извършената проверка Комисията е изготвила Справка Рег. № 255р-8140 от 11.10.2016 г. до Началника на Второ РУ  при ОД на МВР – Добрич, в която комисията приема, като се позовава на дадените обяснения и изгледан запис от вътрешните охранителни камери на третия етаж в управлението, че на 21.09.2016 г. за времето от 15,45 часа до 15,48 часа, мл. разузнавач И.А. напуска служебната си стая 320, като оставя входната врата на стаята и металната си каса за съхранение на документи и оръжие отворена. По този начин А. оставя без надзор служебното си оръжие „Макаров“ с №ІN361026. Прието е, че същият не спазва задълженията си относно съхранение на служебно оръжие в Инструкция №8121з-533/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на МВР. Констатирано е от комисията, че на 21.09.2016 г. К.Д.К. взима от отворена каса в стая 302 служебно оръжие, пистолет „Макаров“. След това показва въпросното оръжие на свои колеги и от поведението му става ясно, че има за цел да си направи шега. К. намира А. и му връща оръжието.

На база на събраните материали по преписката, комисията е констатирала, че с действията си А. е нарушил чл.3/1 и чл.5/5 от Инстукция №8121з-533/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в МВР, а К. е нарушил Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР – чл.13, ал.1 б. „Г“, „Е“, „К“, чл.15, чл.64 и чл.83. Няма данни оспорващият да е запознат с горепосочената справка.

На 12.10.2016 г. в 13.50 ч. е съставен Протокол за изслушване на служителя К.Д.К. /л. 49 - 50/. В протокола има подпис на служителя, като е записано, че няма допълнителни обяснения.

По делото е приета като доказателство копие от личното кадрово досие на служителя, Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и доказателства, че оспорващият е запознат с него.

Със Заповед № 255з-119/12.10.2016 г. на Началника на ІІ РУ при  ОДМВР-Добрич на  инспектор К.Д.К.  - разузнавач в група Криминална полиция при Второ РУ при ОД на МВР Добрич е наложено дисциплинарно наказание „порицания” за срок от 1 /една/ година за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4.

Жалбоподателят е получил екземпляр от заповедта на 12.10.2016 г., като жалбата е подадена до настоящия съд на 25.10.2016 г.

           Пред съда се разпитаха като свидетели лицата В.Д.В., Г.Г.Т., И. Г. А. и И.С.А., чиито сведения и обяснения са обсъждани в хода на извършената проверка, както и М. В. П., участвал в комисията извършила проверката.

           Свидетелят В.Д.В.  мл. експерт в група „КП“ във ІІ РУ  потвърждава обстоятелството, че на 21.09.2016 г. слетобяд е бил в стаята си, която е срещу стаята на жалбоподателя, като при него е бил и колегата му А.Г.. Тогава е дошъл К. с когото малко си поприказвали. Той излязъл и в последствие се върнал отново в стаята като им показал пистолета. Същият е казал на кого е пистолета и те са го посъветвали веднага да го върне. Сочи се, че К. им е казал, че вратата на А. и касата му са били отворени. В. също е видял, че вратата е отворена, но това се е случвало доста често вратите на стаите в управлението да са оставени отворени. Свидетелят заявява, че по-късно някъде час-два след случката, К.К. е казал, че е намерил пистолета на бюрото си под преписка. По думите на свидетеля, дадени в съдебна зала под угрозата за наказателна отговорност, същият заяви, че е бил извакан от началника да даде обяснения по случая на 30.09.2016 г..

            Според показанията на свидетеля Г.Г.Т. – мл.разузнавач/издирване, работещ в една стая с И.А., двамата с него са имали натоварен ден, тъй като са работили по важна преписка. Били са през повечето време в движение. Около 15,30-16 часа, когато са излизали от стаята си с А., К. е извикал И. до неговата стая, за да му каже нещо. След секунди и Т. влязъл в стаята на К., тъй като е мислел, че става въпрос за нещо служебно. Там К. е дал пистолета на А., като му е казал „това е твоето оръжие“. Колегата му А. е останал много учуден и когато е попитал жалбоподателя, защо е при него оръжието, същият е отговорил, че един колега му го дал, но нямало да каже кой е, защото е щяло да стане голям скандал. А. си е взел оръжието и те са се отправили да си вършат служебните задължения. Свидетелят Т. заявява пред съда, че не е забелязал касата на А. да е била отворена, но да вратата са я оставили отворена. Същия декларира, че сведенията са дали във връзка с инцидента, тъй като се е извършвало проверка по случая.

          При разпита на свидетеля И. Г. А. – Началник на група „Криминална полиция“ се установи, че същият е пряк началник на К.К. и И.А.. След като е разбрал за случката е извикал К.К. да обясни станалото. Сочи, че първоначално И.А. му е докладвал и след като е разпитал него са извикали К.. На въпроса на А. към оспорващия, дали е вярно, че е взел пистолета на А., той е отвърнал, че не е, а някой друг му го бил дал. Отказал е да посочи служителя, тъй като бил поел ангажимент към него. Тези обяснения са били в устен разговор между двамата. В последствие според А., К. си е променил показанията и е казал, че е намерил оръжието в неговата стая. Последвала е беседа и с В.Д. и с А.Г..

         А. декларира, че в деня в който е докладвал И. за случилото се, е беседвал лицата. Това не е било на датата на произшествието 21.09.2016 г., а няколко дни по-късно.

         Свидетелят И.С.А. – инспектор във ІІ РУ описва подробно как е преминал работния му ден на 21.09.2016 г. Сочи, че слетобяд пред стаята му го е пресрещнал К. и му е казал да дойде бързо до неговата стая. В момента с И. е бил и колегата му Г.Т.. Първоначално А. е отказал на оспорващия, тъй като е бил много ангажиран, но впоследствие са отишли до стаята на К. и той си е отворил касата и му е дал един пистолет, с твърдението, че това е неговия пистолет. А. се е върнал в стаята си и е видял, че пистолета му липсва от касата. Същият преди да излезе от стаята е попитал К., какво прави неговия пистолет при него, като той му е отговорил, че един колега му го е донесъл, но няма да му каже името, защото ще стане голям скандал. А. е отишъл да изпълнява служебните се задължения и като се е върнал по-късно е отишъл да говори с К.К.. Отново същият му е заявил, че не той е взел пистолета. Когато А. е връщал пистолета си в касата, същата е била заключена, обяснението му е, че може би в един момент той я заключелил, без пистолета му да е бил вътре. Сочи, че е информирал началника на районното след празниците, първо устно, а после и писмено.

         Последният разпитан свидетел по делото е М. В. П. – началник-участък Карапелит, който е участвал в комисията, извършила проверката. Неговите обяснения пред съда са тези, които той е чул от разпитаните по преписката свидетели, разпитани и от съда. Същият лично е прегледал записите от камерата и е установил, че служителя К. влиза в стаята на И.А. за 7/8 секунди, после излиза и подтичвайки отива до стаята на В.Д.. Вижда се, че носи нещо, но не може да се установи с точност.

           Съпоставяйки тези показания с дадените от посочените лица сведения и показания в хода на извършената проверка, съдът констатира, че като съдържание те съвпадат по отношение на основните факти и обстоятелства от значение за случая.

          По делото като веществено доказателство е приет оптичен носител DVD-R, който е прегледан от съда и от двете страни. На него се намира папка 21.09.2016 г., като файла започва с час 12,30 часа. При преглеждане на записа се установява, че в 2,47 часа от началото на записа, жалбоподателя един път подминава стаята на А., в последствие бягайки се връща в стаята му и след малко излиза, отново подтичвайки като влиза в последната стая в коридора в ляво. След това И. и Г. влизат в стаята си. В последствие се вижда, че И. отива в стаята на К., като се вижда, че още двама човека са пред стаята на К., като единият влиза след И., а другият /А.Г./ заминава по стълбите. От стаята на К. излизат И., който отключва стаята си, а след него вървят К. и Г.. Тримата влизат встаята на А. и Т.. К. излиза бързо, след него излиза и И.А., който тръгва в друга посока.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

           В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, Съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазенили са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

           Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Началника на ІІ РУ при ОД на МВР Добрич, поради следното: Нормата на чл.37, ал.1 от ЗМВР регламентира основните структура на МВР, а съгл. ал.3 и 4 устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като с правлиника по ал.3 могат да се създават и други структури и звена. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на МВР сочи, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. В чл.26, ал.1 от правилника е регламентирано, че районното управление в областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция. Нормата на чл.204 ЗМВР регламентира компетентността на органите при издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. От анализа на цитираните норми и при граматическото и логическото им тълкуване следва, че всеки един от ръководителите на структурата „областна дирекция“ в низходящ ред от директор до ръководител група или сектор, вкл. и началник на РУП или участък, са компетенти да налагат дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 ЗМВР. С оглед и на което така направеното възражение от страна на оспорващия е неоснователно.

           Заповедта е издадена и в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК .

           Изпълнено е условието на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението е открито на 11.10.2016 г. във връзка със представена справка до Началника на ІІ РУ при ОД на МВР Добрич с рег. № 255р-8140 от 11.10.2016 г. , дисциплинарното наказание е наложено на 12.10.2016 г. , т.е в срок.

            В случая е изпълнено изискването и на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на наказанието, дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на държавния служител.

            При издаването на заповедта са обаче допуснати няколко процесуални нарушения, които съдът намира за съществени.

            Настоящият състав  приема, че не е  спазено и изискването на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, поради което е  допуснато съществено процесуално нарушение изначално още при образуване на дисциплинарното производство. Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка.  От разпита на свидетеля И.А. се установи, че той е информирал за случката своя началник след празниците, т.е. 24.09.2016 г., първо устно и след това писмено. По делото обаче не се събраха никакви писмени доказателства, че има писмен сигнал до началника, в който да се съдържат данни за извършено нарушение от страна на оспорващия, за което същият следва да понесе дисциплинарна отговорност. Заповедта за започване на проверката е от дата 30.09.2016 г. от тогава са и първите обяснения на всички участващи в случая, като евентуално едва тогава може да се приеме, че в обяснението на И.А. се съдържат някакви данни за извършено нарушение от страна на К.. Но това обяснение, както се каза по-горе е от датата на издаване на заповедта за започване на проверка. В самата заповед е посочено, че е издадена по повод регистрираните сведения от 30.09.2016 г. в които се съдържат данни за нарушение, но при разпита на свителите в съдебно заседание се установи, че същите обяснения са дадени след като вече е започнала проверката. Т.е. изначално липсва основанието станало причина за образуване на административнонаказателната преписка срещу К.К..  Както в ЗМВР, така и в Инструкцията е уреден начина за провеждане на дисциплинарното производство. В чл.10 от същата е казано “При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител писмено се уведомява компетентният дисциплинарнонаказващ орган.”, а в чл.11 е посочено, какво трябва да се съдържа в уведомлението по чл.10. Явно е, че няма подадена докладна записка или сигнал до Началника на ІІ РУ, в който да се съдържат необходимите реквизити, посочени в чл.11 и това е така, защото както посочиха двама от свидетелите в съдебна зала, тези обяснения са поискани от началника за това какво се е случило на 21.09.2016 г., но те не са сигнал за извършено нарушение и за отпочване на административнонаказателно производство.

           Извън горното Заповед за проверка №255з-113/30.09.2016 г. не е съобщена на оспорващия при започване на проверката, а едва на 11.10.2016 г. е връчена на К., за да се запознае със същата срещу подпис. Той е отказал да се запознае със заповедта.

           Проверката е  приключила с издаването на Справка №255-р-8140 от 11.10.2016 г.,  която не е връчена на жалбоподателя, не му е дадена възможност да се запознае с нея и да изложи своето становище, обяснение, възражение.

          Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР е уредено в Глава осма от ЗМВР.

          Според чл.207, ал.7 и ал.8 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка и за резултатите от нея държавният служител има право да се запознае, което удостоверява с подпис. Изискването за запознаване на държавния служител с изготвената срещу него справка, според чл.207, ал.1 от ЗМВР се прилага при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, видно от препращането към нарушенията по чл.203, ал.1, т.2-14 от ЗМВР и не е предвидено в закона изрично за дисциплинарни нарушения, наказуеми с “Порицание”.

           Следва да се има предвид обаче, че дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители от системата на МВР е доразвито в Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, обн. ДВ бр.34/12.05.2015г., издадена от министъра на вътрешните работи. В раздел ІІ на Инструкцията, озаглавен “Провеждане на дисциплинарното производство при постъпили данни за нарушение на служебната дисциплина по чл.198-202 МВР”, се съдържа нормата на чл.18, според която дисциплинарно наказващият орган следва да запознае държавния служител, срещу когото е извършена проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР, за резултатите от нея и това обстоятелство следва да се удостовери с подпис и отбелязване на дата и час.

         Съгласно чл.7, ал.3 от Закона за нормативните актове, инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Изискването за влизане в сила на даден нормативен акт е той да бъде обнародван в "Държавен вестник". Обнародването е условие за превръщането на акта в част от действащото право. Към момента на откриване на дисциплинарното производство Инструкцията е била част от действащото право, касаещо реда и условията за налагане на дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина на служители в системата на МВР. Затова съдът приема, че в случая несъобразяването с изискването по чл.18 от Инструкцията при провеждане на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя представлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

          Дисциплинарнонаказващият орган като не е спазил и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, е нарушил принципът за съразмерност и е постановил несъответствен на целта на закона акт - незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал поведението на жалбоподателя, за да определи вида и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта, събрани са доказателства в административнонаказателното производство, но същите не са анализирани и преценени от дисциплинарнонаказващия орган.

              В изброяването по тежест в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР на дисциплинарните наказания порицанието е на трета позиция - по-леки наказания са мъмренето и писменото предупреждение, с оглед на което изборът на конкретното наказание следва да е мотивиран, а това не е сторено от дисциплинарнонаказващия орган, още повече, че е наложено наказание в размер на една година, т.е. в максималния размер, посочен в чл.200, ал.2 от ЗМВР за което също няма изложени мотиви.

             Настоящият състав намира, че издадената заповед не е мотивирана, не само в частта на определеното наказание, но и в частта на посоченият за нарушен член – чл.194, ал.2, т.4 от ЗМДВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В същата са посочени само членове от Етичния Кодекс, които според наказващия орган са нарушени, но без да е посочено, с кое свое действие жалбоподателят ги е нарушил, как е прието, че точно тези членове са нарушени, като не са описани конкретните действия извършени от страна на К. с които виновно е нарушил посочените членове на Етичния кодекс.

             От всичко изложено до тук се налага извод, че атакуваната заповед е издадена при допуснати нарушения на установените административнопроизводствени правила за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавен служител от системата на МВР от категорията на съществените, поради което подлежи на отмяна.

             Предвид изхода на спора и изрично заявеното в тази насока искане и представени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят сторените по делото разноски. Същевременно следва да се отчете своевременно стореното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав, като съобрази извършените процесуални действия по делото (проведени са реално четири съдебни заседания), както и действителната му фактическа и правна сложност, съответно предвиденият в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение, приема, че претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева  не е прекомерно, с оглед на което следва същото да се  присъди на жалбоподателя, респективно общо сумата от 674,10  /Шестотин седемдесет и четери лева и десет ст./ лв. за съдебно - деловодни разноски - адвокатски хонорар, държавна такса и депозит.

  Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Добрич

 

Р          Е          Ш          И:

 

  ОТМЕНЯ Заповед № 255з-119 от 12.10.2016 г., издадена от Началника на ІІ РУ Добрич при   Областна дирекция на МВР-Добрич, с която на К.Д.К. *** е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Добрич, да заплати на К.Д.К. ЕГН ********** ***, сумата от 674,10 /Шестотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: