Р Е Ш Е Н И Е

 

14 / 23.01.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                     ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 557/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ц.Н.Д. *** против Решение №279/ 06.06.2016 г., постановено по нахд № 365/ 2015 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено НП № 28 - 0000049/16.02.2015 г. на Началника на Областен отдел "АА" – гр. Добрич, с което на Ц.Н.Д. *** на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтП е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 15, § 7, б. а, т. i от Регламент 3821/ 85 във връзка с изречение последно от същата буква и във връзка с чл. 78, ал.1, т. 2 от Закона за автомобилните превози.

Касаторът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя неправилно районният съд е преценил доказателствата по преписката и обясненията му, дадени както във възражението срещу АУАН, така и в жалбата до съда. Счита, че в случая става въпрос за маловажен случай, тъй като 28 броя тахографски листа са представени в тридневния срок за възражение.  Настоява, че представянето своевременно на документите сочи на “маловажен случай”. Няма настъпили вредни последици от деянието, което също налага извод за необходимост от приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че санкцията му е непосилна, тъй като работи на заплата в размер наполовина от наложената санкция. Иска от съда по изложените съображения да отмени първоинстанционното решение и да отмени и НП.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По допустимостта на жалбата. Решението на РС Добрич е постановено на дата 06.06.2016 г. Видно от приложеното съобщение до касатора за връчване на решението, същият не е бил открит на адреса, посочен в жалбата, както и не е открито друго лице на което да се връчи. Адреса е посетен три пъти /лист 54/, като последният е на 08.07.2016 г., поради което е и прието, че решението от първоинстанционния съд, че решението е връчено на жалбоподателя на дата 14.07.2016 г. и е влязло в законна сила на 29.07.2016 г. От представеното наказателно постановление пред настоящата инстанция е видно, че от административния орган три пъти е удължаван срока за управляване на МПС с наказателното постановление, като последният път срокът е удължен до 26.09.2016 г. Едва на 27.09.2016 г., касаторът е уведомен от АО, че има влязло в сила решение на РС Добрич, с което е потвърдено процесното наказателно постановление и жалбата е подадена на 08.10.2016 г., поради което и настоящият съд намира, че същата е в срок, поради следното: Във възивното производство правилата за връчване са уредени в чл.178-182 от НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН. За да бъде връчването редовно а това е задължително условия за влизане в сила на решението на районния съд, то трябва да се осъществи от лице сред изброените в чл.178, ал.1-8 от НПК и по начина, посочен в чл.180 НПК, т.е. връчителят трябва да осъществи личен контакт или с нарушителя, или с някое от лицата, изброени в чл.180, ал.2 от НПК. По делото няма данни Д. да е променил местоживеенето си, тъй като в призовката е отбелязано бланкетно че адресът е посетен многократно, но лицето не е открито. Длъжностното лице е било длъжно да положи усилия да събере от съседи или живущи в близост информация дали търсеното лице живее на адреса и в момента на посещението на призовкаря отсъства или окончателно е напуснал адреса. Само при наличие на данни, че лицето действително е напуснало адреса за неопределен период от време и не е уведомило съответния орган, съдът може да направи обоснован извод, че лицето е напуснало местоживеенето си и да приеме, че съобщението за изготвеното решение е стигнало до знанието на жалбоподателя. Настоящият състав намира, че не са използвани всички процесуални способи за връчване на призовки, разписани в Глава петнадесета, Раздел І от НПК, вкл. по чл.178, ал.2 и чл.180, ал.2 от НПК, а от друга страна е налице формално изпълнение на задълженията на призовкаря. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за датата на съдебното заседание пред първоинстанционния съд касаторът е бил призован на същия адрес и се е явил лично в Районен съд Добрич.

По основателността на жалбата. От фактическа страна пред ДРС е установено, че на 19.01.2016 г., на изхода на гр. Добрич, по посока гр. Варна, пред бензиностанция „Лукойл“ около 15.30 часа Ц.Н.Д. управлява товарен автомобил марка “Мерцедес-Актрос” от категория N3 с рег. № ***, с прикачено към него ремарке с рег. №РВ 48 52 ЕН и извършва обществен превоз на товари  по маршрут гр. Добрич – гр. Пловдив (видно от пътен лист и товарителнциа), натоварен с млечни продукти. При проверката е констатирано, че жалбоподателят като водач на МПС, оборудвано с аналогов тахограф марка Siemens VDO, сер. № 842464 (извършва превоз, попадащ в обхвата на регламент 561/ 06) не представя тахографски листи за предходните 28 дни. Същите са  представени на 22.01.2016 г. с подаване на възражението срещу АУАН. Съдът е приел установената фактическа обстановка на база събраните и обсъдени по делото доказателства. Счел е, че както АУАН, така и НП са издадени при спазване на административно -производствените правила и не е налице нарушение в този смисъл, което да налага отмяна на НП на това основание. Стигнал е до извода, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, като е счел за безспорно установено в съдебното производство, че водачът не е представил по време на проверката тахографски листи за предходните 28 дни. 

Изложил е мотиви защо счита, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

ДРС е установил вярно и точно фактическата обстановка, анализирал е всички събрани доказателства и относимите към разрешаването на спора правни норми, като е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление, който изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е отчел наличните конкретни факти и обстоятелства и неправилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Представените по време на проверката документи са обсъдени, но тяхното наличие не променя извода, че нарушение е налице, което правилно е възприел ДРС. Изтъкнатите в касационната жалба доводи за възможност да бъде счетено деянието за “маловажен случай” са необосновани. Непредставянето по време на проверката на изискуемите съгласно съответната норма документи съставлява именно нарушение, поради което по -  късното им представяне не може да обоснове по – ниска степен на обществена опасност. Същият извод се налага и по отношение другия довод – липса на вредни последици. Деянието е формално и за осъществяването му не е необходимо да има или не вредни последици. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил висок размер на санкцията. В този смисъл решението е правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е съобразено с материалния закон при стореното по – горе тълкуване.

По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Добричкият административен съд, І касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279/06.06.2016 г., постановено по нахд №365/ 2016 г. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1…………………

 

                                                                              2………………..