Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 19.12.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд,  в публично заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:        Силвия Сандева

                                                                                                                  Нели Каменска

при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Румяна Желева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 556 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

            Образувано е по касационна жалба на Сдружение “Българска републиканска федерация по кинология“, ЕИК 121050057, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Сан Стефано” № 17, ет.3, представлявано от Камен Литов - управител, подадена чрез адв.Я.Л.Н., редовно упълномощен срещу решение от 11.05.2016г., постановено по нахд № 286/2015г. по описа на РС гр.Балчик.

            Касаторът не е съгласен с решението на съда и счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са оплаквания че съдът не е съобразил, че съгласно чл.24 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична, а било наложено наказание на юридическо лице. Твърди се, че Сдружение „БРФК“ не било организатор на процесното киноложко изложение, поради което не е събирало такси и не е извършвало стопанска дейност. Организатор на изложбата било ЕООД „ВОКСБГ“, което събирало такси. Освен това в изложбата участвали лица, които не са заплащали каквито и да е било суми в полза на жалбоподателя и обратно- лица, правили дарение в полза на сдружението не се участвали в киноложката изложба. Жалбоподателят получавал само дарения, което се доказвало с представените договори.  Пледира отмяна на решението и наказателното постановление.

            Ответникът по жалбата, ТД на НАП гр.Варна, чрез ст. юрисконсулт С.Митева оспорва касационната жалба и моли решението на РС гр.Балчик, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

            Участващият по делото прокурор дава заключение, че в хода на административно-наказателното производство не били събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение и счита, че решението на въззивния съд и наказателното постановление следва да се отменят.

            Административен съд гр.Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведеното  от касатора касационно основание за противоречие с материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН (вж. определение от съдебно заседание от 06.12.2016г.), от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

            С обжалваното решение районният съд в гр.Балчик е изменил наказателно постановление № 166801 от 15.10.2015г. на заместник-директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на Сдружение “Българска републиканска федерация по кинология”, ЕИК 121050057, гр.София, представлявано от К.Г.Л., е наложена имуществена санкция то 10 000 лв. на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение по е по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1, като е намалил размера на имуществената санкция на 3 000 лв.

            За да измени наказателното постановление съдът е приел, че извършването на нарушението е доказано, тъй като Сдружение “ Българска републиканска федерация по кинология ” е осъществявало стопанска дейност в търговски обект по см. на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, в двора на Международен лагер в с.Кранево като е вземало пари за такси за участие и такси за издаване на сертификати по  предварително обявени на интернет-страниицата на сдружението цени, без да има монтиран, въведен в експлоатация и регистриран ЕКАФП – нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  на МФ. Съдът е отхвърлил като несъстоятелно и правно неиздържано твърдението на касатора, че всички приходи от въпросното киноложкото изложение били от дарения, направени от участниците. Съдът е обсъдил представените договори за дарения във връзка с останалите доказателства по делото и е приел, че намерението, с които те са сключени не може да бъде определено като дарение, тъй като дарителите са плащали суми по определен ценоразпис, срещу което са получавали конкретно право за участие и получаване на сертификат. В мотивите на решението е обсъден и размерът на наложената имуществена санкция от 3000лв. и е прието, че същата е в законоустановения минимум, правилно и законосъобразно определена, доколкото в нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС за посоченото нарушение е предвидена санкция от 3000 лв. до 10 000 лв.

            Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Изложените от съда съображения, с които се приема, че има извършено нарушение на изискването за отчитане на продажбите чрез монтиран ЕКАПФ съответстват на установените по делото факти. В съдебно заседание са били приобщени писмени доказателства и са били разпитани свидетели, от чиито показания се установява истинността на изложеното в акта и НП. Съдът, съобразно представените пред него доказателства, е стигнал до законосъобразни изводи, че Сдружение “БРФК” гр.София е задължено лице по см. на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  на МФ. Настоящият касационен състав изцяло възприема становището на РС гр.Балчик, тъй като същото е правилно, съответстващо на материалния закон.

            Не е основателно възражението, че съдът не преценил възможността по чл.24 от ЗАНН да се носи лична административно-наказателна отговорност. Нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН предвижда, че при неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност  се ангажира административно-наказателната отговорност и на юридическите лица чрез налагане на имуществена санкция.

Действително, от доказателствата по делото се установява, че организатор на въпросното киноложко изложение, проведено на 26.08.2015г. в двора на Международен лагер в с.Кранево, община Балчик, е „ВОКС БГ“ ЕООД, тъй като това обстоятелство е вписано от контролните органи по приходите при проверката им, обективиран в приложения по делото Протокол за извършена проверка № 0198944/26.08.2015г., а също и в обявлението на сайта на сдружението за провеждане на киноложките изложби.  Независимо, че неправилно в мотивите на решението съдът е приел, че организатор е Сдружение „БРФК“, този неточен извод на съда не може да се определи като съществено процесуално нарушение и да бъде основание за отмяна на решението, понеже изводите на съда за законосъобразност на издаденото НП са правилни. Обстоятелството, че сдружението не било организатор на процесното киноложко изложение не обосновава извод за неизвършване на стопанска дейност и отпадане на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Приложените по делото т.нар. „договори за дарение“ са в полза на Сдружение“БРФК“, а не в полза на организатора, „ВОКСБГ“ ЕООД, който както се установява е имал монтиран ЕКАПФ и е издавал касови бележки на участниците в изложбата за входните им такси. От текста на публикуваната на интернет-страницата на сдружението покана за участие в  киноложките изложби, от 25 до 29 август в с.Кранево,л.51 от делото на въззивния съд, и от приложените договори за дарение е явно, че БРФК  е събирало действителните такси за участие, за които е издавало договори за дарение.

Основание за този извод дава обстоятелството, че тези цени за участие в изложбата, които участниците дължат на БРФК, са предварително обявени на интернет-страницата на сдружението  чрез посочване на минимален размер на дарение, който участниците могат да направят в полза на БРФК. Именно посочването в интернет- обявлението на касатора на минимален размер на дължимото от участниците в изложбата „дарение“ е обстоятелството, което мотивира настоящия състав на съда да приеме, че става въпрос за обявяване на такси за участие и такси за получаване на сертификати, а не на дарение. Дарението е доброволен акт, но като такъв, същото не би следвало да се ограничава от дарения, т.е. от Сдружение “БРФК“ с предварително определяне минимален размер.

За първи път пред настоящата инстанция касаторът прави възражение, че  изложбата на 26.08.2016г. в с.Кранево участвали лица, които не са заплащали каквито и да е било суми в полза на жалбоподателя и обратно- лица, правили дарение в полза на сдружението не се участвали в киноложката изложба. В тази връзка сочи допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушени, изразяващи се в е събиране на доказателства, каквито съдът бил длъжен да изиска от организатора на изложбата „ВОКСБГ“ЕООД.

Касационният състав намира това възражение за необосновано и неоснователно. Освен, че за пръв път е направено пред настоящата инстанция, видно от материалите в административно-наказателната преписка и във въззивното производство административно-наказаният нито е твърдял подобни факти, нито е представил някакви доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите, изложени в Протокол от извършена проверка от 26.08.2015г., че от всеки участник в киноложкото изложение БРФК е получавало парични суми, за които е издавало договор за дарение. Проверяващият екип на органите по приходите не е констатирал случай на участник, който не е платил съответното „дарение“. Освен това информацията за броя на участниците в киноложката изложба от процесната дата, от която евентуално би се установило, че участниците са повече от „дарителите“ или, че е имало дарители, които не са участници се намира в БРФК и не е имало пречки същата да бъде представена пред наказващия орган, пред въззивния съд, а дори и пред настоящата инстанция. За доказване на горепосочените обстоятелства касаторът не представя доказателства и към настоящия момент, поради което твърдението му за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд е необосновано. 

Цитираното в касационната жалба решение на Административен съд гр.Добрич по ад. № 450/2016г. с което е отменено решението на районния съд, е постановено при различна фактическа обстановка, поради което делото е върнато на въззивната инстанция са събиране на допълнителни доказателства.

По настоящото дело пред въззивния съд са представени доказателства, които да обосноват извод за наличие на извършено нарушение.

Решението е правилно и в частта, с която наложената санкция е изменена на  3 000 лв. Съдът е определил размер на имуществена санкция в минимума, предвиден в нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС за извършеното нарушение.

По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/11.05.2016г., постановено по нахд № 286 по описа на Районен съд гр.Балчик за 2015г.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: