Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 465

гр. Добрич, 12.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдия Милева адм.дело №549 по описа на АС-Добрич за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. От ДОПК във връзка с чл.129 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Т.В. ***, подадена чрез пълномощника му Т.Д.В. ***., против Решение по чл.155 от ДОПК, изх. № ИзхК3023 от 04.10.2016 г. издаден от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Добричка, с което е отказано да бъда възстановена платената от жалбоподателя сума за ТБО и лихви в размер на 683,19 лева.

В жалбата се твърди, че отказът за възстановяване на ТБО е неоснователен. Сочи се, че за периода 2014 г., за която е заплатена процесната сума, същият не е ползвал услугата. Релевират се доводи, че имота не е свързан с енергийната мрежа, не е включен към ВиК мрежата и до него няма поставени контейнери за отпадъци. За периода за който се иска възстановяване на сумата, жалбоподателят не е подал декларация, че няма да ползва имота, тъй като самият имот е закупен през 2014 г., а декларацията следва да се подаде до края на 2013 г. Моли, съдът да отмени решението.

В с.з. се явява пълномощника на оспорващия, който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Сочи също, че имота се намира на около два километра от с.Стефаново, заобиколен е само от земеделски имоти, които не генерират отпадъци и няма теоретична възможност, общината да предоставя услугите по чл.62 от ЗМДТ.

Ответникът – Началника на отдел „МДТ“ при община Добричка, чрез процесуалния си представител адв. Веселина Георгиева - ДАК е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди процесното решение като законосъобразно и правилно. Сочи, че жалбоподателят не е подал декларация, че няма да ползва имота, каквото е изискването на чл.71 от ЗМДТ. Релевират се доводи, че е издадена заповед от кмета на общината, в която са включени землищните граници на имотите, които генерират отпадъци и  е процесния имот /селскостопанско летище/ също е включен в заповедта. Твърди се и в тази връзка се представят доказателства, че се извършва услугата за сметосъбиране и сметоизвозване и има поставени контейнери. 

Добричкия Административен Съд, шести състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Производството е започнало по подадена от оспорващият Молба, вх. №ВхК2570/27.05.2016 г., с която същият, моли кмета на общината да отпише негови задължения за заплащане на такса битови отпадъци за 2014, 2015 и 2016 г. за два имота, единият находящ се в с. Стефан Караджа, а другият в с. Стефаново, общ. Добричка. В последния абзац на молбата е направено искане за възстановяване на сумата от 881,11 лева такса битови отпадъци и лихви, заплатена с приходна квитанция №5804023210/30.10.2015 г.

С Писмо с изх. №2019/20.06.2016 г., кмета на община Добричка е уведомил В., че съгл. Разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ е предвидено освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако услугата не се предоставя от общината или ако имота не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година. Такава декларация от Д.В. не е подавана.

Д.В. е обжалва процесното писмо пред АС гр. Добрич, по което е било образувано адм.д. №393 по описа на съда за 2016 г. С Определение 202/12.08.2016 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. и е прекратил производството по делото. Едновременно с това е изпратил преписката на компетентия орган по приходите по чл.4, ал.1 във връзка с ал.3 и чл.9б от ЗМДТ от общинската администрация при община Добричка за произнасяне по реда на чл.9б от ЗМДТ, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.129 и сл. от ДОПК по заявление вх. №ВхК2570/27.05.2016 г., в частта на отправеното с молбата искане за възстановяване на платената от заявителя сума за ТБО и лихви за 2014 г. в общ размер на 881,11 лева. Именно във връзка с определението на административния съд, административният орган се е произнесъл с Решение по чл.155 от ДОПК.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт и от лице имащо правен интерес от това.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизирания акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В случая съдът намира, че преди да пристъпи към решаване на материалноправния спор по същество, следва да извърши цялостна проверка относно спазването на процесуалните разпоредби по издаването на обжалвания акт, включително и в аспекта на компетентността на органа по приходите издал същото.

Тук е мястото да се посочи, че в изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, за служебна проверка на обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът с нарочно разпореждане от 31.10.2016 г. е указал на ответния административен орган доказателствената тежест в процеса, която носи - включително и да се представят доказателства, че е спазена процедурата по чл.129 от ДОПК, като такива не са представени.

Същественото в случая е, че съгласно чл. 4 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се осъществява по привилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ /към които правила препраща и нормата на чл. 9б от същия закон/, в производствата по, ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, съответно според, ал. 5 в тези производства Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съдебната практика приема, че предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК се приемат за приложими по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито безспорно са и задълженията за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 129, ал. 4 от ДОПК, която изрично третира начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ.

Необходимо е да се посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от задължения субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК, след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата хипотеза се издава Акт за прихващане или възстановяване (АПВ), с който се уважава искането (изцяло или частично) или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът на способ, чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми, е изцяло в правомощията на органа по приходите.

Или иначе казано при наличието на писмено искане от задълженото лице за прихващане или възстановяване по реда на чл. 129 ДОПК, съгласно, ал. 2 на същия член, след постъпване на искането може да се възложи извършване на ревизия или проверка. Възможността за преценка е предоставена само относно избора между извършването на ревизия или проверка, но и не и относно това дали изобщо да бъде възложено извършването на един от двата способа за осъществяване на данъчен контрол. Разпоредбата представлява изключение от правилото по чл. 110, ал. 4 изречение първо ДОПК, което предвижда, че проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Този извод се налага предвид това, че чл. 110, ал. 4 ДОПК се намира в глава петнадесета на ДОПК - Данъчно-осигурителен контрол, а разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ДОПК - в глава шестнадесета - Особени производства, и в специалното про­изводство е допустимо регламентиране на изключения от общото правило. Наред с това, проверката по правило не завършва с издаването на индивидуален административен акт, докато производството по чл. 129 ДОПК, дори когато по него е извършена проверка, а не ревизия, приключва с издаването на индивидуален административен акт - акт за прихващане или възстановяване. Според правилото на чл. 110, ал. 3 ДОПК с проверката могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и с проверката не се установяват задължения за данъци на проверяваното лице. За разлика от общия случай на проверка, при издаването на акт за прихващане или възстановяване по чл. 129 ДОПК, дори и когато е издаден след извършване на проверка, а не на ревизия, се установяват задължения за данъци, в резултат на което се извършва прихващане и/или възстановяване на задължения на лицето. Затова и възлагането по чл. 129, ал. 2 ДОПК е необходимо, за да се определят параметрите на извършваната проверка или ревизия, както и компетентният орган да издаде акта за прихващане или възстановяване. Съответно - компетентността на този орган следва да бъде преценена при проверката на законосъобразността на акта за прихващане или възстановяване при неговото обжалване пред съда, доколкото съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на акта, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Цитираната разпоредба е приложима в производството по обжалване на АПВ на основание препращащата разпоредба на чл. 129, ал. 7 ДОПК.

В разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ДОПК не е посочено кой е компетентния орган да извърши възлагането, затова приложение следва да намерят общите правила относно възлагане на ревизии и проверки.

Тук е мястото да се посочи и че ЗМДТ от своя страна също не определя такива правила, а единствено чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ посочи се по-горе определя, че в тези производства Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

От своя страна чл. 11, ал. 1 от Закона за националната агенция по приходите /ЗНАП/ определя правомощията на териториалния директор.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 4 и, ал. 2 т. 1 от ЗНАП, териториалният директор ръководи и организира възлагането и извършването на проверки и ревизии, а също така издава актовете предвидени в ДОПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗНАП предвижда възможността същият да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция /в случая на общинската администрация, определени безспорно със заповедта по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на кмета на общината/ изпълнението на правомо­щията по, ал. 1 и 2, с изключение на тези по, ал. 2, т. 2.

В конкретния случай, направеното искане за възстановяване е следвало да приключи с акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ или с отказ, който несъмнено е акт, който се издава по реда на ДОПК, в частност по реда на чл. 129 от кодекса. Касае се за процедура, която е особено производство по глава шестнадесета от ДОПК и за тази процедура са предвидени правила, различни от общите по чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Прихващането или възстановяването по чл. 128 и сл. от ДОПК може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В случая производството е по писмено искане за прихващане или възстановяване, което е заявено от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ДОПК след постъпване на искането по, ал. 1 може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Възлагането на ревизии и проверки, както вече бе казано, е в правомощието на териториалния директор /в случая на ръководителя на звеното за местни приходи при община Добричка, а именно Директора на Дирекция "Местни данъци и такси", изпълняващ функциите на териториален директор съгласно чл. 4, ал. 5 предл. последно от ЗМДТ/ съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Същият може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция /в случая служители в общинската администрация, определени със заповедта по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ/ изпълнението на правомощията по, ал. 1 и 2 на чл. 11, с изключение на тези по, ал. 2 т. 2, каквото правомощието по възлагане на ревизии и проверки по, ал. 1 т. 4 не е.

            От приобщените към делото доказателства се установява, че няма възлагане на ревизия или проверка, съгл. чл.129 от ДОПК и такава не е извършена от административния орган. В съответствие с принципа, заложен в чл.3, ал.1 от ДОПК, органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съотнесено към производството по чл.129 от ДОПК, прилагането на този принцип означава, че в това производство, органите по приходите са длъжни обективно да установяват всички факти от значение за претендираното от данъчно-осигурителното лице право за възстановяване на суми. В този смисъл преценката за основателността на искането на жалбоподателя за възстановяване на претендираната сума предполага отговор на материално-правния въпрос дали по отношения на нея са изпълнени изискванията на материалния закон, за определянето й като сума, подлежаща на възстановяване. Без да е спазена процедурата по чл.129 от ДОПК, началника на отдел „МДТ“ при община Добричка се е произнесъл с решение по чл.155 от ДОПК.

В резултата на тази служебна проверка, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен по материя и степен орган, в драстично противоречие с предвидената за издаването му форма и процедура.

Предвид това и видно от доказателствата по делото, които са непротиворечиви по между си, следва извода, че при произнасянето на общинската администрация в Община Добричка по процесното искане за възстановяване на местна такса -ТБО не е проведено задължителното производство по чл. 129 и сл. ДОПК, не е издаден АПВ. Искането директно е разгледано от некомпетентен орган Началника на МДТ при община Добричка, който  дори не е решаващ орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК.

Следвало е по постъпилото искане да се извърши проверка по основателността му, да се обсъди наличната и релевантна документация и се мотивира решение на орган по приходите, обективирано в АПВ. Следвало е да се спази и задължителният ред за обжалване по чл. 156, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Най - същественото е, че няма постановен АПВ, като разглеждането и произнасянето по искането е извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 129 и сл. от ДОПК.

Предвид гореизложеното оспорваният в настоящето производство ИАА е издаден от некомпетентен по степен административен орган и при неизпълнение на предвидената форма, която е и условие за действителност в случая. Същият е издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Доколкото, обаче, нищожността е изключително тежък порок, който поглъща другите форми на незаконосъобразност, то съдът не дължи друга проверка/друг диспозитив извън обявяването на недействителността на акта.

По изложените съображения оспорването като доказано и основателно следва да бъде уважено. Оспореният акт следва да бъде обявен за нищожен на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, във връзка с § 2 от ДР на с.к. и чл. 172, ал. 2, предлож. І от АПК.

На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, т.к. естеството на акта не позволява решаването на делото по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на компетентния АО, който да се произнесе при спазване на указанията на настоящото решение.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, във вр. с § 2 от ДР на с.к. и чл. 172, ал. 2, предлож. І и чл. 173, ал. 2 от АПК, VІ-ти адм. състав на ДАС

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на Решение по чл.155 от ДОПК, изх. №ИзхК 3023 от 04.10.2016 г. издаден от Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Добричка, с което е отказано да бъда възстановена платената от Д.Т.В. *** сума за ТБО и лихви в размер на 683,19 лева.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция "Местни приходи" при Община Добричка - за провеждане на производство по Раздел първи, Глава ХVI на ДОПК по Искане вх ВхК2570/27.05.2016 г., подадено от Д.Т.В. ***.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: