Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

463 / 09.12.2016 г., гр.Добрич

 

В   И М Е ТО   Н А   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември  през две хиляди и шестнадесет година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА

        

           При участието на секретаря М.М. и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 540/2016 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).  

           Предявеният от Е.Г.П. с ЕГН ********** *** срещу Регионална здравна инспекция гр. Добрич иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за заплащане на сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление № 95 от 20.10.2014 г. на Директора на РЗИ Добрич, отменено с влязло в сила решение № 72 от 09.05.2016 г. по НАХД №278/2015 г. по описа на Балчишки районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.

          В исковата си молба ищцата твърди, че на 03.09.2014 г. и бил съставен АУАН № Ф-204, въз основа на който Директора на РЗИ е издал НП №95 от 20.10.2014 г. П. е обжалвала наказателното постановление пред Районен съд – Балчик, който с решение №72 от 09.05.2016 г. по нахд №278/2015 г. го е отменил. В съдебното производство ищцата е направил разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 350 лева, които е заплатила при подписване на договора за правна защита и съдействие №12885/20.01.2016 г.

           Твърди, че със заплатеното в производството по обжалване на наказателното постановление възнаграждение за адвокат е претърпяла имуществена вреда в общ размер на 350 лева, които са в пряка връзка с неправомерните действия на служители на ответника по издаване на порочен административен акт – наказателно постановление, който акт е отменен от съда като незаконосъобразен.

         В с.з. процесуалния представител на ищцата поддържа предявения иск на изложените в него основания. Моли, да се уважи исковата претенция, както и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

         Ответникът – РЗИ Добрич, чрез процесуалния си представител, счита предявения иск за неоснователен, необоснован и недоказан. Твърди, че отмяната на наказателното постановление, само по себе си не е достатъчно условия за ангажиране на отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Сочи, че законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на издадено наказателно постановление. Релевират се доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, тъй като заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и е резултат на доброволно договаряне между двете страни, равнопоставени по своя характер, за осъществяване на адвокатска защита, което по начало не е задължителна. Моли, да се остави без уважение исковата молба като неоснователна и недоказана и се присъдят сторените по делото съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

       Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска. Сочи, че платеното адвокатско възнаграждение на адвоката за правна защита и съдействие, респ. за процесуално представителство по административно-наказателно дело, с предмет законосъобразността на наказателно постановление, след отмяната на същото следва да се възстанови, тъй като ищцата е била принудена да направи тези разходи, поради незаконосъобразна дейност на администрацията, издала наказателното постановление и те представляват за нея вреда. Поради това, според представителя на ОП Добрич е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

   Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  страна :             

    От представените по делото писмени доказателства включително и от приложеното по делото нахд №278/2015 г. по описа на БРС се установява, че срещу Е.Г.П., като ръководител на дрогерия е издадено НП №95/20.10.2014 г. на Директора на РЗИ Добрич, с което на основание чл.295, ал.3 и чл.296 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина  и е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Ищцата е обжалвала наказателното постановление пред Балчишкия районен съд, който с решение № 72/09.05.2016 г. по нахд № 278/2015 г. го е отменил поради нарушение на материалния закон, т.к. наказаното лице не е субект на нарушението.  Решението на въззивния съд е влязло в сила на 31.05.2016 г., видно от приложените по делото съобщения за изготвеното решение. В производството пред районния съд ищецът е бил защитаван от адвокат, на когото е заплатил сумата от 350 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие /лист 45/ и съгласно приложения към исковата молба втори екземпляр от договор за правна защита и съдействие № 0000012885 от 20.01.2016 г., в който изрично е записано, че сумата за адвокатски хонорар е заплатена в брой при подписване на договора.   От извършената в настоящото производство справка с оригиналния адвокатски кочан, получен от Адвокатска колегия – Добрич, се установява, че не са налице данни за некоректно попълване или допълване на договора за правна помощ и съдействие включително и за неговото антидатиране, поради което съдът счита, че следва да го кредитира като годно доказателствено средство за извършените от ищеца разходи за платено адвокатско възнаграждение по нахд № 278/2015 г. по описа на БРС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление на Директора на РЗИ Добрич. Ищец е адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът – Регионална здравна инспекция е юридическо лице със седалище гр. Добрич. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд - Добрич, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото настоящия адрес на  ищеца е в гр. Добрич.

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Макар със ЗОДОВ да се създава сравнително облекчен режим за ангажиране на отговорността на държавата и общините за вредите, причинени при изпълнение на административна дейност, доказателствената тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки за ангажиране на отговорността, е изцяло на ищеца.

В разглеждания случай безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищцата – НП 95/20.10.2016 г. на Директора на РЗИ Добрич, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Ето защо това настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на претенцията за обезвреда по реда на ЗОДОВ, а по същество - за доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

При това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледа всяка една от исковите претенции, така както са заявени от ищеца. Както се каза, в настоящия случай тези претенции касаят репарирането както на имуществени, така и на неимуществени вреди, за които следва да се докаже тяхното действително настъпване и причинно-следствената връзка с незаконосъобразното наказателно постановление.

    По делото не е спорно, че срещу ищеца е издадено наказателно постановление от Директора на РЗИ Добрич. С влязлото сила решение по нахд № 278/2015 г. по описа на Балчишкия районен съд е установено, че при осъществяване на тези правомощия административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, тъй като наказаното лице не е субект на нарушението. В резултат на това, като пряка и непосредствена последица са възникнали имуществени вреди в патримониума на ищцата – претърпени загуби под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на НП в общ размер на 350 лева. Заплащането на адвокатското възнаграждение е осъществено в брой, като това е отразено в договора за правна помощ, който в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.       

При тези обстоятелства съдът приема, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменено наказателно постановление, което, макар и да не е същински индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен орган в резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл ТП № 2 от 19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.

Налице са и претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за защита в производството по обжалване на НП, както и пряка причинно следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните. В производствата пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за процесуално представителство, подобно на случаите, при които, след като подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред, имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ. В тази насока са и мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК и І и ІІ колегия на ВАС.  Неоснователно е възражението на ответника, че причинената вреда не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление, т.к. съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В правната теория и съдебната практиката се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност по друга причина. От това следва извода, че тези разноски съставляват претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те са типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Следва да се добави, също така, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото наказателното постановление е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва наказателно постановление и без което условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. В тази строго каузална връзка следва да се отчита, че договорът за правна защита и съдействие не е общ и абстрактен (от типа например на договор за абонамент, при който възнаграждението се дължи за определен период, без значение от извършената работа), а е в пряка и непосредствена връзка именно и само с конкретното дело, в което е оспорено процесното наказателно постановление, поради което и няма как връзката между платеното възнаграждение на адвоката за защита по това дело и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление в това същото дело, макар и опосредена от договор, да не е причинно - следствена.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 278/2015 г. на РС – Балчик.

В съответствие с изхода от спора, ищецът има право на разноски по делото в общ размер на 310 лева, от които 10 лева - платена държавна такса по иска, 300 лева – разноски за адвокатски хонорар.   Сумата от 15, 00 лева, представляваща разликата от 10 лева – действително дължимата държавна такса по иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, до 25 лева - пълната сума на внесената от ищцата държавна такса за образуване на делото, се явява недължимо платена. Тя не може да присъдена по реда на чл.10 от ЗОДОВ, но може да бъде върната по реда на чл.4б от ЗДТ по искане на ищеца.

          Водим от изложеното, съдът

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

 ОСЪЖДА РЗИ Добрич да заплати на Е.Г.П. с ЕГН ********** ***  сумата от 350 /Триста и петдесет/ лева, представляващи обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление № 95 от 20.10.2015 г. на Директора на РЗИ Добрич, отменено с влязло в сила решение № 72 от 09.05.2016 г. по НАХД №278/2015 г. по описа на Балчишки районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.

ОСЪЖДА РЗИ Добрич да заплати на Е.Г.П. с ЕГН ********** ***  сумата от 310 /Триста и десет/ лева, сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Административен съдия: