Р Е Ш Е Н И Е

431

24.11.2016 г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, шести състав, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря М.М., разгледа докладваното от съдия Т.Милева адм. дело №531 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството е по чл.149, ал.2 от АПК.

Образувано e по жалба на Н.Г.М. ***, чрез адв. Д.К. *** против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция да изпълни влязло в законна сила Решение №108 от 30.07.2015 г. по адм.д. №555/2014 г. на АС Добрич, с което е отменено уведомително писмо на Изп. директор на ДФ “Земеделие” с изх. №02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г.. Твърди се, че същият е нищожен, незаконосъобразен, необоснован, неправилен и в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че след като е отменено УП на Изп.директор на ДФ “Земеделие” с изх. №02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г.., преписката е върната на изпълнителния директор за ново произнасяне по заявлението за плащане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в законна сила решение. Шест месеца след влизане в сила на решението, административният орган не се е произнесъл. В последствие жалбоподателката е подала молба до административния орган и в неформален разговор е била уведомена, че няма право на финансово подпомагане за 2013 г. , тъй като наложените й санкции за бъдещ период се прихващат от дължимите й суми за 2013 г. В тази насока се релевират подробни доводи, че разпоредбата на чл.58 от Регламент №1122/2009 т. на Комисията, регламентира условията за налагане на санкции за бъдещ период, т.е. тези тези санкции могат да бъдат налагани само за период след календарната година на констатацията им. Сочи се, че УП за кампания 2014 г. е било обжалвано и все още няма окончателно произнасяне по неговата законосъобразност от касационната инстанция. Твърди се, че прихващането с наложени санкции на земеделските производители може да се извършва след влизане в сила на акта, с който те се налагат. Моли, да се отмени мълчаливия отказ като нищожен и се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично. Представлява се от адвокат К., който поддържа жалбата. В хода по същество се поддържа жалбата и срещу изричния отказ на ДФЗ-РА, издаден в хода на съдебното производство. Твърди се, че удържаната сума за бъдещ период за кампания 2014 г. е по Мярка 214 – агроекологични плащания, които са две различни мерки. Има издадени две уведомителни писма за 2014 г. и по двете мерки, които още не са приключили. Съдебните производства са висящи пред ВАС. Сочи се, че липсват правни мотиви в изричния отказ за прихващане, тъй като към момента на издаване на същия, Регламент 1122/2009 и Регламент 885/2006 г. на отменени.

Ответникът по оспорването - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"-София в представено писмено становище сочи, че не е налице мълчалив отказ, тъй като има издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г, което е във връзка с влязлото в сила решение по адм. д. №555/2014 г. на АС Добрич. Твърди се, че жалбата е недопустима и моли да се прекрати производството. Излагат се и доводи по същество на спора, че от текста на чл.58 на Регламент №1122/2009 г. на Комисията е видно, че релевантна за налагане на санкцията е годината на констатацията, т.е. тази на издаването на спорното уведомително писмо, а не тази на влизането на санкцията в законна сила. Санкцията е наложена с УП изх. №02.080-6500/7269 от 15.10.2015 г., като се твърди в тази връзка, че санкцията не представлява акт за прихващане, който да се прилага, когато влезе в законна сила, а е подчинена на различен правен режим.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените към доказателствения материал по делото Решение № 108 от 30.07.2015 г., постановено по адм. д. № 555/2014 г. по описа на Административен съд Добрич и Решение № 4104/08.04.2016 г. по АД № 10814/2015 г. по описа на ВАС производството пред Административен съд Добрич е било образувано по жалба подадена от Н.Г.М. против Уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с което се отказва финансово подпомагане в общ размер на 12 208,05 лева по СЕПП и СНДП за кампания 2013 г. и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП и СНДП в размер общо на 5 369,75 лева. С Решението си ДАС е отменил уведомителното писмо и е върна преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за плащана и при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Същият е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, а от там и на материалния закон и ако не са били допуснати тези нарушения, административният орган е щял да достигне до друг извод, а именно, че спорните площи са отговаряли на всички изисквания за допустимост за подпомагане и не е имало основания за изключването им от допустимия слой, респективно за постановяване на отказ за заплащане по СЕПП и СНДП. ВАС със своето решение е оставил изцяло в сила решението на АС Добрич.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изп. директор на ДФЗ във връзка с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. №55582014 г. по описа на ДАС е оторизирал финансово подпомагане по подаденото от М. заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., както следва: по СЕПП – оторизираната сума е 11 678,34 лева и по СНДП – 360,60 лева. С процесното писмо се извършва и прихващане на санкцията за бъдещ период, а именно: В УП е посочено, че с УП изх. №02-08-6500-7269 от 15.10.2015 г. на Изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. е наложена санкция за бъдещ период в размер на 25 877,87 лева, която сума се удържа от ДФЗ-РА от полагащите се субсидии за подпомагане в следващите три години. Поради което и административния орган приема, че в случая от оторизираната сума за подпомагане по СЕПП и СНДП за кампания 2013 г. в размер на 12 038,94 лева е прихваната тази сума за покриване на санкциите за бъдещ период, наложени за кампания 2014 г. в размер на 25 877,87 лева.

По делото не са представени доказателства от административния орган, изричният отказ кога е връчен на жалбоподателката.

От правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице, за което е предвидено съдебно оспорване и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Решение №108 от 30.07.2015 г., постановено по адм.д. №555/2014 г. по описа на ДАС е влязло в законна сила на 08.04.2016 г.,  като в 14-дневен срок, органа е бил длъжен да се произнесе съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, а съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се обжалва в едномесечен срок от изтичане срока за произнасяне. / В случая доводите са за нищожност на мълчаливия отказ в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и обжалването не е обвързано от посочения срок/, при което подадената жалба е в законния срок, след като е било налице задължение на органа да се произнесе.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. (В този смисъл т. 5 от ППВС 4/1976 г.). Липсата на волеизявление от страна на административния орган, прави невъзможен съдебния контрол на оспорения акт и защитата срещу същия, поради което само на това основание мълчаливия отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени само на това основание

В конкретния случай описаните факти и обстоятелства обуславят извод за наличие на мълчалив отказ. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК е налице при сезиране на административен орган, за който съществува пряко законово правомощие, респ. задължение, за провеждане на административно производство и произнасяне, и това не е направено в срок. Несъмнено Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е компетентен орган да издаде административен акт и да изпълни влязло в сила съдебно Решение. Наличието на компетентност за разглеждането на подаденото заявление е условие за прилагането на фикцията - мълчалив отказ уредена в чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт, т.е., когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане, т.к. само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон орган на управление, така че лицето, отправило искане за признаване на негово право или защита на интерес, да се окаже обвързано от властническо волеизявление, с което е длъжно да се съобрази. Мълчаливият отказ в правната теория и съдебна практика, се приема за индивидуален административен акт с негативно съдържание.

В конкретиката на фактите, след подаване на жалбата до АС Добрич /с вх. №2181/19.10.2016 г./ е издаден изричен отказ - Изх. № 02-080-6500/3306-15 от 26.10.2016 г..  Въпреки декларираното в него, че е в съответствие с влезли в сила съдебни решения, оторизираната сума е прихваната за покриване на санкции за бъдещ период, наложени за кампания 2014 г., което по същество е изричан отказ.  

                След като обаче в административната преписка е приложен и изричен отказ, налице е задължение на съда да изследва законосъобразноста на същия. По аргумент от чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК, ако след мълчаливия отказ последва изричен такъв по същото искане, както е в случая, съдът се произнася по изричния отказ. В този случай не е необходимо подаването на нова жалба.

Действително, с издаването на изричния отказ отпада действието на мълчаливия предходен отказ със същия предмет. Наличието на мотиви по дефиниция благоприятства съдебния контрол.

Основанията за издаване на изричния отказ, посочени в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изп. директор на ДФЗ във връзка с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. №55582014 г. по описа на ДАС е, че се  оторизира финансово подпомагане по подаденото от М. заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., както следва: по СЕПП – оторизираната сума е 11 678,34 лева и по СНДП – 360,60 лева, като едновременно с това се  извършва прихващане на санкцията за бъдещ период. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.58 от Регламент №1122/2009 г., а именно, че ДФЗ-РА разполага с правно основание да наложи санкции за бъдещ период по заявлението на кандидата за кампания 2014 г., тъй като разликата надвишава 50% от действително стопанисваните площи. Като счита, че редът за налагане на санкциите за бъдещ период е чрез прихващане на размера им от бъдещи вземания на кандидата в съответствие с чл.56 от Регл. №886/2006 г. на Комисията. Приема се, че съгл. регламента релевантна за налагането на санкцията е годината на констатацията, т.е. тази на издаването на уведомително писмо за кампания 2014 г., а не тази на влизане на санкцията в законна сила.

Тези изводи на административния орган са неправилни и незаконосъобразни. На първо място Регламент №1122/2009 г. на Комисията, регламентира условията за налагане на санкции за бъдещ период. В същия изрично е записано, че ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Т.е. санкции за бъдещ период могат да бъдат налагани само за период след календарната година на констатацията им.  В настоящият случай  УП изх. №02-08-6500-7269 от 15.10.2015 г. на Изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. се отнася за кампания 2014 г..  Същото не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано и в момента /след извършена служебна справка от съда/  е насрочено пред ВАС. За да възникне правото на РА да удържи санкцията за бъдещ период е необходимо нейното установяване с акт на компетентния орган, който да е влязъл в сила. Това е така, тъй като съгласно § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/206 г. на Комисията. Разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. от своя страна пред­вижда, че държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефи­циера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихва­щат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. Следователно тази разпоредба от регламента препраща към националното законодателство на държавата-членка и за да се осъществи валидно прихващане, приложение следва да намери именно то. В българското законодателство институтът на прихващане­то (компенсация) е уреден в чл. 103 - 105 от Закона за задълженията и договорите, като чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Следователно, задължението на бенефициера трябва да представлява ус­тановено вземане за разплащателната агенция. Предпоставките за компенсация са - две насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по размер и основание вземания, които предпоставки не са налице в конкретния казус. Това е така, тъй като актът, с който е наложена санкцията не е влязъл в сила. , което не се оспорва от административния орган.

От своя страна и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК определя като "публични дър­жавни вземания" и вземанията на държавата за недължимо платените и надп­ла­тените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земе­дел­ски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските пуб­лични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, същите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В случая административният орган от една страна не е изчакал акта, въз основа на който се твърди да е наложена санкция за бъдещ период да влезе в сила, а е пристъпил направо към удържане на суми с процесния административен акт. Изложеното от своя страна води до извода, че това прихващане на суми е и незаконосъобразно по същество, като сторено в противоречие с цитираната нор­ма на чл. 5б от Регламент № 85/2006, тъй като вземането на ДФЗ не е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. Едва след влизането в сила на един такъв индивидуален административен акт, с който вземането се установи по основание и размер, вече установе­ните като дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане с оторизирани суми на бенефициери, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прих­ващане. Но дори и след влизането му в сила няма как прихващането да се направи с оторизирани суми за минал период, тъй като, както и по-горе бе упоменато, санкциите се налагат само за бъдещ период след календарната година на констатациите им.

И не на последно място е некоректно позоваването на ответника на Регламент №1122/2009 г. на Комисията, тъй като същият към датата на издаване на изричния отказ е отменен.

Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК е законодателно установено, че при неспазване на съдебното решение - актовете и действията на органа, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни. Предпоставките за приложението на тази разпоредба са две: наличие на влязъл в сила съдебен акт и противоречието му на акта или действието на органа със съдебното решение. Първата предпоставка е безспорно налице влязъл в сила съдебен акт на 08.04.2016 г. - датата на постановяване на необжалваемия акт на касационната инстанция -ВАС.

В съдържанието на мотивите законодателят не е включил задължителните указания, които съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 173, ал. 2 АПК, трябва да даде, когато отмени акта или го върне на органа за ново произнасяне. В практиката е безспорно, че именно в мотивите на съдебното решение съдът трябва да включи тези задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въпросът, който намира различно значение в практиката, е за това кои указания на съда са "задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона" и за правното значение на факта на неизпълнение от органа на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Мотивите на акта не се ползват със сила на пресъдено нещо, но съобразно чл. 173, ал. 2 АПК със задължителна за административния орган сила се ползват съдържащите се в мотивите указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, които в случая не са изпълнени. Издавайки изричният отказ  при неизпълнение на указанията на съда по прилагането на материалния закон, същият се явява нищожен.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е налице изричен отказ по заявлението на жалбоподателя, който представлява акт на административния орган извършен в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, поради което е нищожен по арг. на чл. 177, ал. 2 АПК. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка ще следва да бъде върната на административния орган, за произнасяне по заявление за подпомагане с УИН:08/280513/75143 за кампания 2013 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да се присъдят в полза на жалбоподателката в размер на 10 лева – ДТ и 1300 лева, адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие и Списък с разноските по реда на чл.80 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.177, ал.2 от АПК и чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Добрич, VІ състав

РЕШИ:

ОБЯВЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие"-Разплащателна агенция, за издаване на индивидуален административен акт по заявление за подпомагане с УИН: 08/280513/75143 за кампания 2013  г. в съответствие с Решение  №108 от 30.07.2015 г. по адм.д. №555/2014 г. на АС Добрич, с което е отменено уведомително писмо на Изп. директор на ДФ “Земеделие” с изх. №02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г.. и на издадения след това изричен отказ - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изп. директор на ДФЗ.

ИЗПРАЩА преписката на ДФЗ-РА гр. София за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение в 14 дневен срок, от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.М. ЕГН ********** ***, сумата 1 310 /Хиляда триста и десет/ лева  разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                            СЪДИЯ: