Р Е Ш Е Н И Е

 

№118

22.03. 2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и седемнадесета година, ІV състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 530 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.Й.К. (D.I.C.), румънски гражданин, роден на ***г., живущ ***, Жадец, подадена чрез адв.К.И.- Добричка адвокатска колегия, редовно упълномощен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0851-000582 от 14.09.2016г., издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Добрич, с която на основание чл.171,ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на материалния закон. Оспорва се водачът да е управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Изтъква се, че административното производство е проведено без да е осигурен преводач, с което било нарушено правото на защита на адресата на заповедта, румънски гражданин,  невладеещ български език. Иска се заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена и да бъдат присъдени направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, началникът на Сектор „Пътна полиция“ , редовно призован не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването заповедите от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171, ал.1,т. 1, б. "б. " от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Заповедта е връчена на 14.09.2016г., а жалбата срещу нея е постъпила при ответника на 21.09.2016г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Жалбата изхожда от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.09.2016 г., около 11,14 часа, в община Добричка, на път Втори клас № 29-В, в посока гр.Добрич, на КПП-Варна, свидетелите В.А. и Т.Т.- служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“) гр.Добрич спрели жалбоподателя, румънският гражданин, който управлявал товарен автомобил марка „МАН“, с рег.СТ-17- LPF, кат. № 3 с прикачено полуремарке с рег.  BV-03-LYT и извършвал превоз, попадащ в обхвата на Регламент № 561/2006г. с МПС, оборудвано с аналогов тахограф. Служителите на ОО „АА“ констатирали, че водачът не е направил прекъсване от поне 24 часа след шест 24 часови периода на управление от 29.08.2016г. до 04.09.2016г., с което бил нарушил чл.8, § 6, второ тире, изр.1 от посочения Регламент № 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. За нарушението съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 225502/14.09.2016г., стр.25. Водачът нямал и закупена винетка. За да могат да му съставят и връчат наказателното постановление за гореописаното нарушение, служителите на ОО“АА“, свидетелите В.А. и Т.Т., отвели водача в административната сграда на областния отдел, която се намирала на около 200-300 метра по надолу по пътя. Според показанията А. и Т., като се качили в асансьора на административната сграда, водачът на товарния автомобил им лъхнал на алкохол, поради което решили да извикат и органите на Сектор „Пътна полиция“ да извършат проверка за употреба на алкохол. На повикването се отзовали полицейските служители Д. С.И. и Я.К.П.. Полицейските служители  извършили проверка с техническото средство ДрегерАлкотест 7510“ с фабр. № 0078, което отчело резултат 1,09 промила концентрация на алкохол в кръвта. От представеното по делото извлечение от паметта на техническото средство, л.57, е видно, че този резултат е отчетен на 14.09.2016г. в 11,14 часа. Полицейският служител Д. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, подписан от свидетелите В.А. и Т.Т. – служители на ОО“АА“, които присъствали при установяване на нарушението. Въз основа на този АУАН е издадена оспорената в настоящото производство заповед за налагане на принудителна административна мярка. Със заповедта началникът на Сектор „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя, Д.Й.К., принудителната административна мярка по чл.171,ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата – „временно отнемане на  свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

От доказателствата по делото се установява също, че при след съставянето на АУАН № 1601/14.09.2016г. (л.58) полицейският служител Я.К.П., разпитан и като свидетел по делото, е издал и талон за медицинско изследване № 0412992 (л.12 от ад №1341/16 на РС-Добрич), съставен в 11,25 часа на 14.09.2016г. Свидетелят П. в съдебното заседание от 17.01.2017г. дава показания, че е обяснил на жалбоподателя на румънски за какво е съставен втория акт, т.е. АУАН№ 1601/14.09.2016г. (л.58), че същият е за употреба на алкохол. Свидетелят твърди, че лично е показал на жалбоподателя показанията на техническото средство, който е потвърдил и че в Румъния ползват същите апарати и няма нужда от обяснения.Свидетелят Я.К. пояснява също, че е превел и съдържанието на Талона за медицинско изследване и че обяснил, че същият дава право на румънския гражданин да се подложи на медицинско изследване. Свидетелят Я.К. обяснява, че не владее перфектно румънски, познанията му били любителски, които придобил от ходенията през лятото на  разменни начала в Румъния и от личния си живот. Свидетелят потвърждава обстоятелството, че е видял предоставянето на жалбоподателя от органите на ОО“АА“ на декларация на румънски относно правото му да ползва преводач и отказа на румънския гражданин.

От разпита на свидетелите се установява също, че  административната сграда на ОО“АА“, свидетелят П.П., служител в „Автомобилна администрация“, също владеел румънски и обяснил на разбираем език на жалбоподателя за какво нарушение на Закона за автомобилните превози е обвинен. Според показанията на П.П. жалбоподателят е знаел какво нарушение е извършил, но не е знаел процедурата, а именно че следва да плати глобата, за да си вземе документите обратно. Свидетелят твърди, че служителите на ОО“АА“ са запознали жалбоподателя с правото му да иска да му се осигури преводач, и след като същият заявил, че не иска да му се осигури преводач, му била предоставена приложената по делото декларация на румънски. Декларацията е представена от процесуалния представител на жалбоподателя и в превод на български (л.66,67). Преводът, извършен от лицензирания преводач „Пантелеев Солюшънс“ ЕООД гр.Добрич е следния: „ Декларация / Аз, резиденция на окръг Яломица, Държавен Румъния / 1. По желание да достави моя сметка служебно за превод български език…език./ 2. Не искаш да предложа услуги на преводач за устен превод./ Подпис, име Кърстойу, подпис /не се чете/.“

 По делото е разпитан и воденият от процесуалния представител на жалбоподателя свидетел, румънски гражданин, М.Р.К.. Разпитът бе осъществен чрез съдействието на преводача Милен П. ***, воден от процесуалния представител на жалбоподателя.

 От показанията на свидетеля М.К. се установява, че същият е представител на търговското дружество-работодател на жалбопоздателя. Свидетелят бил извикан на 14.09.2016г. по телефона от жалбоподателя. Свидетелят дошъл в гр.Добрич и видял, че на жалбоподателя около 14,00-14,30 часа били преодставени множество документи за подпис. Полицейски служител показал документ и свидетелят разбрал, че свидетелството за управление на МПС на неговия шофьор ще бъде отнето за 10 месеца.Според свидетеля М.Констатин този полицейски служител знаел малко румънски, достатъчно, за да може свидетелят да разбере, че свидетелството за управление на жалбоподателя ще бъде отнето за 10 месеца. На свидетеля бе предявена декларацията, намираща се на л.67 от делото и същият заявява в съдебното заседание, че познава подписа на своя шофьор ( жалбоподателя) и че подписът върху декларацията е положен от жалбоподателя. Свидетелят заявява също, че бил запознат, че неговият работник, жалбоподателят,  пие прополис, разтворен в ракия. Свидетелят по-късно видял, че в набора от документи се съдържал и талон за медицински изследване, но не знаел за какво е издаден, защото в Румъния талон означавало документ, който замества оригиналния документ.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели. Същите са дадени добросъвестно, обективни са, съответстват на фактите, установени с писмените доказателства, поради което съдът приема показанията на свидетелите за достоверни.

По делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят не е бил съгласен с показанията на техническото средство и е имал намерение да се яви в  болнично заведение, за да му се извърши медицинско изследване за наличие на употреба на алкохол, поради което на същата дата началникът на Сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед № 16-0851-000582 от 14.09.2016г., с която е наложил на жалбоподателя, Д.Й.К., принудителната административна мярка по чл.171,ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата – „временно отнемане на  свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира че оспореният административен акт е правилен, законосъобразен и не страда от визираните в жалбата пороци.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Като доказателства по делото са приети заверено копие на Заповед с № 357з-113 от 22.01.2015 г. (лист 19) на директора на ОД МВР Добрич, с която на основание на министерска заповед № 8121з-48/16.01.2016г. оправомощава началника на сектор „Пътна полиция“ да издава заповедите за налагане на ПАМ по реда на чл.171, ал.1, т.1от ЗДвП.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Като определящи стойности за концентрацията на алкохол в кръвта са резултатите от направено медицинско изследване по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респективно по реда на Наредба № 30.

 В случая, по делото не се ангажираха доказателства, оборващи приетата за установена фактическа обстановка от страна на ответника, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,09 промила. Административното производство е проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Не се установява нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, а именно същият не е бил лишен от възможността да му се осигури преводач. Видно от събраните доказателства жалбоподателят е разбрал за какви нарушения са му предоставени документи за подпис, в т.ч. и талон за медицинско изследване и заповед за налагане на ПАМ. Познанията по румънски език и на свидетеля П. и на свидетеля П. са били достатъчни, за да могат същите да обяснят в какво нарушение е обвинен жалбоподателят. Явно е че същият е разбрал и трите нарушения, заради които са му съставени актове за административни нарушения от служителите на ОО“АА“ и от полицейските служители и затова е подписал декларацията, че не желае да ползва услугите на преводач. Действително, видно от превода на български,  румънският текст на декларацията, подписана от жалбоподателя, не е граматически издържан, но ясен и разбираем смислово. Жалбоподателят се е подписал под следното изявление „Не искаш да предложа услуги на преводач за устен превод“, което е напълно ясно смислово и означава, че не желае да ползва услугите на преводач.

Затова съдът намира за неоснователни възраженията му, изложени в жалбата, че не е знаел, не е могъл да разбере и т.н. Макар и предоставената възможност за ползване на преводач  и оформеният отказ за това да са били извършени от органите на ОО“АА“ за нарушението по Закона за автомобилните превози, съдът намира, че действия на българските контролни органи по запознаване на жалбоподател с правото му да му се осигури преводач ползват и административното производство по чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата, производството, тъй като двете противоправни деяния ( нарушението по Закона за автомобилните превози и това по Закона за движение по пътищата) са констатирани непосредствено едно след друго и актовете са били оформени едновременно в присъствието на всички контролни органи и жалбоподателя. Нито жалбоподателят, нито неговият работодател свидетелят М.К. първоначално или впоследствие при връчването на изготвената заповед са предявявали претенции, че не разбират или че искат преводач. Всички разпитани по делото свидетели, включително и свидетелят М.К., чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни, са останали с впечатлението, че жалбоподателя е разбрал всяко от нарушенията, за които са му съставени АУАН и наказателни постановления.Затова изложеното за първи път пред съда възражение, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като не е знаел в какво е обвинен, е неоснователно.

Всички разпитани по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира като достоверни са останали с впечатлението, че жалбоподателя е разбрал всяко от нарушенията, за които са му съставени АУАН и наказателни постановления.

По отношение употребата на алкохол в самата жалба е заявено, че водачът на товарния автомобил непосредствено преди проверката е употребил румънска ракия, наречена „цуйка“ с разтворен в нея прополис. По делото се събраха достатъчно доказателства, които да устатановят техническата годност на техническото средство, с което е извършена проверката. Същото е преминало през лабораторно изследване. Показанията му са били показани жалбоподателя, който не е възразил. От показанията на свидетеля Я.П. се установява, че жалбоподателят е знаел какво представлява издадения талон за медицинско изследване и че е имал право да посети болнично заведение. Явно е че същият не е оспорвал това нарушение и затова не е поискал и друго изследване за наличие на алкохол в кръвта и неговата концентрация.

Налице е било фактическото основание за прилагане на процесната ПАМ и заповедта, с която същата е приложена спрямо жалбоподателя се явява постановена в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б. " от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

В първото предложение от цитираната разпоредба са посочени две хипотези, чието наличие предпоставя прилагането на процесната ПАМ, а именно- управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Двете посочени хипотези са алтернативно предвидени от страна на законодателя, поради което за съответствието на ПАМ с материалния закон е достатъчно установяването на която и да е от хипотезите. Медицинското изследване се извършва по желание на водача, който не е съгласен с показанията от техническото средство и ги оспорва. Контролните органи са изпълнили своето задължение издавайки талон за медицинско изследване и обяснявайки  правото на водача да даде кръв в болнично заведение. Оттам нататък законът е поставил в тежест на водача на МПС да обори показанията на техническото средство, извършвайки медицинско изследване на кръвта си, чиито стойности са определящи според закона. След като не е сторил това и след като по делото не са налице доказателства, пораждащи съмнение за годността и техническата изправност на техническото средство Алкотест дрегер, с което е било установено наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, поради противоречието й с материалния закон.

Съдът намира процесната ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС след употреба на алкохол.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, Административен съд –Добрич, ІV състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.К. (D.I.C.), румънски гражданин, роден на ***г., живущ в Република Румъния, подадена чрез адв.К.И.- Добричка адвокатска колегия, редовно упълномощен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0851-000582 от 14.09.2016г., издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Добрич, с която на основание чл.171,ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

 Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

                                                                                              Н.Каменска