Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./29.12.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА                           

         

        при секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 527/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО. 

        Образувано е по жалба на С.Р.Х. с ЕГН ********** ***, живуща в Република Турция, срещу решение № 25/21.09.2016г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/20.06.2016г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО поради липса на 15 години действителен осигурителен стаж. В жалбата се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е ясно въз основа на кои документи административният орган е приел трудовият стаж на жалбоподателката. Не е ясно на какво основание не е зачетен положеният трудов стаж в КЗС – „Оранжерия“ гр.Добрич и РПК “Добруджа” гр.Добрич, след като той е вписан в трудовата книжка на жалбоподателката, чието съдържание опровергава издадените удостоверения за липса на съхранени от работодателите документи. Неправилното незачитане на този трудов стаж рефлектира върху крайния резултат, че жалбоподателката няма 15 години осигурителен стаж и обуславя неправилното решение на административния орган. В хода на съдебното производство се излагат допълнителни доводи, че спорният стаж е признат по съдебен ред с влязло в сила решение на ДРС, постановено по иск по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане, както и присъждане на сторените разноски по делото.                     

       Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че обжалваните административни актове са издадени в съответствие със събраните към момента на постановяването им доказателства за осигурителния стаж на жалбоподателката. Сочи, че съдебното решение, с което е установен спорният трудов стаж на жалбоподателката, е влязло в сила значително след постановяването на процесните актове, поради което представлява ново доказателство, което може да бъде взето предвид само при подаване на ново заявление за отпускане на лична пенсия на жалбоподателката. Претендира присъждане на разноски по делото.                

       Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :          

        Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна. 

        От данните по административната преписка е видно, че на 11.05.2015г. жалбоподателката С.Р.Х. е подала пред Турския осигурителен институт заявление за отпускане на пенсия за ОСВ съгласно българското пенсионно законодателство по силата на двустранно споразумение за изплащане на пенсии между Република България и Република Турция от 04.11.1998г. С писмо с изх.№ 94С1-9238-2/22.06.2015г. на Дирекция “Европейски регламенти и международни договори” заявлението е изпратено в ТП на НОИ – Добрич за произнасяне. С разпореждане № **********/10.07.2015г.  на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж  и възраст на жалбоподателката. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в законна сила. На 19.11.2015г. жалбоподателката е подала ново заявление за отпускане на пенсия за ОСВ, което с писмо с изх.№ 1029-50-5214/15.02.2016 г. на Дирекция “Европейски регламенти и международни договори” е изпратено в ТП на НОИ – Добрич за произнасяне. С разпореждане № **********/20.06.2016г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич е отказано повторно отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателката с мотива, че не отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. При произнасянето си длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че към датата на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 66г.04м.29дни и придобит осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, 15г.7м.24д., от които действителен осигурителен стаж 13г.5м.24д., тъй като 2г.2м. е била в отпуск по майчинство, който съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО не се зачита за действителен осигурителен стаж. Изложило е съображения, че Х. няма право на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст 65г.10м., но няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на заявлението - 23.06.2016г. Горепосоченото разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 25/21.09.2016г. е отхвърлил жалбата срещу него с мотива, че длъжностното лице по пенсионното осигуряване правилно е определило действителния осигурителен стаж на жалбоподателката, който е недостатъчен за отпускане на лична пенсия за ОСВ. В мотивите към решението е посочено, че правилно не е зачетен осигурителен стаж на жалбоподателката за периодите 01.08.1973 г. – 01.05.1976 г. и 07.01.1987 г. – 01.06.1989 г., тъй като от извършените проверки в отдел “ООА” при ТП на НОИ – Силистра и РКС – Добрич е установено, че за тези периоди няма запазени ведомости за заплати и партидни книги от КЗС – Оранжерия – Добрич и РПК “Добруджа” - Добрич.

Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателката на 29.09.2016г., която в законоустановения срок го е обжалвала пред Добричкия административен съд.

В хода на настоящото съдебноадминистративно производство жалбоподателката е предявила иск по чл.124, ал.4 от ГПК, във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР срещу ТП на НОИ – Добрич за установяване на придобит от нея трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране преди 31.12.1999г.,  по който е образувано гр.д. 1131/2017 г. по описа на Добричкия районен съд. С влязло в сила определение от съдебно заседание, проведено на 27.09.2017г., Добричкият административен съд е спрял производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК до окончателното приключване на горепосоченото гражданско дело. С решение № 926 / 16.10.2017 г. Добричкият районен съд е признал за установено в отношенията между жалбоподателката Х. ***, че за времето от 01.08.1973 г. – 01.05.1976 г.  Х. е полагала труд на длъжност “полевъд” в КЗС “Оранжерия” – гр.Добрич на пълен работен ден и за времето от 07.01.1987 г. – 01.06.1989 г. е полагала труд на длъжност “магазинер” в РПК “Добруджа” – гр.Добрич на пълен работен ден. Решението на ДРС е влязло в сила на 04.11.2017 г., в резултат на което настоящото съдебно административно производство е възобновено с определение на съда по реда на чл.230, ал.1 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:        

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.

За да откаже отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, административният орган е приел, че жалбоподателката няма 15 години действителен осигурителен стаж, а 13г.,05м.24д., като не е зачел за действителен осигурителен стаж 2г.2м., през които тя е била в отпуск по майчинство – 12.06.1971г. – 12.06.1972 г. – майчинство за първо дете; 22.08.1973г. – 22.10.1974 г. – майчинство за второ дете.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г.  те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст.   

Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отлеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от от продължителността на работното време.                 

В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично е регламентирано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата нормативна разпоредба към датата на ползване на двата отпуска по майчинство е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто несъмнено е и отпускът по майчинство. В същия смисъл е и действащата към този момент Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи трудов стаж (отм.), съгласно която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.), както и ПМС № 61/28.12.1967г., в чл.9, ал.3 на което изрично е записано, че платеният отпуск поради бременност и раждане и неплатеният отпуск за отглеждане на дете се зачитат за трудов стаж по КТ(отм.) и по ЗП (отм).

Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба не отпада правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да го признае за такъв. След признаването на периода на майчинство (2г.2м.) осигурителният стаж на Х. надвишава 15 години и с оглед на навършената възраст 66 г. 04 мес. 29 дни същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

Като е приел обратното директорът на ТП на НОИ – Добрич е постановил един незаконосъобразен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, който следва да бъде отменен, заедно с потвърденото с него разпореждане, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение, без да се обсъждат останалите доказателства и възражения за незаконосъобразност на акта.               

От друга страна, дори и да се приеме, че спорният стаж от 2г.2м. не може да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, във вр. чл.9, ал.2, т.1 от КСО, и законодателят го е приравнил на осигурителен стаж единствено за целите на пенсиониране по чл.68, ал.1 от КСО , то към момента на приключване на устните състезания по настоящото съдебноадминистративно производство е настъпило ново съществено обстоятелство по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК – с влязло в сила решение № 926/16.10.2017г. по гр.д. № 1131/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич е уважен предявеният от жалбоподателката срещу ТП на НОИ – Добрич иск по чл.124, ал.4 от ГПК, във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, като е признато за установено в отношенията между страните, че Х. е полагала труд на длъжността полевъд в АПК “Добруджа” – КЗС “Оранжерия” – гр.Добрич за периода 01.08.1973 г. – 01.05.1976 г. на пълен работен ден и на длъжността магазинер в РПК “Добруджа” – гр.Добрич за периода 07.01.1987 г. – 01.06.1989 г. на пълен работен ден. Именно тези два периода не са били зачетени за трудов и осигурителен стаж на жалбоподателката съгласно мотивите към обжалваното решение, поради което безспорно съдебното решение представлява нов факт от съществено значение за придобиване на правото на пенсия за ОСВ и с оглед на разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК следва да бъде взето предвид от съда. Неоснователно е становището на ответника, че решението на ДРС е без правно значение за спора, защото е постановено значително след датата на издаване на обжалваните актове. Вярно е, че съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но съгласно ал.2 на текста установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нормата има предвид факти от значение за законосъобразността на администритивния акт, които променят съществувалото към момента на издаването му правно положение, какъвто е и настоящият случай.  Касае се за установително съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо установява в отношенията между страните, че фактите за положения от жалбоподателката труд са такива от момента на тяхното възникване, т.е., че те са съществували към момента на издаване на оспорените актове, а не са новосъздадени или нововъзникнали обостоятелства без предвидено обратно действие. Въз основа на закона, преди процеса и независимо от него, са възникнали юридически факти, които са от значение за материалните отношения между спорещите, като съдът е призован да ги издири, а не да ги създаде или измени, и именно в това се състои правоустановяващата (декларативната) страна на решението на ДРС, което е задължително за съда и страните по него. Липсата на доказателства за положения през процесните периоди труд е преодоляна със съдебното решение по ЗУТОССР, поради което то следва да бъде взето предвид при условията на чл.142, ал.2 от АПК и след  прибавяне на установения с него трудов стаж по ЗП (отм.) да се приеме, че жалбоподателката има необходимия действителен осигурителен стаж за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО и административните актове, с които това право й е отказано, подлежат на отмяна като незаконосъобразни, а преписката по тях – на връщане за ново произнасяне по същество.                                        

Съобразно изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на 610 лева, от които 200 лева – платен депозит за вещо лице, 10 лева - платена държавна такса по жалбата и 400 лева платено адвокатско възнаграждение. По отношение на останалите претендирани от жалбоподателката разноски в общ размер на 58, 50 лева, от които 12 лева - платени такси за превод и 46, 50 лева – платени такси за преписи от Държавен архив, липсват категорични доказателства, че те са сторени по повод на настоящото административно производство, поради което съдът не ги присъжда.                                    

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

                                                   Р   Е   Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 25/21.09.2016г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/20.06.2016г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на С.Р.Х. с ЕГН ********** ***, живуща в Република Турция, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО. 

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-24-256/23.02.2016г. на С.Р.Х. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.                            

          ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на С.Р.Х. с ЕГН ********** ***, живуща в Република Турция, сумата от 610 лева, сторени разноски за първата инстанция.                  

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Административен съдия :