Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 36

 

Гр. Добрич,  07.02.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

при секретаря М.М., разгледа докладваното от съдия Милева административно дело № 526 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.П.С. *** против заповед за прилагане на ПАМ №16-0851-000293/25.05.2016 г. на Началник група към ОДМВР Добрич, сектор "Пътна полиция”, по силата на която на осн. чл. 171, т. 1, б.”д” е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до заплащане на дължимата глоба”, за това че на 24.05.2016 г. около 00.40 ч. в гр. Добрич, по локален път на същия булевард в посока ресторант „Чифлика“ управлява собствения си лек автомобил  "БМВ53ОД” с рег. №***, като не носи свидетелство за правоуправление и КТ към него, както и управлява МПС със затъмнени странични стъкла, за което има съставен АУАН. При проверка в АИС КАТ са констатирани неплатени глоби от 2011 г. до 2016 г. включително.

В жалбата се изтъква, че заповедта е издадена при съществени нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми. Претендира се отмяна на заповедта. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя  сочи, че неправилно е приложен чл.171, ал.1, т.“Б“ от ЗДвП, тъй като, за да се изземе свидетелство за правоуправление на МПС следва да се посочи точно конкретното нарушение, за което и следва да има издадено НП, по което глобата да не е заплатена.

Ответникът по жалбата Началник група към ОДМВР Добрич, сектор "Пътна полиция” не изразява становище.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваната заповед на основание чл.171, т.1 ,б.“Д“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – отнемане на свидетелство за правоуправление до заплащане на дължимата глоба, тъй като на 24.05.2016 г. около 00.40 ч. в гр. Добрич, по локален път на същия булевард в посока ресторант „Чифлика“ управлява собствения си лек автомобил  "БМВ53ОД” с рег. №***, като не носи свидетелство за правоуправление и КТ към него, както и управлява МПС със затъмнени странични стъкла, за което има съставен АУАН бл.356456. При проверка в АИС КАТ са констатирани неплатени глоби от 2011 г. до 2016 г. включително.

Видно от представената по делото справка за нарушител на жалбоподателя са налагани множество наказания „глоба“ по ЗДвП, които той не е изплатил /според справката/, започващи от 2012 г., 2013 г., 2014, 2015 г. и 2016 г., като последното издадено НП е №16-0851-000989 от 20.06.2016 г., по съставен АУАН бл.356456 /посочен и в заповедта/.

Други доказателства от административния орган не са представени, макар, че съдът на два пъти е дал указания  доказателствената тежест – при насрочване на делото и в проведено на 28.11.2016 г. открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, адресат на административния акт нейн предмет, който поражда неблагоприятни правни последици за него и има правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 30.09.2016 г., която същият е обжалвал с жалба рег. 851002-110/30.09.2016 г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок. Жалбата е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото й.

При преценката на основателността й съдът счита същата за основателна по следните съображения:

                Съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ от категорията на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената по делото заповед рег. № 357з-113/22.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР Добрич за определяне на длъжностни лица, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ е видно, че Началниците на групи в сектор "Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич имат правомощия да издават заповеди за ПАМ, каквато е процесната. Очевидно оспорваната заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорваната заповед е издадена и в предвидената за това форма за валидност, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в пълна липса на мотиви, в разрез с изискванията както на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, така и на общата такава на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за мотивираност на тази категория административни актове.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка, посочено в обжалваната заповед е чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП. Съобразно посочената правна норма: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: д) (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП о заплащане на дължимата глоба; Следователно, за да е налице фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е необходимо първо, на водача да е съставен акт за установяване на административно нарушение. Второ, със съставянето на акта да е отнет контролния талон. Трето, да е налице влязло в сила наказателно постановление, с което на водача е наложено наказание глоба. Четвърто, това наказание да не е изпълнено, т. е. глобата да не е платена. И пето, глобата да не е платена в срок по-дълъг от един месец от влизането в сила на наказателното постановление в сила.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК, следва да отговаря на всички изисквания към съдържанието и формата на административните актове. Освен това разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, повелява, че "Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица". Следователно преди всичко при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 1 б. "д" ЗДвП е необходимо да е налице нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. В случая мотиви относно неизпълнение на това изискване не са изложени. Административният орган нито е цитирал наличието на каквото и да е влязло в сила наказателно постановление, с което на жалбоподателя да е наложено административно наказание "глоба", която да не е изплатена, респективно към процесната дата да е изтекъл срокът по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, след изтичането, на който едномесечен срок водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с наказателното постановление вместо с контролния талон. Единствено при едновременното наличие на всички изложени предпоставки в кумулативност- наличието на влязло в сила наказателно постановление, с което са лицето е наложено административно наказание "глоба", което не е заплатено от нарушителя, изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП (в който срок по силата на законовата фикция всъщност самото наказателно постановление замества контролния талон и водачът има право да управлява МПС легитимирайки се с него) и констатирано управление на МПС след тази дата, е мислимо налагането на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП, като административният орган във всички случаи дължи излагане на мотиви относно тях. В случая ответникът въпреки, че се е позовал именно на тази правна норма, за да постанови своя акт, не е изложил каквито и да е съображения от фактическа и правна страна за приложението й, чрез изследване на всяка една от сочените предпоставки. Не са посочени, още по-малко събрани и съответните доказателства, въз основа на които е изведен този извод. Цифровото изписване на правната норма и формалното посочване, че "не са платени глоби от 2011 г. до 2016 г.“ ” не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на тази категория актове. В заповедта органът се е позовал на АУАН, който не е индивидуализиран, а още по-малко е представен със заповедта. От представената справка може да се направи извод, че такъв акт е издаден, но в него като нарушение не е посочена разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от страна на административния орган не са изложени каквито и да е съображения за правнорелевантните факти и обстоятелства с осъществяването, на които законовата разпоредба - чл. 171, ал. 1, б. "д" от ЗДвП свързва своето проявление. Изложената в оспорената заповед фактическа обстановка всъщност е ирелевантна и няма никакво отношение към приложимата правна норма.

Липсата на мотиви от друга страна винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество, на още по-силно основание в случаи като процесния, в които всъщност не може да се направи какъвто и да е извод относно наличието на предпоставките за приложението на сочената правна норма.

Независимо от горното, съдът счита че следва да отбележи и факта, че съгл. чл.82, ал.1,т.1 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането на наказанието „глоба“, а съобразно ал.3 независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ горния срок.

Следователно изпълнението на наложените наказания „глоба“ с влезли в сила наказателни постановления от 2011, 2012 и 2013 г. са погасени поради изтичане на абсолютна давност по чл.82 от ЗАНН. От административния орган не са ангажирани доказателства за образувани изпълнителни производства за събиране на наложените спрямо жалбоподателя наказания или за каквито и да е други действия във връзка с изпълнението на наказанията, поради което следва да се приеме, че към датата на издаване на процесната заповед, изпълнението на наказанията по част от посочените в справката наказателни постановления  са погасени по давност.

С оглед изложените съображения съдът счита, че заповед за ПАМ № 16-0851-000293/25.05.2016 г. на Началник група към ОДМВР Добрич, сектор "Пътна полиция” следва да бъде отменена.

 

Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 16-0851-000293/25.05.2016 г. на Началник група към ОДМВР Добрич, сектор "Пътна полиция”, с която на С.П.С. *** е наложена на основание чл.171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП Принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление до заплащане на дължимата глоба.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: