Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

499

 

гр. Добрич, 28.12.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година, І-ви касационен. състав :

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря С.К. и  прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от съдия Г. кас.адм. дело № 524/2016 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 от АПК.

          Образувано е по касационна жалба от адв. ХХХХ, пълномощник на “ХХХХ”ООД , със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. ХХХХ”,бл.3,вх.Б,ет.3,ап.8,представлявано от Ж.Н.Д.-управител,   срещу решение № 116/30.08.2016 г. на Балчишкия   районен съд, постановено по НАХД № 71/ 2016 г. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № Д-8-ДНСК - 159/ 23.12.2015 г. на Зам. Началника на ДНСК, с което на “ХХХХ”ООД за нарушение на чл.168,ал.1,т.1 и т.3 от ЗУТ, във вр. с чл.96,ал.4 от ЗУТ и чл.60 от Наредба №12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи,сгради и съоръжения в свлачищни райони, на основание чл. 237,ал.1,т.2, във връзка с чл.239,ал.1,т.2 и чл.222,ал.1,т.15 от ЗУТ  е наложена имуществена санкция в размер на 100 00  лева.

          Твърди,че решението е порочно,тъй като е постановено при нарушение на закона, а това представлява касационно основание по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Твърди също,че наложеното наказание е явно несправедливо, което е самостоятелно касационно основание по чл.348,ал.,т.3 от НПК.

          Възразява срещу приетото от съда, че нормата на чл.239,ал.2 от ЗУТ се явява специална по отношение на ЗАНН, относно сроковете за образуване на административнонаказателно производство.Настоява,че тримесечния срок по чл. 34,ал.1 от ЗАНН е бил изтекъл при съставянето на АУАН.

          На следващо място изразява становище,че съдът не е коментирал всички възражения в жалбата, а изложените няколко изречения не може да се приемат за мотиви.Излага подробно съображения защо счита,че не е извършил сочените в наказателното постановление нарушения.Претендира отмяна на решението на районния съд и  отмяната на наказателното постановление.При условия на евентуалност, претендира да му се определи наказание в минимално допустимия от закона размер.

          Ответникът по касация,чрез процесуалния си представител,в писмено становище и в съдебно заседание,оспорва жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура прави заключение,че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.По отношение размера на наложената санкция изразява становище, че е силно завишен и следва да бъде намален от съда.

          Касационната жалба е подадена в законния срок от лице,участвало във въззивното производство,решението по което е неблагоприятно за него,поради което съдът преценява жалбата за процесуално допустима,а разгледана по същество,в рамките на предявените касационни основания,съобразно правилото на чл.218,ал.1 АПК, жалбата е частично основателна по следните съображения:

          При извършена служебна проверка за валидността,допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон,не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав,при законосъобразно упражнено право на жалба.

          Неоснователни са възраженията на касатора,че съдът твърде лаконично е заключил,че твърденията на въззивника са неоснователни,както неоснователно е и възражението,че съдът не е обсъдил доводите в жалбата и не е посочил,защо те не са приети.Направените възражения не отговарят на съдържанието на самото решение.При преценката му касационният състав установи,че  районният съд е обсъдил всички възражения на наказаното дружество и е направил обосновани правни изводи,като е приел,че санкционираният е осъществил състава на описаното в наказателното постановление нарушение.

          Настоящият състав напълно споделя изводите на съда.В тежест на АНО е да докаже наличието на нарушение,което в настоящия случай е сторено.Налице са всички документи,въз основа на които то е установено.Както в акта,така и в постановлението тези документи са описани.От страна на дружеството не са ангажирани доказателства,които да се противопоставят на описаната и приета фактическа обстановка. Защитата се основава единствено на анализ на сочените в постановлението правни норми и неправилното им приложение,както и на наличието на съществени процесуални нарушения,изразяващи се в съставянето на АУАН след тримесечния срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН.                    

          Съгласно чл.220 от АПК,в касационното производство съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на установени от решаващия съд факти в обжалваното решение.Касаторът е наказан за това,че в качеството си на упражняващ строителен надзор е допуснал изпълнение на строителни и монтажни работи на строеж “Курортни сгради със СПА комплекс,ресторанти и басейни, находящ се в имот с идентификатор  № 53120.106.443 по КК на с. Оброчище, м-ст “Фиш-Фиш”,община Балчик, без да са изпълнени специалните изисквания, дадени в цитирано писмо от 31.07.2013г. на Министъра на регионалното развитие, относно предварително разрешаване на строителство на сгради и съоръжения в свлачищни райони, за което носи отговорност съгласно чл.168,ал.1,т.1 и т.3 от ЗУТ-строеж с нарушения по смисъла на чл.224,ал.1,т.7 от ЗУТ. Съгласно първата цитирана норма,лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за законосъобразно започване на строежа,спиране на строежи, които се изпълняват при условията на  чл.224, ал.1 и чл.225, ал.2 и в нарушение на изискванията на чл.169, ал.1 и 3. Втората цитирана норма уточнява по коя точно хипотеза от чл.168, ал.1,т.3 от ЗУТ е конкретната отговорност а именно: Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от първа до трета категория, който се извършва  без да са изпълнени специалните изисквания и/или да са налице актовете по см. на чл.142, ал.5, т.7 и 8. Безспорно в случая са налице специални изисквания, дадени с писмо изх.№АУ17-14 от 31.07.2013г. на министъра на МРРБ, изпратено до собственика на строежа и гл. архитект на общината.С него се дава предварително разрешение за строителство на сгради и съоръжения по реда на чл.96,ал.4 от ЗУТ в частта от идентификатор  № 53120.106.443 по КК на с. Оброчище, м-ст “Фиш-Фиш”,община Балчик, северно от тридесетметровата ивица от ръба на бреговия откос, съгласно подробно описани документи. В писмото са дадени указания при проектиране и изпълнение на сградите и съоръженията стриктно да се спазват изискванията на Наредба №12/03.07.01г. за проектиране на геозащитни строежи,сгради и съоръжения в свлачищни райони,препоръките и заключенията в ИГП от 2008г., геотехническата експертиза към него,становището на “ГеозащитаЕООД-Варна и  задължителни условия, между които-заустването на битови и повърхностни води да бъде задължително в канализация; водоснабдителните и канализационни (ВиК) мрежи(външни и вътрешни) да се изградят/приведат в съответствие с изискванията за строителство в свлачищни райони и да се гарантира тяхната водоплътност.

          Предвид  гореизложеното,твърденията на касатора, че не носи отговорност за визираното в НП нарушение е неоснователно.Останалите възражения до голяма степен съвпадат с възраженията във въззивната жалба и по всички тях  решаващият съд се е произнесъл с правилни и законосъобразни изводи, предвид което същите не следва да се излагат отново в настоящия съдебен акт.Съдът е  обсъдил събраните доказателства.Вътрешното му убеждение е формирано в съответствие с принципите на чл.14 от НПК,като е сторено необходимото за разкриване на обективната истина. 

          Относно размера на наложената санкция касационният състав прецени,че е прекомерно завишен,като наложен в максималния определен от закона,при което се явява несправедливо определен.Административноаказващият орган не е изложил мотиви защо счита,че за установеното нарушение,трябва да наложи максимална санкция. По делото липсват данни,касаторът да е извършил друго такова нарушение. Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Нормата, сочена като основание за налагане на административното наказание, определя неговия размер в минимални и максимални граници, като минималният размер е определен на 1000 лв.,а максималния- на 10 000лв. Административният съд счита,че наказание,наложено в минималния размер,а именно 1000 лева,би било справедливо.Като е приел,че наложената имуществена санкция по размер е справедливо определена, решаващият съд е действал незаконосъобразно, поради което постановеният от него съдебен акт следва да бъде отменен и постановен друг по същество,с който наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената с него имуществена санкция от 10 000 на 1000  лева. 

          Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1,във връзка с чл.221,ал.2 от  АПК,  Добричкият административен съд

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ Решение №  116 / 30.08.2016 г. , постановено по н.а.х.д. № 71/16 по описа на Районен съд гр. Балчик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

          ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № Д-8-ДНСК - 159/ 23.12.2015 г. на Зам. Началника на ДНСК, с което на “ХХХХ”ООД за нарушение на чл.168,ал.1,т.1 и т.3 от ЗУТ,във връзка с чл.96,ал.4 от ЗУТ и чл.60 от Наредба №12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи,сгради и съоръжения в свлачищни райони, на основание чл. 237,ал.1,т.2, във връзка с чл.239,ал.1,т.2 и чл.222,ал.1,т.15 от ЗУТ  е наложена имуществена санкция в размер на 100 00  лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 10 000(десет хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.

          Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………….                  ЧЛЕНОВЕ:1…………………

 

 

                                                                                         2………………..