Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

442

гр.Добрич, 28.11.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І-ви кас. състав в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                      ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

          При участието на секретаря М.М. и прокурора при ОП - Добрич ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм. д. № 523/2016г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

            Образувано е по касационна жалба на “ВЕГА-ТУРС” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***,  представлявано от управителя И. М., чрез адв. И.С. – ДАК срещу решение от №114 от 29.08.2016г., постановено по нахд № 48/2016 г. на РС гр.Балчик.

            Касаторът не е съгласен с решението на съда, изтъква, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба се сочи, че неправилен е извода на първоинстанционния съд, че юридическото лице е осъществявало търговска дейност, в търговски обект и е следвало да регистрира всички продажби на услуги, посредством регистриран ЕКАФП. Твърди се, че посоченият в наказателното постановление търговски обект, представлява автовлак, нает от дружеството за извършване на транспортна услуга. Сочи се, че в чл.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ са посочени субектите, които са изключени от приложението на чл.3 от с.наредба. Релевират се доводи, че отчитането на приходите от дружеството се извършва чрез издаване на билети за превоз на пътници и тези превози са изрично регламентирани като елемент от вътрешните превози от ЗАвтП – чл.24Г, като в тази връзка има одобрен маршрут и разписание на движението на влакчетата. Сочи се също, че независимо, че нито собственикът на автовлака, нито наемателя имат лиценз за извършване на транспорт на пътници по см. на ЗАвтП, това не означава, че предвид естеството на извършената услуга, същата не представлява извършване на превоз на пътници. Пледира отмяна на решението и наказателното постановление.

            Ответникът по жалбата, ТД на НАП гр.Варна не изразява становище.

            Участващият по делото прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на постановеното от РС гр.Балчик решение.

            Административен съд гр.Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведеното от касатора касационно основание за противоречие с материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

            С обжалваното решение районният съд в гр. Балчик е потвърдил наказателно постановление № 174157/03.12.2015г. на заместник-директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на “ВЕГА-ТУРС” ООД гр. Добрич, представлявано от управителя И. М., за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  на МФ във вр. с чл.118, ал.4 и на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

            За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, че извършването на нарушението е доказано, тъй като дружеството е осъществявало търговска дейност в търговски обект, като е извършвало продажба на услуги – атракционни услуги “атракционно влакче”  без да има монтиран, въведен в експлоатация и регистриран ЕКАФП. Съдът е отхвърлил като неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че дружеството извършва превоз на пътници по смисъла на чл.24Г от ЗАвтП, като е обсъдил всички относими по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на решението е обсъдено и приложението на чл.28 от ЗАНН.

                 Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина. В съдебно заседание са били приобщени писмени доказателства и са били разпитани свидетели, от чиито показания се установява истинността на изложеното в акта и НП. Първоинстанционният съд е изследвал задълбочено и обстоятелствено събраните по делото доказателства, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Въз основа на установената от тях фактическа обстановка по делото и след преценка на акта и на наказателното постановление по отношение на формалната им законосъобразност и на спазването на установените при издаването им процесуални правила, районният съд е приел, че нарушението е извършено.

            В касационната жалба са изложени същите възражения, които районния съд е разгледал и обсъдил обстойно в мотивите на решението си. Съдът, съобразно представените пред него доказателства, е стигнал до законосъобразни изводи, че “ВЕГА-ТУРС” ООД гр. Добрич е задължено лице по см. на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  на МФ. Настоящата инстанция изцяло възприема становището на РС гр.Добрич, тъй като същото е правилно, съответстващо на материалния закон и не следва да бъде преповтаряно. Като допълнение на изложеното от първоинстанционния съд, настоящият състав следва да отбележи, че от представения Договор за наем, сключен между “АЛБЕНА” АД като наемодател и “ВЕГА-ТУРС” ООД като наемател на автовлак, рег. №***, в раздел ІV, б. А, т.16, изрично като задължение е вменено на наемателя да притежава всички необходими разрешения по закон, за развиване на дейността, т.е. за да се твърди, че се извършва транспортна дейност е необходимо лиценз, който е следвало да притежава именно дружеството-жалбоподател. Безспорно е, че такъв не се притежава, поради което и съдът не може да се съгласи с твърдението на жалбоподателя, че независимо, че такъв липсва, то извършваната дейност е транспортна и поради това същата попада в изключението на чл.4 от Наредбата.

Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,  следва да бъде оставено в сила.

             Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/29.08.2016г., постановено по нахд №48 по описа на Балчишкия районен съд за 2016 г.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1……………………

 

 

                                                                                                2……………………